Определение № 3107 от 29.06.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 755/2026
- Вид
- Определение № 3107
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- Мария Хубчева
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3107
Пазарджик, 29.06.2026 г.
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 755/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 166, ал. 2 от АПК.
Образувано е по жалба на С. А. Г., [ЕГН], с адрес: гр. Белово, [улица], подадена чрез адв. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0340-000102 от 23.06.2026 год., издадена от С. Г. Б. - полицейски инспектор към ОД на МВР - Пазарджик, РУ - Септември.
С оспорената ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 20.06.2026 год., около 09:03 часа, в с. Момина клисура, на [улица], жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „***“, с рег. № [рег. номер], който бил със служебно прекратена регистрация от 27.05.2026 год. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С жалбата е направено особено искане за спиране изпълнението на заповедта. Твърди се, че изпълнението на мярката причинява на жалбоподателя значителни затруднения, тъй като същият е пенсионер, получава пенсия в минимален размер и работи по трудов договор като охранител. Посочва се, че работното му място е извън населеното място, в което живее, от страна на работодателя му не е осигурен служебен транспорт, както и че с обществения транспорт не може да се придвижи до работното място. Освен за упражнява на трудовата му дейност, Г. сочи, че свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) му е необходимо във връзка с негови ежедневни и здравни нужди, както и на съпругата му.
Към жалбата са приложени препис от оспорената заповед, АУАН серия GA № 4812766, застрахователна полица от 20.06.2026 год. и Трудов договор № 35 от 01.03.2024 г., ведно с длъжностна характеристика за длъжността „охранител“.
С Разпореждане № 3070 от 26.06.2026 год. постановено по настоящото дело съдът е изискал от административния орган, в срок до 17:00 часа на 26.06.2026 год. (петък-присъствен ден), да представи пълната административна преписка по издаване на оспорената заповед, както и конкретно посочени документи, относими към регистрационния статус на автомобила, служебното прекратяване на регистрацията, уведомяването на собственика по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, евентуалното последващо възстановяване на регистрацията и фактическото отнемане или връщане на СУМПС. Към настоящия момент - 29.06.2026 год. (понеделник), административната преписка не е постъпила в съда от страна на ответната стана.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав намира, че особеното искане е процесуално допустимо, тъй като е направено от адресата на оспорената ЗППАМ, от страна, имаща правен интерес от търсената защита. Оспорената заповед подлежи на съдебен контрол, а подадената срещу нея жалба по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП не спира изпълнението на наложената ПАМ. Приложимият ред е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е прието, че обжалването на ЗППАМ по ЗДвП не спира тяхното изпълнение. В случая предварителното изпълнение е допуснато от закона с оглед защитата на важен обществен интерес, свързан с безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Законът не изключва възможността съдът да спре изпълнението на акта, когато от него могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които в конкретния случай надделяват над обществения интерес от незабавното изпълнение на ПАМ. Преценката е конкретна и се извършва въз основа на данните по делото към момента на произнасянето.
В разглеждания случай от приложените към жалбата писмени доказателства се установява, че С. Г. работи като охранител по трудово правоотношение с „М.А.С.“ ЕООД, на длъжност „охранител“. В трудовия му договор е посочено, че мястото на работа е гр. Белово, а конкретният охраняван обект се определя от работодателя. В жалбата е посочено, че към момента жалбоподателят охранява обект, намиращ се в м. „Ч.“, с. Сестримо, до който е пътувал от гр. Белово и в деня на извършената проверка. Работодателят не осигурява служебен транспорт, а жалбоподателят не може да разчита на обществен транспорт.
Налагането и незабавното изпълнение на ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС, при тези данни създава реална опасност Г. да бъде възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения. Това от своя страна може да доведе до загуба на трудово възнаграждение, което за лице в пенсионна възраст, получаващо пенсия в минимален размер, представлява значителна неблагоприятна последица. Наред с това са наведени и твърдения за необходимост от придвижване във връзка със здравословни и семейни нужди, които също следва да бъдат отчетени при преценката по чл. 166, ал. 2 от АПК.
Съдът отчита, че всяка ПАМ по естеството си създава определено неудобство за адресата. В случая обаче твърдените вреди надхвърлят обичайните последици от прилагането на мярката. Те засягат възможността на оспорващия да упражнява труд и да осигурява доходи за нормално съществуване, както и възможността му да посреща ежедневни и здравни нужди. Тези последици са значителни, а с оглед срока на действие на мярката – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца са и трудно поправими, при евентуална отмяна на оспорената ЗППАМ лицето няма да може да възстанови пропуснатите трудови възможности и затрудненията в ежедневието през периода на изпълнение.
От значение е и обстоятелството, че административният орган не е представил изисканата от съда административна преписка в определения срок. Поради това към настоящия момент съдът не разполага с данни, представени от органа, които да установяват по категоричен начин регистрационния статус на автомобила към релевантния момент, документите, въз основа на които е извършено служебното прекратяване на регистрацията, уведомяването на собственика по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, както и обстоятелствата относно евентуалното последващо сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ и възстановяване на регистрацията. Липсата на административната преписка не освобождава съда от задължението да се произнесе своевременно по направеното особено искане, тъй като то е свързано с незабавното действие на оспорения акт.
При наличните по делото данни не се установява конкретен и непосредствен риск за безопасността на движението, който да налага продължаване на изпълнението на ПАМ до приключване на съдебното производство. В оспорената ЗППАМ не са изложени факти за управление след употреба на алкохол или наркотични вещества, за опасно поведение на пътя, за причинено пътнотранспортно произшествие или за други обстоятелства, които да сочат на непосредствена опасност от страна на водача. Посоченото основание е свързано с липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към момента на проверката - 20.06.2026 г. около 09:03 часа. От приложената към жалбата полица за застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че същата е сключена още същия ден, с начало на покритието от 12:51 часа, т.е. приблизително 3 часа и 48 минути след проверката, а регистрационните табели и талонът на автомобила са върнати на лицето след представянето й.
При това положение съдът приема, че в конкретния случай личният интерес на жалбоподателя от временно преустановяване на изпълнението на заповедта до приключване на съдебния контрол надделява над презумирания от закона обществен интерес от незабавното й изпълнение. Спирането на изпълнението не решава спора по същество, а има само временен характер и цели да предотврати настъпването на значителни и трудно поправими вреди до произнасянето на съда по жалбата. Ето защо, искането за спиране изпълнението на процесната ЗППАМ е основателно и следва да бъде уважено, като предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до приключване на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед изложеното и на основание чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000102 от 23.06.2026 год., издадена от С. Г. Б. - полицейски инспектор към ОД на МВР - Пазарджик, РУ - Септември, с която на С. А. Г., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, до приключване на производството по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�