Решение № 235 от 03.07.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Севлиево, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. Ц.А като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100528 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, срещу Ц. С. Ц. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД, за следните суми: 1 144,50 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 06.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2023 г. до окончателното плащане, 103,02 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.12.2019 г. до 15.11.2020 г., 313, 89 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 187/2023 г. по описа на РС Севлиево.

Ищецът твърди, че на 06.11.2019 т. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Бъдгария“ и Ц. С. Ц., ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски кредит с номер CREX-17431877.

По силата на Договора кредитодателят предоставя на крелнтополучателя кредит в размер на 1144,50 лева, от които сумата от 1050,00 лева се предоставяла с цел финансиране покупката на стоки, а сумата от 94,50 лева се предоставяла с цел заплащане на застрахователна премия по сключени договори за застраховка със застраховано лице кредитополучателя. Съгласно чл. 1 от Договора кредитополучателят се съгласил предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощените търговски партньори. В процесния случай това били: „Зора М.М.С.“ ООД относно частта от кредита, с която се финансира покупка на стоки и „Кардиф Жнвотозастраховане, Клон България“ относно частта от кредита, с която се финансира заплащане на застрахователна премия.

Ищецът сочи, че Крелитополучателят се е задължил да върне предоставения 1 кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 12 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница от договора за кредит. Договореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 15,48%.

Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) бил 16,63%. Крелитополучателят, ответник не изпълнявал изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита и преустановил плащанията. Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска бил настъпил на 15.12.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. В този случай съгласно чл.86 ЗЗД се дължало обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащия процент на законната лихва.

Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпвал на 15.11.2020 г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение — главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявление то по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва.

Дължала се и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението. В процесния случай претендираната лихва за забава била начислена само за част от периода, в който длъжникът е бил в забава, а именно - от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г. , с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

Излагат се съображения, че на 22.04.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и ищецът в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сьгласно който цедентът прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На 18.06.2020 г. било подписано Приложение № 1а, в което подробно били индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. Сочи, че по силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендиранп в настоящото производство, бил ищецът. Това обстоятелство било видно от приложените като писмени доказателства Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г., ведно с извлечение от Приложение № 1а от 18.06.2020 г.

Сочи се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми Ц. С. Ц., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения в договора за кредит адрес.

Отделно посочва, че с исковата молба изпраща отново уведомление за цесията.

Искането към съда е уважи така предявените искова. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез назначения си особен представител. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер.

Позовава се на настъпила давност по отношение на претендираните лихви и главница.

Искането към съда е да бъдат отхвърлени предявените искове.

По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното производство по ч. гр. д. № 187/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

2

От представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит CREX – 17431877 от 06.11.2019 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1050 лева за закупуването на климатик Fujitsu, при следните параметри: обща цена на стоката: 1050 лв.; размер на кредита: 1144,50.; месечна погасителна вноска: 103,96 лв.; брой погасителни вноски: 12; обща стойност на плащанията: 1247,52 лв.; ГПР:

16,63%; лихвен процент: 15,48 %.

Видно от представения договор, размера на кредита от 1144,50 лв. се формира от сбора на стойността на финансираните стоки/услуги: 1050 лв. цена на климатика и 94,50 лв. премия по застраховка „Сигурност на плащанията“, групова полица № 5/2008.

Видно от представения договор, падежът на последната 11-та погасителна вноска е настъпил на 15.11.2020 г.

Представен е сертификат № CREX-17431877 от 06.11.2019 г. в уверение на това, че Кардиф Общо Застраховане клон България и БНП Париба Пърсънъл Файненс срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно Общите условия на застраховка „Защита на плащанията“ (представени по делото) Ц. С. Ц., като е посочена застрахована стока: климатик, марка Fudjitsu на цена 1050 лв.

От заключението на ССЕ, което съдът кредитира, се установява, че размерът на усвоения паричен кредит по процесния договор е 1144,50 лв., като няма извършени от ответника плащания по погасяване на задълженията по договора. Вещото лице е посочило, че дължимият размер на главницата е 1144,50 лв., а на договорната лихва е 103,02 лв., размерът на законната лихва за забава е 313,89 лв. В заключението е посочено, че след датата на извърпената цесия – на 26.05.2020 г. по сметка на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е постъпила сума от 150 лв., с която е погасена законна лихва, остава задължение за законна лихва в размер на 163,89 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено.

От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че на 22.04.2020 г. между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на купувач, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България“ КЧТ, в качеството на продавач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България“ КЧТ, като продавача, е прехвърлил на купувача – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземания, сред които и вземането по процесния договор за кредит, изрично обективирано в приетото по делото Приложение№ 1 към договора за цесия.

От представеното по делото уведомление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А.“ до ответника, се установява, че последният е бил уведомен за извършената цесия, видно от представеното известие за доставка, получено лично от ответника.

По делото са приети три броя епикризи на ответника, съобразно които, същият е бил лекуван през 2020 г. неколкократно в Държавна психиатрична болница – Севлиево.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, попадащ в легалната дефиниция по чл. 9 ЗПК, а именно - договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички 3 необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.

1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

От представения договор за кредит и заключението на ССЕ се установява, че в общия размер по кредита от 1144,50 лв. се включва освен стойността на стоката, за чието закупуване същият се отпуска – 1050 лв., и сума, представляваща застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 94,50 лв., която ищецът твърди да е заплатил в полза на застраховател.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 16,63 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.