Решение № 816 от 21.12.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 816/21.12.2023г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,

ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА

ПЕЛОВА

При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1062/2023 год., по описа на Административен съд –гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 – чл. 178 от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на

М.А.Х., чрез пълномощника - адв. Т., срещу ЗППАМ № 23-1006-000320 от 04.10.2023г., издадена от Ц.П. - Началник група към ОДМВР гр. Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.

“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. „Хонда ЦРВ“ с ДК № *** за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели.

В жалбата се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Ц.П. - Началник група към ОДМВР гр. Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик - редовно призована, не се явява. Чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 23-1006-000320 от 04.10.2023 г., издадена от Ц.П. - Началник група към ОДМВР гр. Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик, на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. „Хонда ЦРВ“ с ДК № *** за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № ********* и 2бр. рег. табели.

За да постанови оспорената

Заповед, административният орган се е позовал на съставен АУАН бл. № GA 1104180/03.10.2023г., срещу Д.К.К. за това, че на 03.16.2023г. в 16,46 часа, в гр. Пазарджик, ул. „Искра“, срещу ресторант „Фемили“ управлява МПС – л.а. „Хонда ЦРВ“ с ДК № ***, собственост на М.Х. и като български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално СУМПС, издадено от Великобритания с номер KOLEV711018D99CX 06 без да е подменено след пребиваване в Република България, престоял повече от 3 месеца. Извършена проверка чрез ОДЧ към РУ – Пазарджик в системата Граничен контрол. Отразено влизане в Република България на 25.05.2023г..

В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.

Представено по делото и прието като писмено доказателства е посоченото в АУАН СУМПС, издадено от Великобритания.

Видно от заповед №

312з-1237/14.04.2022г. директора на ОД на МВР

- Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП, е оправомощил да издават ЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график. Видно от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., т. 1.7 министъра на вътрешните работи е определил ГДНП, ГДГП – в района на аерогарите и ОД на МВР и СДВР да осъществяват контрол по ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.

168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Видно от горецитираните Заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР-Пазарджик, оспорения ИАА е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца. Оспорената заповед, обаче е материално незаконосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Видно от изложеното в мотивната част на заповедта, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“от ЗДвП – адресатът на заповедта е собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по тази разпоредба, а именно - не притежава валидно СУМПС за управлението му. От приложените писмени доказателства безспорно е установено, че водачът притежава валидно към датата на проверката със свидетелство за управление на МПС № KOLEV711018D99CX 06, издадено на 11.02.2017г. в Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност 11.02.2027г. Чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. В случая СУМПС на жалбоподателя е издадено на 11.02.2017г. от Обединено кралство Великобритания.

Към момента на издаването му не е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020 г./ и държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС.

След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г., макар и различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ от и след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021г., общодостъпно на адрес: https: //ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. pdf. В т. 6. 1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от Обединеното кралство, които планират да шофират в

Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата – членка, във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Брекзит - https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединено кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство, след края на преходния период от 02.12.2021г., и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният и орган – Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл.162, ал.1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава. В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е издадено от Обединено кралство Великобритания на 11.02.2017г. и е със срок на валидност до 11.02.2027г., затова по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021г., официално обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България. Предвид изложеното, не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за издаване на оспорената заповед.