Решение № 950 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 2463/23.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2890/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ищцата М. П. К. – В., че ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, не е собственик на недвижим имот, ПИ с идентификатор *** по одобрената през 2010 г. кадастрална карта с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ IX, кв. 26 по действащия план за регулация и застрояване на м. „Манастирски ливади-запад“, одобрен със заповед № РД09-50-66/10.02.1999 г. на главния архитект на гр. София при граници на имота: от запад – имот с идентификатор *** - двор на училище, от изток – имот с идентификатор *** - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот *** и от юг – имот с идентификатор ***. Прекратено е като недопустимо поради липса на правен интерес производството по делото по предявения от М. П. К.

– В., против ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че държавата не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. 26, м. „Манастирски ливади – запад“, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по одобрената през 2010 г. кадастрална карта, с площ 2 219 кв. м., при граници на имота: от запад – имот с идентификатор ***- двор на училище, от изток – имот с идентификатор *** - неизпълнена част от ул.

„Родопски извор“, север – имот *** и от юг – имот с идентификатор ***. СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати 1 на М. П. К. – В., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в общ размер от 1 750 лв. – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. Съгласно ТР № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдът задължително трябва да изследва налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, като за това е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството следва да се прекрати. С оглед на това счита, че по делото следва да се установи дали ищцата притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, дали се позовава на фактическо състояние или има възможност а придобие права, ако отрече правата на ответника. Решаващият съд не е изследвал тези въпрос, поради което счита, че производството по делото следва да се прекрати. Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че ищцата живеела в процесния имот, за който тя твърди, че не се ползва и не се поддържа. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебнотехническа експертиза е установено, че имотът е обраснал с растителност и няма видими белези от използването му. Постоянният и настоящ адрес на ищцата не съвпадат с процесния имот. Наследодателката на ищцата е прехвърлила в полза на ОНС „Витоша“ по силата на договор за покупкопродажба от 1989 г. празно дворно място с площ от 5 500 кв. м., както и с нотариален акт от 1996 г. са прехвърлени 2 300 кв. м. в патримониума на търговско дружество. Имот пл. № 925а от кв.3 не подлежи на реституция по ЗВСОНИ. Неправилно решаващият съд е приел, че липсва спор, че половината от имота е била отчуждена през 1949 г., както и че със заповед от 29.03.1994 г. на кмета на СО имотът е отписан от актовите книги за държавни и общински имоти. Неправилно решаващият съд е приел, че по делото не е представен акт за общинска собственост от 2005 г., тъй като съдебнотехническата експертиза в производствата пред СРС са съобразили този акт за общинска собственост. Не се спори, че от датата на издаване на този акт за общинска собственост до датата на издаване на последващия акт за общинска собственост № 3567/12.06.2020 г. са изминали повече от 15 години. Поддържа останалите заявени в писмения отговор на исковата молба доводи, които не са разгледани от решаващия съд. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата М. П. К. – В., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Правният й интерес от предявяване на иска произтича от обстоятелството, че за процесния имот са съставени акт за държавна собственост от 1970 г. и акт за частна собственост от 2020 г. По тази причина липсва възможност да упражнява правото си на собственост в пълния му обем, респ. да се разпорежда с него, поради манифестирането на конуриращи 2 се права на ответниците на основание посочените актове. Този правен интерес е признат и в ТР № 8/2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Поддържа, че всяка от страните в съдебния спор следва да докаже основанията, на които претендира да е възникнало правото й на собственост върху спорния имот. Поддържа, че в производството пред СГС е доказала правото си на собственост върху процесния имот. По делото е установено, че имотът е придобит от наследодателя й, както и възстановяването му по реда на ЗВСОНИ и имотът е деактуват от актовите книги за държавна собственост със заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. на кмета на СГО. Поддържа, че имотът е възстановен на ищеца на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, като отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред. В съставения акт за общинска собственост № 3567/12.06.2020 г. не е посочено като придобивни правни основания за СО правни сделки по замяна и продажба, а е посочено чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, като по делото не е доказано коя хипотеза на посочената норма е осъществена. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният ПИ е реална част от УХИ IX- за училище, не съставлява изпълнен на място училищен двор, че е отделен от двора на съществуващото училище с плътна ограда и че е обраснал в храсти и дървета, като върху него няма изпълнено никакво мероприятие от държавата и общината. Поддържа, че решаващият съд е разгледал всички възражения на ответника, които е счел за неоснователни. Неправилно жалбоподателят поддържа, че чрез продажбата пред 1989 г. на СО на 5 500 кв. м. и през 1996 г. на 2 300 кв. м. на „Волф“ нейната наследодателка се е разпоредила с целия имот, чиято обща площ е 16 000 кв. м. Поддържа, че към 1989 г. наследодателката на ищцата е можела да се разпореди единствено и само с недоържавената 1/2 ид. ч. от имота, тъй като реституционните закони са приети в последствие – 25.02.1992 г. По делото не е доказано възражението на ответника, че придобитите през 1989 г.

5 500 кв. м. са напълно или частично идентични с процесния имот. Съгласно приетите експертизи реалната част от УПИ IX - училище, попадаща в изградения на място училищен двор в зона ОУП е за Обществено обслужване, а процесната реална част от УПИ в зона по ОУП е за Средноетажно жилищно застрояване. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че е собственик на процесния имот, а ответникът не е доказал правни и фактически основания и/или други противопоставими права, по силата на които да е носител на правото на собственост върху него. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Депозирана е частна жалба от ищцата срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения иск срещу държавата, представлявана от МРРБ. Съгласно правната доктрина и съдебна практика, когато за един имот като собственици със съответните официални документи се легитимират повече от едно лице, се създават предпоставки за извънсъдебни и съдебни спорове, както и несигурност в гражданския оборот. В случая за процесния имот е съставен акт за държавна собственост, който не е отписан от актовите книги по реда на чл.78, ал.1 ЗДС. Това обуславя правния интерес за собственика от завеждане на установителен или осъдителен иск за собственост. С оглед на това счита, че собственик на имот, който е актуван неправилно или без основание като държавен, винаги има правен интерес от завеждането на установителен или 3 осъдителен иск за собственост. Отделно от това съдът се произнася с решение при признание на иска – чл.237, ал.1 ГПК. Счита, че в случая съдът е разгледал събраните по делото доказателства, които сочат на извод, че държавата не е собственик на процесния имот, но неправилно е приложил процесуалния закон и не е решил спора със силата на пресъдено нещо. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да върне делото на СГС за произнасяне по същество по иска, предявен срещу държавата, представлявана от МРРМ.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235 ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран със субективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на В. К. Т.. През 1949 г. по силата на ЗОГПНС от В. К. Т. е отчуждена 1/2 ид. ч. от ливада в с. Бояна, м. „Средно ливаде“, цялата с площ около 16 100 кв. м.

Правото на собственост е придобито от наследодателката й чрез сделка - договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 69, том XII, дело 2445/1921 г. С влизане в сила на ЗВСОНИ, обнародван на 25.02.1992 г., тази отчуждена ид. ч. от имота се възстановява на ищцата. Със заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. кметът на СГО е отписал АДС № 698/01.08.1949 г. за горепосочения имот. Останалата 1/2 ид. ч. не е била отчуждавана. Към момента реална част от имота с площ от 2219 км. м., попадаща в кв.26, м. „Манастирски ливади - запад“, е нанесена в кадастралната карта, одобрена през 2010 г. с идентификатор ***, с посочени граници от датата на възстановяването на имота до завеждане на делото не е провеждана процедура по отчуждаването на имота за държавни или общински нужди. Твърди, че на западната имотна граница е изградена плътна ограда към двора на училището за деца с увреден слух „Проф. Дечо Денев“, а от източната страна частично съществува прозирна (ажурна) телена ограда към неизградената част от ул. „Родопски извор“, която била поставена от ищцата. Твърди, че имотът бил обрасъл със самозалесила се храстна и дървесна растителност. От възстановяването на имота на ищцата и нейната майка до смъртта й през 2006 г. се сблъсквали с административни проблеми, създавани от държавата и СО, в резултат на които не им била предоставяна каквато и да е възможност да осъществяват правото си на собственост върху имота в пълен обем, както и да реализират инвестиционните си намерения за поземления имот. Въпреки това винаги са се грижили за имота лично или чрез упълномощени от тях трети лица, както и са заплащали дължимия данък.

Съгласно действащия ПУП процесният имот попада в УПИ, отреден за училище, въпреки че никога не е бил част от изпълнения на място училищен двор, съответно не се владее от държавата чрез училището. Твърди, че процесния имот е включен в зона за жилищно строителство по приетия на 28.01.2007 г. Общ устройствен план, изменян до 2009 г. и окончателно приет от МС по реда на чл.127, ал.8 ЗУТ. За процесния имот е съставен АЧОС ат 30.10.2020 г. В АЧОС е посочено правно основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Твърди, че имотът не е придобит от СО чрез правна сделка, тъй като не е сключвала 4 такава със СО за процесния имот. Също така общината може да завладява само безстопанствени имоти, при спазване реда на чл.68, ал.1 ЗС. Твърди, че СО не е владяла процесния имот, поради което не го е придобила и по давност. Твърди, че е проведено производство по обезпечаване на доказателства, в което са изслушани съдебно-технически експертизи.