Определение № 499 от 29.09.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Варна, 29.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500361 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 361/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби срещу части от решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския окръжен съд и по две частни въззивни жалби срещу части от определение по чл. 248 ГПК № 26003/10.01.2023 г., постановено по същото дело, както следва:

-По въззивна жалба на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. (вх. № 3222/28.04.2023 г. на ВАпС; № 266546/11.11.2022 г. на ВОС) против решение 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на същите ответници Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., че ищцата С.А.Г. е собственик на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в в гр. Варна, ул.

„Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр. Варна и върху 13.80 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № *** по КК на гр. Варна с площ от 146.90 кв.м., при граници: обекти с идентификатори с № № ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, обособени като паркомясто № 5, придобит по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от Д.Д.Д., б.ж. на гр. София, поч. на 11.08.2018 г.; И Л. И. М., В.

Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. са ОСЪДЕНИ да предадат на С.А.Г.

ВЛАДЕНИЕТО му, на основание чл. 108 от ЗС.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на същите ответници Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. , че ищцата С.А.Г. е СОБСТВЕНИК на недвижим имот: ПИ № *** по КК на гр. Варна, с.о. „Добрева чешма“ с площ от 777 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, 1

***,

***,

***,

***,

*** по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от Д.Д.Д., б.ж. на гр. София, поч. на 11.08.2018 г.; на основание чл.

124 ал. 1 от ГПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Л. И.

М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. , че ищцата С.А.Г. е СОБСТВЕНИК на недвижим имот: ПИ № *** по КК на гр. Варна, с.о. „Добрева чешма“ с площ от 661 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от Д.Д.Д., б.ж. на гр.

София, поч. на 11.08.2018 г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Л. И. М. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В. Б. Т. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Б. И. М. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А. Б. Ч. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

Въззивниците са навели оплаквания за недопустимост на решението, предвид постановяването му от местно некомпетентен съд (отхвърлено било възражението им за неподсъдност на делото с оглед последното местоживеене на починалия наследодател в гр.София), както и за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (съдът дал указания, че възражения за 2 унищожаемост на завещанието не следва да се разглеждат при допустимост на такива съгл. чл. 43, ал.1 и ал.2 ЗН; отхвърлил исканията им по доказателствата за установяване на съмненията им за унищожаемост на завещанието) и в противоречие с материалния закон (погрешно приел, че размерът на обезщетението се определя от размера на средния пазарен наем, при липса на правна регламентация за това), като са молили за обезсилване на решението, евентуално – за неговата отмяна с отхвърляне на исковете и отмяна на осъждането им за разноските. Позовано на посоченото процесуално нарушение от окръжния съд, са поискали допускане на доказателствените искания по отговорите на исковата молба, които са били отхвърлени с определението на съда от 28.05.2021 г.

Въззиваемата С.А.Г., чрез адв. С.В., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията, е молила за оставянето й без уважение, за потърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски.

-По въззивна жалба (вх. № 3223/28.04.2023 г. на ВАпС;

№266611/14.11.2022 г., уточнена с молби от 05.12.2022 г. и от 10.01.2023 г.) на Е.Х.Ф. и К.Х.М. (въззивната жалба в частта, подадена от останалите въззивници: В.И., К.Г.И., М.Г.К. и В.Х.Т. е върната с влязло в сила разпореждане

261360/09.12.2022 г.на

ВОС) против решение

260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които съответно съдът:

ОСЪЖДА Е.Х.Ф. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Х.М. да заплати на С.А.Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

Двете въззивници Е.Х.Ф. и К.Х.М. са настоявали, че в обжалваните му части, решението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл. 59 ЗЗД, тъй като не са лишили ищцата от ползването на апартамента. Молили са за отмяна на решението в посочените обжалвани части и за редуциране на осъждането им за разноските с оглед този резултат.

Въззиваемата С.А.Г., чрез адв. С.В., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността на оплакванията, е молила за оставянето й без уважение, за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноските.

-По частна въззивна жалба (вх.№ 3225/28.04.2023 г.на ВАпС; № 3

260486/23.01.2023 г. на ВОС), подадена от С.А.Г., чрез адв. С.В., уточнена с молба вх. № 264455/30.08.2023 г., против определение № 26003/10.01.2023 г. по гр.д. № 1261/2020 г. на ВОС, постановено по реда на чл.248 ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 260101 от 20.06.2023 г. в частта, с която е отхвърлена молбата й за изменение на решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта на разноските, за горницата над уважения размер 8753,73 лв. до 9 203,73 лв. (отхвърлянето за горницата над 9203,73 лв. до 9359,75 лв. не е обжалвано), т.е. за сумата от 450 лв., представляваща сторени разноски за вписване на исковата молба.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно, като е молила за отмяната му в обжалваната (за 450 лв.) отхвърлителна част и уважаване на искането й по чл. 248 ГПК с присъждане на сумата от 450 лв.

Оплакванията са, че разноските за вписване на исковата молба от 450 лв. представляват разноски по делото и следва да бъдат включени в отговорността за разноските на другата страна.

Е.Х.Ф. и К.Х.М. са подали писмен отговор на частната жалба, с който са оспорили същата и са молили за оставянето й без уважение.

Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., вскички чрез адв. С.С., са подали писмен отговор на частната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за неоснователността й (сочили са липсата на представен списък по чл. 80 ГПК за искането по чл. 248 ГПК), са молили за оставянето й без уважение.

-По частна въззивна жалба (вх. № 3226/28.04.2023 г. на ВАпС; вх.№ 260710/30.01.2023 г. на ВОС) на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., подадена чрез адв. Спасов, против определение № 26003/10.01.2023 г. по гр.д. № 1261/2020 г. на ВОС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е уважена молбата на С.А.Г. за изменение на решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта на осъждането им за разноските над 8613,11 лв. – до 8753,73 лв. Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е недопустимо, предвид липсата на депозиран от ищцата, до приключване на делото в последното открито съдебно заседание на 29.09.2022 г., списък по чл. 80 ГПК, като са молили за обезсилването му, евентуално – за отмяната му с отхвърляне на искането.

С.А.Г., чрез адв. С.В., е подала писмен отговор, с който е оспорила частната въззивна жалба и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски.

Всички жалби са в срок и изхождат от лица с правен интерес от обжалване на съответните актове в посочените части и след поправяне и уточняването им във връзка с производствата по 247 ГПК и 262 ГПК, са редовни и допустими.