Решение № 910 от 11.06.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 910

Габрово, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700203 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на Н. Л. Й. от с. Жълтеш, общ. Габрово против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1970211/ 21.04.2026 г., издадена от младши инспектор към Районно управление (РУ) Габрово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и издадена при неустановена обективно и подробно фактическа обстановка, както и това, че обстоятелствата и законовите разпоредби, послужили като основание за издаването ѝ, били съобщени на жалбоподателя, едва след извършване на самата проверка и при издаването на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от същия служител в РУ Габрово. Посочва, че не било изследвано дали, кога и по какъв начин жалбоподателят бил уведомен от лицата, предоставили му за управление въпросния лек автомобил с рег. № [рег. номер], както и това, че същите са евентуални наследници на Р. Х. от гр. Габрово. Въпросните лица заявили, че автомобилът се продава и може да го тества за един месец, след което да го прехвърлят. Това се случило в средата на м. март 2026 г., като заедно с автомобила и ключовете, му предали и големият и малкият талон. Няколко дни по-късно бил спрян за проверка от служители на РУ Габрово, но не му казали за евентуален проблем относно изтекла регистрация и последвала дерегистрация. Обстоятелствата, че собственикът на автомобила бил починал на 05.10.2025 г. и след изтичане на 6 м. срок автомобилът служебно се дерегистрира, му станали известни едва след запознаване и предявяване на АУАН от 21.04.2026 г. Моли съда да отмени издадената ЗППАМ, като неоснователна и недаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител адв. Г. от АК – Габрово, като поддържа жалбата.

Ответникът Младши инспектор при РУ Габрово ОД на МВР Габрово Й. Н. Р., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника И. С. – главен юрисконсулт на ОД на МВР Габрово, която взема становище, че процесната ЗППАМ следва да бъде потвърдена. Посочва, че с последните изменения от миналата година МВР не е длъжно да уведомява собствениците на автомобили при прекратена регистрация, а жалбоподателят, като правоспосочен водач, счита, че бил длъжен да провери дали автомобилът има редовни документи и валидна застраховка.

Настоящият състав на Административен съд Габрово, като се запозна със събраните доказателства, съобрази доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

На 21.04.2026 г. младши инспектор при РУ Габрово съставил против жалбоподателя АУАН серия GA, номер 4308204, в който е посочено, че на 21.04.2026 г., около 21,18 ч. в гр. Габрово, по ул. Брянска в посока ул. Х. С. жалбоподателят Й. управлява лек автомобил «Ауди А4» с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Ц. Х. от гр. Габрово, като при извършена справка в масивите на МВР се установило, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на 05.04.2026 г. в 19,00 ч. Починал собственик – 05.10.2025 г. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Иззети 2 бр. регистрационни табели [рег. номер] и СРМПС *********.

Въз основа на цитирания АУАН била издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) била наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) гг), а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

По делото е приета като доказателство справка от АИС КАТ, видно от която автомобил с рег. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. С. Р. Ц. Х. от гр. Габрово. Видно от справката дерегистрацията е извършена на 05.04.2026 г. в 19,00 часа.

Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка и представените допълнителни документи, които са годни, относими и допустими.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК пред надлежния съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянния адрес на посочения в акта адресат.

Обжалваната заповед представлява валиден административен акт, който е издаден от административен орган, разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на РУ Габрово, който притежава компетентност да издава принудителни административни мерки съгласно заповед № 264з-2761/ 26.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Габрово. Видно от т. 2.4 от заповедта назначените по график служители от Охранителна полиция в РУ при ОД на МВР Габрово са оправомощени да издават заповеди по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а и т. 2б от ЗДвП. По делото няма спор, че издателят на оспорената заповед към датата на нейното издаване заема посочената в т. 2.4 от заповедта длъжност, което обстоятелство е удостоверено от ответника с представеното от него удостоверение № 264000-9601/ 08.06.2026 г. Поради което съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и функционално компетентен орган, както и в предвидената от закона писмена форма и не са налице основания за нейната отмяна на основание чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния орган, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В съобразителната част на оспорената заповед са изложени обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.

Жалбоподателят не оспорва констатациите на административния орган, но счита, че ЗППАМ е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, като сочи, че не е собственик на автомобила и към момента на проверката не му е било известно обстоятелството, че той е с прекратена регистрация.

Според настоящия съдебен състав възражението е основателно. По делото няма данни, нито дори твърдения, жалбоподателят да е информиран за прекратената регистрация. По делото не са представени никакви доказателства, че жалбоподателят е от кръга на наследниците на починалия собственик на автомобила Р. Ц. Х.. При това положение и доколкото регистрационните табели на автомобила не са били свалени към датата на проверката, не би могло да се приеме, че водачът съзнателно управлява нерегистрирано превозно средство. Събраните данни от обективна страна по бективни данни по недвусмислен начин сочат липса на умисъл или непредпазливост в съзнанието му относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото деянието е несъставомерно, не са налице и установените в приложимата норма материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и следвало да се увери, че същият има редовни документи и валидна застраховка. В жалбата се твърди и по делото не се спори, че водачът е разполагал с ключовете на автомобила и големият и малък талон. При положение, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, жалбоподателят не е имал начин да провери дали автомобилът е дерегистриран, тъй като база данни АИС КАТ е за служебно ползване на полицейските служители на РУ при ОД на МВР Габрово.

На следващо място при издаване на заповедта е нарушен принципа за съразмерност предвиден в чл. 6 от АПК и целта на закона, което е достатъчно съществено нарушение, обуславящо незаконосъобразност. Съгласно съставения АУАН Серия GA, номер 4308204 освен СУМПС на жалбоподателя са отнети и 2 бр. регистрационни табели и СРМПС, при което съдът намира, че държавната принуда в конкретния случай, насочена едновременно срещу собственика на МПС и срещу водача, който в случая не е собственик, се явява прекомерна и непропорционална. Обществения интерес е защитен, като с отнемане на регистрационните табели и СРМПС, нерегистрираното превозно средство е спряно от движение. Същевременно държавната принуда по отношение на жалбоподателя, се явява непропорционална, доколкото с това МПС не може да се извърши повторно такова нарушение, тъй като същото е спряно от движение. Предвид изложеното като окончателен се налага извода, че заповедта следва да бъде отменена.

Разноски не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1970211/ 21.04.2026 г. издадена от младши инспектор към Районно управление Габрово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово

Решението на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�