Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 381 от 26.08.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1740/2023
Вид
Решение № 381
Подписан
26.08.2024
В сила
01.05.2025
Състав
ИВАНЕТА ЙОРДАНОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.93 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.277,2 · Наказателен кодекс
  • чл.277,2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. ******, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И**** Й. М*** при участието на секретаря М*** КР. К*** като разгледа докладваното от И**** Й. М*** Гражданско дело №

***4310101740 по описа за *** година отрицателен установителен иск /частичен/ с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.

439 ГПК чл.110 ЗЗД:

Подадена е искова молба от Р. Д. Б., ЕГН ********** от с.***, обл. ******, ул."***, чрез: адв. Д. Д. Н. - ***, със съдебен адрес: гр.******, ул.***, против: *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сграда ***, представлявано от управителите си *** заедно и поотделно, по която се излага от пълномощника, че на Б., е била връчена ПДИ изх.

№ 27865/04.10.***г. по ИД №***г. по описа на ЧСИ ***. Със същата му се съобщавало по силата на Изпълнителен лист от ***г. по ч.г.д. № **/2009г. по описа на Районен съд - ******, бил осъден да заплати в полза на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сграда ***, сумите в размер от : 6261,79 лева -главница, ведно със законната лихва върху нея от 03.07.2009г., която към 04.10.***г. възлизала в размер от 9 279,96 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 1252,74 лева - съдебни разноски.

При запознаване с изпълнителното дело установили, че същото е било образувано на основание описания в ПДИ изпълнителен лист, като преди това на негово основание е имало образувано предходно изпълнително дело № ***/2009г. по описа на ДСИ при РС******, което е било прекратено по искане на взискателя на 04.05.2020г., на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

Твърди, че при запознаване с изпълнително дело № ***/2009г. по описа на ДСИ при РС-******, установил, че настоящия взискател по изпълнителното производство е станал такъв по силата на цесионен договор, за което е уведомил ДСИ на 16.08.2018г., като е направил искане събраните в хода на делото суми да бъдат изплащани по неговата банкова 1 сметка, като в молбата му липсва направено искане за извършване на изпълнително действие или възлагане на такова от взискателя на основание чл. 18 ЗЧСИ. Със свое писмо от 04.06.2019г. *** ЕООД е направило искане до ДСИ да уведоми длъжника, че е встъпил в правата на кредитора, като отново искания за извършване на изпълнителни действия или възлагане на такива, на основание чл. 18 ЗЧСИ не са правени. Респективно прекъсване на давността по чл.117, ал.2 от ЗЗД не е настъпвало. Длъжника по ИД не е бил уведомен, че по делото му има нов взискател-цесионер. През месец април 2020г. по молба на взискателя, изпълнително дело № ***/2009г. по описа на ДСИ при РС-****** е било прекратено. Счита, че съгласно писмените доказателства, намиращи се в кориците на изпълнително дело № ***/2009г. по описа на ДСИ при РС-****** последното изпълнително по него е било от 21.11.2016г., когато на длъжника са били наложени запори в различни банкови институции, като парични средства по така наложените запори по делото не са постъпвали. С прекратяване на делото през 2020г. са били свалени и въпросните запори. Изтъква, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. "в" ЗЗД). Такова действие по предходното изпълнително дело № ***/2009 г. се явява молбата предишният титуляр на вземанията по изпълнителния лист и разпореждането на съдебния изпълнител, с което са наложени запори върху банковите сметки на ищеца на 21.11.2016г. Макар да не е дало резултат, налагането на запор е валидно изпълнително действие, защото е поискано надлежно от взискателя и съдебният изпълнител е осъществил деятелност, изграждаща изпълнителния способ. Това изпълнително действие е последното предприето според него, преди прекратяване на производството по изп. дело № ***/2009 г. на СИС при PC ****** /на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК на 04.05.2020г./, поради което от него е започнала да т***е нова давност (съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 година по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК).

Броен от тази датата на извършването му (21.11.2016г.), давността за погасяване на вземанията по листа е изтекла на 21.11.2021г. До тогава от ответника-цесионер *** ЕООД, ЕИК *** не е било предприето изпълнително действие, прекъсващо давността. Твърди, че подали молба до ЧСИ *** за прекратяване на изпълнително дело №***г., тъй като изпълнителното основание е погасено по давност. Същия изпрати уведомление до взискателя за така направеното от искане, но до момента делото не е прекратено, като по него се събират суми от получаваното трудово възнаграждение на ищеца, поради което счита, че ответника дал повод за завеждане на настоящия иск. Пред вид това моли да се постанови решение и да се признае за установено, че Р. Д. Б., ЕГН ********** от с. ***, обл.******, ул."*** не дължи по отношение на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сграда ***, сумата в размер от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, като частичен от целия в размер от 16 794,49 /шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и 49 ст./лева, представляваща сбора от 6261,79 /шест хиляди двеста шестдесет и един лева и 79ст./лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от 03.07.2009г., която към 04.10.***г. възлизала в размер от 9 279,96 /девет хиляди двеста седемдесет и девет лева и 96 ст./лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 1252,74 /хиляда двеста петдесет и два лева и 74ст./ лева - съдебни разноски, на основание Изпълнителен 2 лист от ***г. по ч.г.д. № **/2009г. по описа на Районен съд - ******, като погасен по давност; да се осъдите ответника да му заплати сторените в хода на процеса разноски в размер на 50 /петдесет/ лева внесена ДТ; да се осъдите ответника *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сграда ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.З от ЗА да заплати полагащият му се адвокатски хонорар по предявените искове.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмени отговори от ответника по делото,чрез пълномощника адвокат М. О. Н., *** адвокатска колегия, преупълномощена от ***, Адвокатска колегия ***, в качеството му на управляващ съдружник на *** - Адвокатско дружество", гр. ***, Адрес за призоваване: гр. ***, ет. ***ел. поща: [email protected]. Счита, че иска е допустим, предявен от лице , по отношение на което е налице правен интерес от предявяването му, но исковете са неоснователни и недоказани и сочи следните доводи в този смисъл: безспорно е обстоятелството, че на 25.01.***г. между *** АД, в качеството на Кредитор и Р. Д. Б. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезп***ение. Безспорно е, обстоятелството, че кредиторът е потърсил съдебна защита на правата си, по повод на което е образувано ч.г.д. **/2009г. по описа на PC ******. По същото дело е издаден и изпълнителен лист от ***г., послужил за образуване на ИД ***/2009г. по описа на ДСИ при PC ******. Няма спор и че с договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. задължението на Р. Д. Б. е прехвърлено от *** АД на **** ЕООД. Безспорно е и обстоятелството, че към днешна дата е налице новообразувано висящо изпълнително дело водено под № ***г. по описа на ЧСИ ***, с peг. № *** на ***, но са не съгласни, че към днешна дата се събират суми от длъжника по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ ***, което означавало, че ответника е дал повод да се завежда настоящото производство. До момента по сметка на **** ЕООД суми по горното изпълнително дело не са получавани.

Дори и такива да са постъпвали по изпълнителното дело, те не са разпределяни на довереното й дружество.

Спорно според тях е твърдението за изтекла погасителна давност, въз основа на което твърдение ищеца обосновава основателността на претенцията си по следните аргументи:

-за да се достигне до обективен извод по настоящия спор следва да се отговори на въпроса дали образуването на изп. д. № ***/2009г. е прекъснало давностния срок и дали по време на висящността на последното е текла погасителна давност. При отговора на тези въпроси приложение следва да намери, според пълномощника, TP 3 от 28.03.***г. по тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложимостта на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното по арг. от чл.

116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не т***е, докато трае изпълнителният процес.

Давността за процесиите вземания е била прекъсната с образуването на изпълнително дело № ***/2009г. Това е така, т.к. новите разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС макар и принципно 3 правилни са неприложими спрямо производството по изп. д. № ***/2009г., което е образувано преди приемането на TP. Посоченият извод следва от обстоятелството, че последното е образувано и е било висящо към 26.06.2015г., когато е постановено тълкувателно решение, с което именно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило своето действие. С приемането на TP № 3 от 28.03.***г. по тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС категорично се разрешава въпроса за т***ението на давността в хода на изпълнителното дело образувано до 2015г. В тази връзка с образуването на изп. дело № ***/2009г. по описа на ДСИ - гр. ******, на основание чл. 116, б. „в" от ЗЗД погасителната давност за вземането е била прекъсната и не е текла до 26.06.2015г., когато е прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на което се възприема тълкуването, че по време висящността на изпълнителния процес, давността т***е и се прекъсва многократно. С оглед гореизложеното, до 26.06.2015г. давност по изп. дело ***/2009г. не е текла. Нова давност е започнала да т***е на 26.06.2015г., която е прекъсвана многократно с извършването на регулярни изпълнителни действия, което е видно от извършените записвания върху гърба на изпълнителния лист.Отделно, предвид обстоятелството, че изпълнително дело ***/2009г. по описа на ДСИ - гр. ****** е прекратено на 04.05.2020г., нова погасителна давност е започнала да т***е именно от тази дата. Доколкото изпълнително производство водено под № ***г. е образувано след 26.06.2015 г., то в***е спрямо него приложение намира т. 10 на TP № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, по отношение задълженията на ищеца, за които е образувано и водено и.д.

***/2009г., считано от датата на образуването му до приемане на TP 2/2015г. на 26.06.2015г. погасителната давност е била прекъсната и не е текла. Така от 26.06.2015г. е започнала да т***е нова давност. В периода 2015г. -2016г. доколкото е известно са извършвани редовно и своевременно изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. През 2019г. , **** ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело.Видно е от последното записване върху гърба на изпълнителния лист, че последното действие по принудителното изпълнение е извършено на 04.05.2020г., което предполага че погасителната давност за вземането е прекъсната на тази дата и считано от нея е започнала да т***е нова пет годишна давност.

През ***г. **** ЕООД е образувало изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ ***, с peг. № *** при ***. С молбата за образуване на делото е поискано извършването на изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност - запор на банкова сметка.

За да породят тези действия прекъсване на давността не е необходимо същите да са успешни. Достатъчно е да са поискани и предприети.Предвид горното може да се направи единствения възможен и обоснован извод: Периодът на висящността на изп.д. № ***/2009г. по описа на ДСИ към PC ******, не следва да се взема предвид при изчисляването на давността, доколкото, както бе посочено и по-горе, през този период - от образуването на делото до 26.06.2015г. погасителна давност за процесиите вземания въобще не е текла. Нова давност е започнала да т***е от 26.06.2015г. и до датата на образуване на изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ *** с peг. № *** не само, че не е изтекла, но е била прекъсвана 4 многократно с извършването на регулярни изпълнителни действия, последното от които според пълномощника е от 04.05.2020г. По тези съображения, крайният извод който може да се направи е, че към датата на подаване на исковата молба, процесиите вземания не са погасени по давност, което превръща иска в неоснователен и моли да се отхвърли изцяло. С оглед гореизложеното моли исковата молба да бъде изцяло отхвърлена като недоказана и неоснователна. В случай, че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищеца претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за прекомерност на същото с оглед на правната и фактическа сложност на делото и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищците докажат заплащането им /в това отношение т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.201Зг. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал. 1, т. 7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.