Решение № 1102 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100513086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № на ЧСИ 100700/04.11.2025 г. на Н. Т. М., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20257900402595 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, срещу постановление на съдебния изпълнител от 23.10.2025 г., с което отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателката поддържа, че атакуваното постановление е незаконосъобразно. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2025 г., издаден по гр.д. № 60752/2020 г. на СРС, 119 състав. Сумите по този изпълнителен лист били заплатени от длъжника още на 03.09.2022 г., видно от представената разписка от „Изипей“ № 0200016546714506 от 03.09.2022 г. за сумата в размер на 213.02 лв. с основание „главн. лихви - дело 60752 от 20 г. 119 с-в, СРС“. Взискателят не можел да твърди, че е правил някакви прихващания или е избрал друг ред за погасяването на допълнително дължими суми по делото пред СРС. Ако такива имало, то взискателят следвало да се снабди с друг изпълнителен лист за тях и да образува изпълнително дело. Но щом се е снабдил с изпълнителен лист за 1 тези суми и именно за тях е образувано процесното изпълнително дело, а същите са заплатени много преди образуването му, изпълнителното дело подлежало на прекратяване. Жалбоподателката изрично заявила какво заплаща, а сумата била достатъчна да покрие посоченото. Позовава се на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д.

№ 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, че когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД; Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. Моли съда да отмени атакуваното постановление и да прекрати изпълнителното производство. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение на пълномощника й на основание чл.

38 ЗА съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата. Признава плащането на сумата 213.02 лв. на 03.09.2022 г., но твърди, че с тази сума били погасени лихвите, главницата за дялово разпределение и част от главницата за топлинна енергия, като от нея дължими оставали 0.91 лв. Не били налице основания за прекратяване на изпълнителното дело, поради което жалбата като неоснователна следвало да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Със становище от 25.11.2025 г. длъжникът поддържа, че предвид новите твърдения на взискателя в писмените му възражения какво е погасено с плащането на сумата 213.02 лв. и образуването на изпълнително дело за дълг от няколко стотинки представлявало злоупотреба с право.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата, като същевременно, предвид заявеното от взискателя в писмените му възражения съдебният изпълнител заявява, че делото следва да се прекрати частично – за дълга над 0.91 лв., което от своя 2 страна ще рефлектира върху размера на пропорционалната такса, но не и върху авансово внесените такси по изпълнителното дело.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 436, ал.

1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител – постановление (по правната си същност разпореждане) за отказ да прекрати изпълнително дело. Поради това съдът следва да се произнесе по основателността й.

Изпълнително дело № 20257900402595 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.

№ 38613/2017 г. на СРС, 119 състав във връзка с решение по гр.д. № 60752/2020 г. на СРС, 119 състав и решение по в.гр.д. № 12340/2023 г. на СГС, съгласно който Н. Т. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 107.89 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 14.06.2014 г. до 30.04.2016 г., 13.87 лв. - обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15.09.2014 г. до 06.06.2017 г. включително; 22.86 лв. - главница за услугата „дялово разпределение" за времето от 14.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 14.06.2017 г. до окончателното плащане.

На 25.09.2025 г. на длъжника е връчено съобщение за образувано изпълнително дело. С молба вх. 87736/02.10.2025 г. длъжникът представил разписка от „Изипей“ № 0200016546714506 от 03.09.2022 г. за сумата в размер на 213.02 лв., с посочено основание за плащане „главн. лихви - дело 60752 от 20 г. 119 с-в, СРС“. Заявил е, че с това плащане задължението по изпълнителния лист е погасено изцяло преди образуване на изпълнителното дело, поради което е искал изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Във връзка с представените доказателства за плащане взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал становище от 20.10.2025 г., с което твърди, че по гр.д. № 60752/2020 г. на СРС, 119 състав длъжникът бил осъден да му заплати и разноски за исковото и за заповедното производство – съответно в размер на 320.55 лв. и 35.62 лв., и на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД с 3 плащането на 213.02 лв. били погасени част от дължимите разноски, като за остатъка от 143.15 лв. за разноски можел да бъде издаден изпълнителен лист.

С атакуваното постановление от 23.10.2025 г. ЧСИ, като взел предвид становището на взискателя, че с постъпилата сума в размер на 213.02 лв. са погасени разноски по гражданското дело, а не главница и лихви, отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Според чл. 76, ал. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се найобременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Според ал. 2 на чл. 76 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. Разяснено е още, че за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, 4 според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента - поне от главница и лихви. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.

В същото тълкувателно решение е разяснено, че когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора.

В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал.

2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

5

В случая по изпълнителния лист са налице две главни еднородни лихвоносни задължения - за главница за топлинна енергия в размер на 107.89 лв. и за главница за дялово разпределение в размер на 22.86 лв. Към 03.09.2022 г., когато е извършено плащането на сумата 213.02 лв., вземанията по изпълнителния лист са възлизали на общо 213.85 лв., от които 144.62 лв. – главници и мораторна лихва, и 69.23 лв. – законна лихва върху главниците за периода 14.06.2017 г. – 02.09.2022 г. включително. Към момента на плащането вземанията на взискателя за разноски по гражданското дело не са били ликвидни (определени по основание и размер), поради което същият не е имал основание да извърши прихващане първо с тях реда на чл. 76, ал. 2 ГПК.

Плащането е било достатъчно да погаси изцяло някое от двете главни задължения ведно с дължимите лихви, но длъжникът не е заявил кое от двете главни задължения погасява – посочил е общо „главн. лихви“. Двете главни задължения са еднакво стари и еднакво обременителни, доколкото и двете са лихвоносни. Поради това с плащането на сумата 213.02 лв. на 03.02.2022 г. са се погасили най-напред лихвите по изпълнителния лист в размер на 13.87 лв., законните лихви върху главните вземания за периода 14.06.2017 г. - 02.09.2022 г. вкл. в общ размер 69.23 лв., а главниците са се погасили съразмерно, като към образуване на изпълнителното дело на 17.09.2025 г. непогасените главници възлизат на общо 0.83 лв., а законната лихва върху тях за периода 03.09.2022 г. – 17.09.2025 г. – на 0.34 лв.