Акт № 485 от 02.11.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Светлин Михайлов

Членове:Женя Димитрова

Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20261001000477 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Т. Н., синдик на „Ню геймс“ АД (н), с която оспорва решение № 649 от 21.05.2026 г., постановено по т. д. № 651/24 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10-ти състав, с което съдът е признал за установено по предявените от „Нова броуд кастинг груп“ ЕООД срещу „Ню Геймс“ АД (н) искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, че „Нова броуд кастинг груп“ ЕООД има вземане от „Ню Геймс“ АД (н) в размер на 670 005.37 евро, възнаграждение за предоставяне на телевизионно време за месеци януари и февруари 2020 г., дължимо въз основа споразумение от 01.08.2019 г. и договор от 20.02.2020 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на вземането - 05.02.2021 г. и 59 782.93 евро, мораторна лихва върху главното вземане за периода от 27.02.2020 г. до 06.01.2021 г., осъдил е „Ню геймс“ АД (н) да заплати на „Нова броуд кастинг груп“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 28 887.99 евро, разноски по делото и е осъдил „Ню геймс“ АД (н) да заплати на Софийски градски съд на основание 649, ал. 6 ТЗ сумата от 7 297.88 евро, държавна такса за производството.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че съдът е приел, че исковите претенции са обосновани от наличието на облигационна връзка между кредитора и длъжника, обективирана в споразумение за 1 предоставяне на телевизионно време от 01.08.2019 г., ведно с приложения №№ 1, 2, 3 и 4 към него. Не оспорва вида и характера на облигационната връзка, както и характера на договора, като такъв за изработка. Оспорва и твърди, че липсват доказателства относно приемането на работата. В тази връзка твърди, че липсват доказателства за предоставянето на услугата, като нито фактурите, нито последващия договор с дата 20.02.2020 г. са такива.

Твърди, че фактурите са едностранно съставени, а признанието в договора от 20.02.2020 г. не е достатъчно да установи предоставяне, респ. приемането на услугата, особено след като това се оспорва от трето за отношенията лице - синдика. Извод в обратен смисъл смята, че не може да бъде изведен от заключението на СТЕ, приета по делото. Анализира заключението като твърди, че в него отсъства конкретика и на въпросите съществува ли възможност за грешки при отразяването и/или отчитането на данни, съответно - за ръчно добавяне на такива. Твърди, че самата експертиза установява неизпълнение в пълен обем на договорените услуги. Оспорва и изводите на съда относно приложението чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че изводите на съда почиват върху неправилното тълкуване на чл. 264, ал.

3 ЗЗД, тъй като неточното изпълнение в количествено отношение не се обхваща от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия. Това е така, тъй като то не се проявява в отклонение от дължимото, а се изразява в по-малкото съдържание (размер) на престираното от приобретателя по договора спрямо дължимото. В този смисъл, договорната отговорност следва да се анализира през призмата на общото основание по чл. 79 ЗЗД, като не се прилагат изискванията по чл. 264, ал. 2 и презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД.

Твърди, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност фактите по делото, поради което неправилно е приложил материалния закон. В тази връзка твърди, че със сключването на Договор от 20.02.2020 г. между страните е постигнато предоговаряне на основанието и начина на изпълнение. Изводът следва от договореното допълнително обезпечение за вземането на изпълнителя чрез въведената солидарна отговорност на двамата възложителите, договореното изпълнение на общото задължение от страна и на трети за облигационната връзка лица; въведените нов срок и условия за погасяването на същото чрез сключване на договори по чл. 65 ЗЗД. Съдът в анализа на договорните връзки между страните обаче се ограничава единство до съдържанието, в което страните са съгласяват относно размера на задължението и приема за достатъчно същото в установително отношение. Не се анализира правното значение на последващо сключените между страните договори и съотношението им спрямо предходните. В този смисъл, съдът не е отчел, че сключването на 24 на брой договори за прехвърляне на вземания от 28.02.2020 г. не е изолиран акт, а е действие в изпълнение на договор за прехвърляне на вземания и прекратяване на споразумение за предоставяне на телевизионно време с per. № 1 319/20.02.2020 г. Твърди, че новите договори по своята правна същност са смесен тип договори, с правопогасителен ефект и са функция на предходно правоотношение, като чрез тях се погасява задължението на длъжника по първоначално сключения между него и кредитора договор. Твърди, че чрез същите е постигнато изменение на предмета на първоначалния договор. В този смисъл - евентуалното основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за неизпълнение подлежи на преценка с оглед елементите от 2 фактическия състав на datio in solutum, а не спрямо поетото старо задължение. Оспорва и изводите на съда относно приложението на чл. 65, ал. 3 ЗЗД, като твърди, че събирането на вземането е следвало да се разглежда като условие за погасяване на задължението, предмет на съответния възмезден договор по чл. 65 ЗЗД, а не на предходното правоотношение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Ответникът „Нова броудкастинг груп“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да остави същата без уважение. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че извода на съда за солидарната отговорност е правилен и законосъобразен. В тази връзка се позовава на разпоредбите на т. 2.5. от договора където изрично е предвидено, че Ню Геймс и Националната лотария дължат на Нова възнаграждението за предоставените услуги съгласно споразумението солидарно, както и в разпоредбата на т3 от договора и т. 3.7. Твърди, че твърдението на липса на такава противоречи на всички събрани по делото писмени доказателства.

По отношение на твърдението за липса на доказателства за приемането на работата смята същото за неоснователно. В тази връзка се позовава на подписания договор за прехвърляне на вземания и прекратяване на споразумение за предоставяне на телевизионно време, per. №1319/20.02.2020 на нотариус Л. Л., per. №*** на Нотариалната камара, работата, възложена от страна на жалбоподателя, е приета. Твърди, че изпълнението на договора е установено с представените и приети сертификати за предоставено телевизионно време, издадени на жалбоподателя. По отношението на предоставянето на услугата се позовава на заключението на експертизата. Твърди, че наведеното възражение, че приемането на работата следва да бъде установено по реда на чл. 267 от ЗЗД е ново, а разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК е въведена забрана да се твърдят нови обстоятелства, които страната е могла да заяви своевременно в първоинстанционното производство.

Твърди, че на същото основание е преклудирано и възражението, че с договора от 20.02.2020 г. между страните е постигнато предоговаряне на основанието и начина на изпълнение. Твърди, че възражението за новиране на задължението на Ню геймс към Нова не е било предмет на разглеждане от първоинстанционният съд, не е включено в предмета на делото и не е разпределяна доказателствена тежест по него. На основание чл. 266, ал. 1 от ГПК това възражение също е преклудирано като несвоевременно заявено от ответника, поради което не следва да бъде обсъждано от апелативната инстанция. Позовавайки се на т. 3. 9. от договора твърди, че сключените договори за цесия нямат погасителен ефект и не освобождават жалбоподателя от задължението към Нова, ако липсват плащания, извършени от страна на цедираните длъжници. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

3

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 649 от 21.05.2026 г., постановено по т. д. № 651/24 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10-ти състав, съдът е признал за установено по предявените от „Нова броуд кастинг груп“ ЕООД срещу „Ню Геймс“ АД (н) искове по чл.

694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, че „Нова броуд кастинг груп“ ЕООД има вземане от „Ню Геймс“ АД (н) в размер на 670 005.37 евро, възнаграждение за предоставяне на телевизионно време за месеци януари и февруари 2020 г., дължимо въз основа споразумение от 01.08.2019 г. и договор от 20.02.2020 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на вземането - 05.02.2021 г. и 59 782.93 евро, мораторна лихва върху главното вземане за периода от 27.02.2020 г. до 06.01.2021 г., осъдил е „Ню геймс“ АД (н) да заплати на „Нова броуд кастинг груп“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 28 887.99 евро, разноски по делото и е осъдил „Ню геймс“ АД (н) да заплати на Софийски градски съд на основание 649, ал. 6 ТЗ сумата от 7 297.88 евро, държавна такса за производството.

Не се спори, а се установява и от доказателствата, че на 01.08.2019 г. между „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, „Национална лотария“ АД и „Ню Гейм“ АД е подписано споразумение за предоставяне на телевизионно време срещу възнаграждение. Съгласно чл.

1.1. от споразумението „Нова броуд кастинг груп“ предоставя на „Национална лотария“ АД и „Ню Гейм“ АД телевизионно време за излъчване на ТВ реклама, интернет реклама в сайтове на „Нова броуд кастинг груп“, реализиране и излъчване на ежедневни тегления на числови лотарийни игри и тегления на допълнителни печалби, излъчване на телевизионното предава не „Национална лотария“ както и продуктово позициониране на същото.

Видно от разпоредбата на чл. 2.2 от споразумението „Нова броуд кастинг груп“ е поела задължението да достигне минималните целеви рейтингови точки за тридесетсекунден рекламен спот за (TRP30) спрямо заложените критерии в Приложение № 1 и № 2 към споразумението, които за януари и февруари целивите рейтингови точки са по 7 000. Страните са постигнали споразумение (чл. 2.5) стойността на достигнатите рейтингови точки да се определя въз основа на данни от пипълометрична система, използвана от „Нова броуд кастинг груп“ и приложима спрямо всички рекламодателя на „Нова броуд кастинг груп“.

Видно от разпоредбата на чл. 4 от споразумението „Нова броуд кастинг груп“ е поела задължението да предостави пространство за излъчване на интернет реклама в сайтовете си и осигури излъчване на импресии по вид и обем съгласно заложените критерии в Приложение № 1 и № 2, като за януари и февруари заложените импресии са по 40 000 000, а интернет платените материали по 20. С разпоредбата на чл. 5.1 от споразумението „Нова броуд кастинг груп“ е поела задължението да излъчва ежедневно по два броя тегления на лотарийни игри, а с чл. 6.4 е поела задължението да излъчва предаването „Национална лотария“ веднъж седмично.

Не се спори, а се установява и от чл. 8.1 от споразумението, че „Националната лотария“ и „Ню геймс“ са поели задължението да заплащат на „Нова броуд кастинг груп“ годишно възнаграждение в размер на 20 000 000 лв. без ДДС, като възнаграждението за 4 заплаща на 12 месечни вноски, всека по 1 666 666,67 лв. без ДДС (чл. 8.6). Видно от разпоредбата на чл. 8.8 „Националната лотария“ и „Ню геймс“ отговарят солидарно за заплащане на възнаграждението. Страните са постигнали съгласие (чл. 8.3) начинът за разпределение на задължението за заплащане на възнаграждението между „Националната лотария“ и „Ню геймс“ да се определи в приложение № 3. Видно от представеното приложение № 3, разпределението на задължението е по равно между „Националната лотария“ и „Ню геймс“, но документът не е подписан от последните. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 9, че срокът за действие на договора е 10 години, считано до 31.07.2029 г., а приложения № 1, № 2, № 3, № 4 са неразделна част от същото.