Присъда № 39 от 04.10.2022, Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда № 39/ 04.10.2022 г., постановена по НЧХД№ 601/ 2021 г. по описа на РС- Димитровград.

1. Против Н. ЕНЧ. Г., род. на **** г. в гр. Хасково, жив. в с. Горски извор, общ.

Димитровград, б.гр., средно образование, ЕГН **********, неосъждана, е депозирана тъжба, с която е обвинена в това, че на 17.06.2021 г., в с. Горски извор е причинила на В.К. Ж., ЕГН**********, съдебен адрес- гр. Хасково, ул.

В. ************, разкъсно – контузна рана и драскотина на челото, представляваща лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

2. Съдът е приел предявен в това производство за съвместно разглеждане и гражданки иск от В.К. Ж. да бъде осъдена Н. ЕНЧ. Г. да й заплати сумата в размер на 5,000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянията неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 17.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и направените по делото разноски.

3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. Д. Николов при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване на подсъдимата за виновна и освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, уважаване на гражданският иск.

4. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Д. Гочев при ХАК пледира за липса на съставомерен умисъл.

5. ПОДСЪДИМАТА - Н. ЕНЧ. Г. не се признава за виновна.

Съдът намира:

Материален закон:

6. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС. чл. 130(1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация..

Факти по делото.

7. Страните по делото притежавали съседни имоти в с. Горски извор, общ.

Димитровград. Отношенията им не били добри от доста време, между тях периодично избухвали скандали. По този повод обичайна практика била и подсъдимата и семейството на тъжителя да се оплакват устно на кмета на селотосв. Г., като подсъдимата сигнализирала за отправяни обиди против честта и достойнството й, а тъжителят и неговата съпруга- св. Ж.а- за непровокирани действия, касаещи упражняване правото им на собственост. Не били предприемани някакви по- сериозни действия от държавни и общински органи, но пък и от друга страна отношенията между съседите ескалирали. На 17.06.21 г. следобед тъжителят и съпругата му- св. Ж.а били в двора си и работели по неговата поддръжка. Започнали да връзват паднало растение, находящо се на границата между имотите, когато внезапно се появила подсъдимата. Това растение било подрязвано от подсъдимата периодично, но според нея навлизало неправомерно в нейният имот. Допълнително била скандализирана и от посадени в близост до имота по- високи растения от тъжителя. Подсъдимата и св. Ж.а имали преди това спор за висящото растение в същият ден, по тази причина подсъдимата изразила бурно възмущението си от действията на тъжителя и жена му в този следобед, взела в ръка пръчка около метър дълга , с която нанесла удар по главата на подсъдимия. С него причинила разкъсно- контузна рана и драскотина по челото му. От раната потекло незначително количество кръв, но тъжителят не се чувствал добре. Това провокирало обаждане по тел. 112, на място 1 се отзовали служители на МВР , между които св. Т. и св. Д.. Възприели участващите в конфликта леко превъзбудени, както и малката раничка по челото на тъжителя, кръв нямало. Св. Ж.а им показала видеозапис на случилото се, като поне св. Д. имал възможност да възприеме случилото се по- рано, като ясно видял какво държи в ръка подсъдимата и че нанасяла удар по тъжителят. Записът не бил запазен от тъжителят, защото полицейските служители им дали такъв съвет, че не можел да им послужи в бъдещ процес. След това Ж.а и съпругът й посетили бърза помощ в гр. Димитровград и след това- при съдебен лекар. При личният преглед последният ги насочил към консултация с хирург, а в последствие- при неврохирург в гр. Хасково. В отделението престоял от 18.06 до 20.06.21 г., без да е установено вътрешно черепна травма. Проведена била медикаментозна терапия , състоянието на пострадалият се подобрило и той бил изписан.

8. Подсъдимият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

9. Горните факти се установиха от гласните доказателствени средства, събрани по делото, преценени по отделно и в съвкупността си , епикриза от МБАЛ- Хасково, неврохирургия, издадено от съдебен лекар и справка за съдимост.

Правни изводи за съставомерност.

10. Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК- на 17.06.2021 г., в с. Горски извор е причинила на В.К. Ж., ЕГН**********, съдебен адрес- гр. Хасково, ул. В.

************, разкъсно – контузна рана и драскотина на челото, представляваща лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.

11. Всъщност спор от обективна страна няма, а събраните по делото гласни доказателства, съдебно – медицинска експертиза и устен доклад са еднопосочни и взаимнодопълващи се в тази връзка.

12. Така без съмнение, на посочената дата, следобед, между 16- 17:00 часа именно подсъдимата нанася един удар с дървен предмет с малко сечение и дължина от около метър по главата на тъжителя. В тази връзка съдът цени показанията на св.

Ж.а, но особено – на несвързания със страните свидетел- полицай Д.. Последният е възприел не само непосредствено страните в спора, но е имал късмета да изгледа и запис от видеокамера на случилото се. Така няма как да се игнорират неговите показания за станалото.

13. Една скоба следва да се отвори по повод видеозаписа. Незнайно защо се шири едно необосновано виждане, че съдът не би приел такова доказателство по делото и полицията например дава подобни мъдри съвети на гражданите. Тази позиция е дълбоко погрешна и трябва да се прави всичко възможно да бъде изкоренена от основи. Работа на съда е да преценява кое доказателство / доказателствено средство е допустимо. Без никаква логична мисъл е, преждевременно да се елиминира доказателство, от което може вероятно да се възприеме „от първа ръка“ случилото се. Този съд напомня за годината, в която се развива казуса и следващата, когато съдебния процес приключва на тази инстанция- 2021 и 2022 година. Видеозаписа е широко достъпен поне от 30 години. Съдът и НПК не е изолиран от постиженията на науката и техниката, по правило не е лишен от сетивни възприятия и умения да направи поне опит да види какво е било записано.

14. Несъмнено се установи, че в следствие от удара, нанесен от подсъдимата, пострадалият тъжител има причинена телесна повреда- разкъсно – контузна рана и драскотина на челото. В тази връзка съдът кредитира изцяло освен горните показания, така и съдебно – медицинската експертиза и доклад на вещото лице , 2 плюс епикризата.

15. Не може да има съмнение, че става въпрос за лека телесна повреда- с нарушение на телесната неприкосновеност(разкъсване на кожа и кръвотечение), така тя следва да бъде квалифицирана от обективна страна по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.

16. Престъплението е извършено умишлено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

17. Възражението за непредпазливост е неоснователно. Несъмнено се установи, че в следствие на продължителни скандали, включително и предиобеда на същият ден, подсъдимата, която се е считала за жертва на тормоз е провокирана от поведението на тъжителя и съпругата му. Това й дава субективно обосновано от нея решение да защити имота си, като предприема неправомерни действия в тази връзка. Те са не по- различни от установените- че възприемайки поведението на тъжителя и неговата съпруга- а именно- досягайки растение, посадено между двата имота, подсъдимата решава да защити своят имот, като насочва атака към причинителя на застрашаващите според нея действия- това е тъжителя. Носенето на пръчка и удар са възприети не само от Ж.а, но и от полицаят, който е възприел същото от запис. Раната е несъмнено установена.

18. Всъщност подсъдимата изнася твърдения , в посока, че не е искала да го удари, а и се прокарва твърдение, че преди това е била удряна от Ж.а. Тези обяснения са съвсем в противоречие с показанията ,които съдът довери, няма как съдът да елиминира показанията на Д.. Така непредпазливост единствено на база обяснението „не съм искала да го ударя“, при положение, че е видян удара, носенето преди това на пръчката- все факти, сочещи към пряк умисъл, не може да бъде установена по това дело.

19. След като деянието е и извършено при условията на пряк умисъл, то тогава е налице изпълнен изцяло и виновно състава на чл. 130 , ал.1 от НК.

За наказанието

20. За извършеното престъпление са налице предпоставките на чл. 78а от НК, тъй като за умишленото престъпление по чл. 130, ал.1 от НК се предвижда наказание по- леко от наказанието лишаване от свобода до три години; състава на специалната норма не включва причинени от престъплението имуществени вреди, такива липсват. Подсъдимата е неосъждана. По тези причини съдът я освободи от наказателна отговорност на посоченото основание за така извършеното престъпление.

21. При определяне размера на дължимото наказание глоба, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказанието при видим превес на смекчаващи- в минимален размер на 1.000,00 лева.

За гражданки иск и разноски.

22. С оглед признаването на подсъдимата за виновна в извършен деликт, искът, който е допустим и с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, е основателен също.

Налице е деяние, извършено виновно от деликвента, в пряка и причинна връзка на което са претърпени неимуществени вреди на пострадалото лице. Тези вреди са изразени в болки и страдания.

23. Отчитайки степента на нараняванията- твърде ниска , на практика макари постъпил в болнично заведение, по- скоро е било осъществено контролиране на състоянието, болката и страданието са сравнително минимални, разумният 3 размер, който ще удовлетвори пострадалото лице, с оглед интензитета им, възрастта на пострадалото лице, при условията на чл. 52 от ЗЗД и по справедливост, съдът счете, че сумата от 500.00 лева е достатъчна да компенсира вредите. В този смисъл искът е доказан до този размер, а над него- до 5000 лева следва да бъде отхвърлен.

24. С оглед признаването му за виновен, подсъдимата следва да репарира направените по делото разноски от страна на обвинението в размер на 1112.00(хиляда сто и дванадесет лева) лв.

25. Предвид и уважаването на гражданският иск отчасти, подсъдимата следва да заплати и ДТ= 25.00 лева по сметка на ДРС.

Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.

Съдия:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 39 гр. гр. Д.град, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Наказателно дело частен характер № 20215610200601 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Н. Е. Г., род. на **** г. в гр. Хасково, жив. в с. Горски извор, общ.

Д.град, б.гр., средно образование, ЕГН **********, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 17.06.2021 г., в с. Горски извор е причинила на В. К. Ж., ЕГН**********, съдебен адрес- гр. Хасково, ул. В. Друмев № 13, ет4 , ап.5, разкъсно – контузна рана и драскотина на челото, представляваща лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК - престъпление по чл.

130, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага, административно наказание ГЛОБА в размер на 1,000.00(хиляда лева)лв.

ОСЪЖДА Н. Е. Г. да заплати на В. К. Ж. сумата в размер на 500.00(петстотин лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на нанесената телесна повреда, ведно със закона лихва върху тях, считано от дата 17.06.2021 г., до окончателното им изплащане и разноски в размер на 1112.00(хиляда сто и дванадесет лева) лв., предявеният до размер на 5000.00(пет хиляди лева) иск като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.