Решение № 503 от 11.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500641 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 930 от 23.06.2025година, постановено по гр.д. № 7317/2024г. Районен съд Плевен е уважил предявения от П. Ц. Б. против Б. С.

П. иск с правно основание чл.23, ал.1, вр. чл.21, ал.4, т.1 от СК, вр. чл.124 ал.1 от ГПК, като е признал за установено по отношение на ответника, че недвижим имот, находящ се в с. ***, община Д.М., ул.“ Г.М.“ №*, а именно:

УПИ IV – 485, в кв. 65 по плана селото, с площ от 1030 кв.м., заедно е построените в имота едноетажна жилищна сграда на 76 кв.м., лятна кухня и стопанска сграда, при посочени съседи, придобит по силата на покупкопродажба с Нотариален акт за покупко –продажба №*7, том I, рег.№ 3801, дело 128/2021год. от 13.08.2021год. на нотариус Д.Н. - нотариус с район на действие РС-Плевен, е лична собственост, на П. Ц. Б., в резултат на пълна трансформация на лично имущество и поради липса на принос от страна на Б.

С. П.. Ответникът е осъден, на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищцата П. Ц. Б. разноски по делото в размер на 1080.50лв.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Б. С. П., чрез пълномощника му адв.Х. С. Б. от ПлАК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради което въззивника моли съда да го отмени и постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли положителния установителен иск и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Съображенията са изложени подробно в жалбата, като посъществените възражения се свеждат до това, че първоинстанционният съд не е взел предвид приноса на жалбоподателя изразяващ се в грижи за семейството; помощ при отглеждането на децата; влагане на лични средства за закупуване на семеен автомобил, извършване на ремонтни дейности в семейното жилище и в имота-предмет на делото, находящ се в с.***.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна П. Ц. Б., подаден чрез пълномощника и адв.Д. Д. от ПлАК, с който е взето становище, че жалбата е неоснователна. Моли да и бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, при потвърждаване на решението на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск за установяване спрямо ответника, че бившата му съпруга – ищцата П. Ц. Б. е изключителен собственик на придобитото по време на брака им имущество, представляващо жилищен недвижим имот, находящ се в с.***, Плевенска област, описан подробно в ИМ. Искът се основава на твърдението, че недвижимият имот, който е придобит на името на ищцата е закупен с изцяло лични нейни средства и ответникът няма никакъв принос за придобиването му. Средствата за закупуването му в лева, равняваща се на договорената продажна цена от 7050лева ищцата е придобила чрез продажба на личен имот с НА № 171, т.I, рег. № 1747, дело №*2/2019г. на нотариус В. П., както и чрез договор за дарение на сумата 5000лв., получени от Е. М. Т. – братовчедка на майка й.Правния интерес от предявяването на иска се състои в това, че 2 придобитото по време на брака имущество не е поделено между бившите съпрузи и с оглед изясняване на статута на имота предвид бъдеща делба на такова имущество.

В отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си адв. Х. Б., е взел становище, че искът е неоснователен, тъй като имотът е придобит в режим на СИО и в резултат на съвместния им принос, като неговият принос се изразява във влагане на средства и труд и грижа за семейството и домакинството.

Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция също, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 27.02.2016г. и прекратен, считано от 11.10.2024г., когато е влязло в сила решението по гр.д. № 4881/2024г. по описа на РС-Плевен. Няма спор и относно това, че по време на брака им, при действащ режим на съпружеска имуществена общност, на 13.08.2021г. е придобит на името на съпругата недвижим имот описан подробно в исковата молба, находящ се в с.***, община Д.М., Плевенска област, с адрес: ул.“Г.М.“ №*, представляващ УПИ IV – 485, в кв. 65 по плана селото, с площ от 1030 кв.м., заедно е построените в имота едноетажна жилищна сграда от 76 кв.м., лятна кухня и стопанска сграда, чрез договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт за покупко продажба №*7, том I, рег.№ 3801, дело 128/2021год. от 13.08.2021год. на нотариус Д.Н. - нотариус с район на действие РС-Плевен, за сумата 7050лева, която продавачите са получили изцяло и в брой от купувачката преди подписването на нотариалния акт.

Спорно е оборена ли е презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи за закупуване на имота и собственост ли е той на ищцата, като придобит в режим на СИО, но изцяло с нейни лични средства.

За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:

За да уважи иска, районният съд правилно е установил относимите факти и обстоятелства : че процесният имот е закупен на името на ищцата по време на брака между страните, в режим на СИО, че за заплащане на цената му тя е използвала средства от продажба на недвижими имоти, нейна лична собственост, както и подарени й средства от нейна родственица. Въз основа на събраните доказателства, РС е направил следните изводи : Ищцата е оборила надлежно законовата презумпция за съвместен принос. Изхождайки от 3 признанието на ответника, че „през последната година“ отношенията му с ищцата са се влошили и така се стигнало до подаване на 23.08.2023год на исковата молба за развод, както и от факта, че процесния имот е закупен от ищцата на 13.08.2021год., съдът е приел, че това е станало отчасти със сумата 6000лв.-лични средства на ищцата получени от продажба на 16.09.2019год. на придобити преди брака имоти, отчасти със сумата дарена й на 06.08.2021год. от Е. Т. в размер на 5000лв. Приел е, въз основа на показанията на свидетелите Е.Л., Й.Д., че ответникът през периода от 2020год. - 2023год е живял и работил в гр.София/като военнослужещ/, изпълнявайки служебните си задължения и живеейки там под наем. През този период страните не са имали общо домакинство, а непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на децата е осъществявала ищцата.

Въззивният съд намира тези изводи за правилни и обосновани на събраните доказателства и направена от РС вярна констатация за относимите към спора факти и обстоятелства.Съгласно чл.21 ал.1, 2, 3 от СК, действал по време на закупуване на недвижимия имот, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Доколкото съвместният принос се предполага до доказване на противното, за да бъде оборен, съпругът, твърдящ трансформацията на лични средства при закупуването на имуществото следва при условията на пълно и главно доказване да установи извънсемейния характер на средствата за придобиване на имота. За да се признае пълна трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на съпрузите недвижим имот в режим на СИО, в тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия недвижим имот бивш съпруг, предявил иска, е доказването на произхода на вложени парични средства. Това може да са суми получени като наследство, дарение или трансформирани лични имущества и действителното им влагането при придобиването на имота.

Произхода на средствата послужили за заплащане на цената на недвижимия имот е ясен - в случая това са средства, които са били съхранени от ищцата след продажбата на два УПИ/за които няма спор, че са нейна лична 4 собственост/, извършена на 16.09.2019г. с НА № 171, т.I, рег. № 1747, дело №*2/2019г. на нотариус В. П./прил. на л.11 от делото на РС/, продадени за общата цена от 6000лв. Останалата част от получената при тази сделка сума, е била допълнена със сумата 5000лв., която Е. М. Т. – братовчедка на П. Б. й е превела по банков път на 06.08.2021г. непосредствено преди придобиване на имота, видно от извлечението от банковата й сметка, прил. на л.70 от делото на РС. В основание за плащането е посочено подарък, което може да бъде счетено за плащане въз основа на договор за дарение, доколкото сумата е голяма и не може да се приеме за обичаен дар, въпреки родствената връзка.

Тези писмени доказателства се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели П. С.а и Е. Л. и не се опровергават от други събрани по делото доказателства.Ето защо, въззивният съд намира за обоснован извода на РС, че средствата за закупуването на имота в размер на договорената продажна цена от 7050лева ищцата е придобила чрез продажба на имоти нейна лична собственост и от подарени й лично на нея средства от Е. Т..

Не са събрани категорични доказателства дали към момента на закупуване на имота, страните вече са били във фактическа раздяла, т.к. в конкретния случай това обстоятелство, при доказана пълна трансформация на лично имущество, е ирелевантно за правния спор. Това е така, тъй като и при евентуална работа на ответника в домакинството или грижа за децата, бита и съпругата му при едно съвместно живеене, не биха могли да се направят различни от изложените правни изводи, при наличието на преки доказателства за пълно преобразуване на лично имущество. Друго би било ако е придобито вещното право е със суми от работна заплата на единия съпруг, като същевременно другия е отглеждал родените от брака деца, грижил се е преимуществено за домакинството или личното стопанство на семейството, то поради съвместния принос на съпрузите, придобитото вещно право ще е в режим на съпружеска имуществена общност, в случаите когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност.В настоящият случай, обаче, е установен по несъмнен начин с писмени и гласни доказателства произхода на средствата, послужили за заплащане на цената на недвижимия имот.

Поради изложеното, при установен произход на личните средства на ищцата, без значение за изхода на спора са и събраните гласни 5 доказателства, чрез показанията на св.Е. Л.ва, че ответникът се е грижил за семейството, като е заплащал текущи разходи за електрическа енергия, вода и др. Без значение е и извършването на ремонти в имота от страна на ответника, установени от показанията на св.Б., макар че той знае за такива само от ответника и няма лични впечатления. Това обстоятелство, ако бъде доказано, може да послужи само като основание за предявяване на иск за реализиране на една облигационна претенция. Дали имота е лична собственост или СИО се определя към момента на закупуването, което е станало по време на брака, но в случая - с лични средства на единия съпруг. Последващото му подобряване и ремонтиране не влия върху вещното право на собственост, така както то е възникнало към момента на придобиване на правото. Още по-малко значение за претендираната пълна трансформация има обстоятелството, че ответникът е подобрявал друго жилище в гр.Плевен, което е било обитавано от семейството, а е собственост на баща му, както и че е закупувал лек автомобил с негови средства и не може да доведе до различни правни Без значение за изхода на спора е установеното от показанията на св. Е. Л. /майка на ищцата/, което кореспондира и с писмените доказателства, установяващи превод на сумата 4050лв. на 18.05.2023год, че впоследствие дъщеря й и Е. Т. са развалили отношенията си и това е довело до връщане на част от подарената сума. Меродавен за признаване на трансформацията на лични средства, както се посочи, е момента на придобиване на правото на собственост, а към този момент произхода на средствата е бил от дарение, съгласно посочено в основанието за получаването им от ищцата на 06.08.2021год. по банков път.