Решение № 51 от 15.04.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. П., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20241230200656 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 24-0314-000343 от 20.06.2024г. на ВПД Началник на РУ в ОД МВР Б., РУ П., с което на Г. Б. В., с ЕГН**********, с адрес /населено място/, за извършено нарушение по чл.104а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

В жалбата, подадена от недоволния жалбоподател, твърде бланкетни, не се сочат конкретни доводи, с които да обоснове твърдяната неправилност, незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, нито се сочат такива относно твърдяното в същата, че НП е съставен в нарушение на АПП и на материалния закон, с оглед на което иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично, без процесуален представител, като прави изрично изявление че ще се защитава сам. В открито съдебно заседание не представя доказателства .

В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се представлява от упълномощения юрисконсулт.

Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и наказателното постановление.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:

На 05.06.2024 г. в 10:10 часа, в гр. П. по ул. Я.С. дом * в посока ул. Р., св.

Б. К. И.- мл. автоконтрольор при в РУ- П., който е бил на смяна със св. К. Н.

1

Ц.- мл. инспектор в РУ- П., и докато е упражнявал служебните си задължения по безопасност на движението, забелязал водач да управлява лек автомобил марка „Мерцедес Е300“, с рег. № СВ3123ХР, собственост на фирма „Блент.

БГ“ ЕООД, гр. С., като по време на движение е използвал мобилен телефон, без наличие на устройство „свободни ръце“. При това положение, контролните органи спрели процесното МПС и констатирали нарушението.

Предвид неговото поведение, което възприели полицейските служители като неадекватно, искали същия да бъде пробван за наркотици и алкохол.

Същия се е противопоставил да слезе от автомобила, като заявил на полицейските служители, че ще ги снима. След няколко минути и тъй като полицейските служители му обяснили, че за да бъде осъществена проверката следва той да слезе от автомобила, същия слязъл и е била извършена проверка за приемане на алкохол и наркотици. Показанията били отрицателни.

След законоустановената проверка, полицейските служители Ц. и И., и с оглед първоначалното въприето от тях относно държането на мобилен телефон в ръка констатирали, че нарушение е по чл.104а от ЗДвП, за което на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA Акт № 1194412/05.06.2024 г.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му, но е отказал да го подпише. Актът е оформен чрез подписа на присъствалия полицейски служител св.Ц.. Същия е отразил отказ и на разписката за получаване на съответния АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издаденото атакувано наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание, свидетелите - полицейски служители обясняват начина по който се осъществила проверката и поведението на нарушителя. Посочват, че са видели В. да говори по телефона и за това са го спрели. Когато е спрял са забелязали, че същия си е държал телефона в ръката си, но не можели да кажат дали е говорил по телефона със сигурност, видно от показанията на св. И.. Освен това, излагат че нарушителя е бил и без обезопасителен колан. Подчертават обстоятелството, че същия е въртял камерата за да ги снима, като също така, че същия е с над 20 акта и че се е държал арогантно и ги апострофирал през цялото време. И. допълва изложеното, като заявява, че след 2 /два/ месеца жалбоподателя отново е извършил нарушение по ЗДвП, като е изпреварил няколко автомобила, единия от който е бил патрулния автомобил, при положение, че на платното имало осева непрекъсната линия.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства и гласни такива-показанията на актосъставителя мл. автоконтрольор Б. И. и свидетеля К. Ц.; НП № 24-0314-000343/20.06.2024 г. с подписана разписка за връчването му, справка за нарушител/водач и оправомощителна Заповед.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични, 2 последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, които същия не е направил.

Съдът счита, че доводите на жалбоподателя, че същото е издадено неправилно и незаконосъобразно следва да бъдат отхвърлени, тъй като на първо място представените АУАН и НП, съдът счита, че отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на АНО и актосъставителя, е изрично определена в Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., представена като доказателство по административната преписка.

Освен това, атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване на защита на жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл.34 от ЗАНН.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като АНО е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено), по тези причини по никакъв начин не може да се приеме, че жалбоподателя не е разбрал какво е нарушението за което му е ангажирана отговорността му, както и също така, че по никакъв начин не му е накърнено правото му на защита. Изрично е посочено, че отговорността му е ангажирана за неспазване на правилата за движение свързани с използване на мобилен телефон, освен по начин, който не ангажира ръцете му.

По отношение на връчването на НП, същото има отношение единствено към допустимостта на жалбата, която е вече преценена като допустима и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че напълно коректно в 3 постановлението е отразено лицето, на което е връчено наказателното постановление.

Относно нарушението по чл.104а от ЗДвП: На базата всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, мястото и по начинът, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.104а от ЗДвП.

Налице е точно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП е бил употребен изразът „използване на мобилен телефон, без наличие на устройство “свободни ръце“, като цитирането на самата норма е напълно достатъчно, тъй като от съдържанието й е пределно ясно, че водачът се санкционира тъй като е ползвал телефон, а не устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Следва да се отбележи, че в тази връзка е имало вече произнасяне и в Административните съдилища, и по конкретно на Административен съд- Пловдив. (вж. Решение № 2117 от 10.11.2021 г. по канд № 2343/2021 г.), която гласи, че е изцяло „ирелевантно дали мобилният телефон е бил използван за говорене, за писане на смс или за използване на приложение. Наказващият орган няма нормативно задължение нито да констатира такива обстоятелства, нито пък тези обстоятелства са от значение за възникването на административнонаказателна отговорност.

Изпълнителното деяние на административното нарушение се свежда до използването на мобилен телефон по време на движение на МПС. Ето и защо невключването на обстоятелството относно начина на ползване на мобилен телефон нито ограничава правото на защита на жалбоподателя, нито прави неясно обвинението, нито пък компрометира правилното приложение на закона. Следва да се отчете в тази връзка, посоченото в Решение № 390/27.2.2023 г. на Административен съд- Пловдив, XX състав КАНД № 2925 по описа за 2022 г.: „под понятието „използва“ мобилен телефон“ се има предвид не само говорене по телефона, а всякакво ползване на телефона според функциите му. Идеята на забраната за ползване на телефона по време на управление на МПС е именно да не се пречи на управлението на МПС и да не се отклонява вниманието на водача. Забраната за ползване на мобилен телефон по време на движение, отчита обстоятелството, че в такива случаи водачът няма да бъде максимално концентриран и не може да ползва и двете си ръце за управление на автомобила. Всяко използване на приложенията на телефона, води до отклоняване на автомобила. Всяко използване на приложенията на телефона, води до отклоняване вниманието на водача. Тази забрана има пряка връзка с опазване живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали участници в движението. Още повече, че актосъставителя заявил пред съда, че е видял жалбоподателя да говори по телефона, и поради тази причина го е спрял. Във връзка с това, и въз основа на липсата на житейска и друга логика полицейските служители да спрат и безпричинно да санкционират жалбоподателя именно за нарушение, което не е извършил, съдът счита че административнонаказателната отговорно на нарушителя е правилно ангажирана от АНО. Освен това, по никакъв начин по 4 делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, в такава насока, че същия не е говорил по телефона, или че не го е употребявал по друг начин.

Напротив, съдът следва да отбележи, противопоказното поведение на жалбоподателя по време на установеното нарушение, където той по никакъв начин не е съдействал на полицейските органи, а напротив търсил причина за да ги провокира, като изрично им казал, че „както вие ме снимате, така и аз ще ви снимам“. Съдът във връзка с горепосоченото поведение взел предвид и справката за водач/нарушител от която е видно, че В. не спазва разпоредбите на Закона за движението по пътищата, тъй като видно от същата на него му са издадени 10 /десет/ броя наказателни постановления, като не може да не се отбележи че всичките му глоби по тези НП-та са до 50 лева.

Както бе изложено и по - горе, полицейските служители по никакъв начин не са длъжни да установят поради каква причина е използван телефона, а само да установят неговото наличие в ръката на водача по време на управление на МПС. В допълнение на това, жалбоподателят по никакъв начин не е отрекъл това обстоятелство, а напротив ползвал отново телефона си, за да ги снима по време на проверката, факт който настоящия състав, счита че отегчава още повече неговото положение.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение е говорил по мобилния си телефон, т.е. го използвал по неговото предназначение, без да е осигурил свободата на ръцете си чрез специално средство. Същата норма има за цел да бъдат предотвратени ПТП-та и да съхранят всички участници в движението.