Решение № 3023 от 19.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3023 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100500808 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Подадена е въззивна жалба от ответницата Р. Г. Г., чрез пълномощника адв. К. Б., срещу решение №18091/03.11.2023г., постановено по гр.д.

№28943/2022г. по описа на СРС, 76 състав, в частта, с която е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5,99 лева – лихва за забава за периода от 31.05.2019г. до 11.05.2022г. върху главница за услуга „дялово разпределение“. В жалбата се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че главницата за услуга дялово разпределение е недължима. Поддържа, че в общите условия на ищцовото дружество няма уговорка за начисляване на лихви върху суми за услугата дялово разпределение. Поради това такива се начислявали едва след покана от кредитора към длъжника, каквато нямало доказателства да е отправена.

Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение да бъде отхвърлена изцяло.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника 1 юрисконсулт И.М., е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове за главница за топлинна енергия и такси за извършена услуга дялово разпределение по аб. №321794, т. е. със сила на пресъдено нещо е установено наличието на главен дълг.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение в общите условия на ищцовото дружество липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.

2

Поради изложеното и предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважена претенцията за мораторна лихва върху главницата за услуга „дялово разпределение“ в размер на 5,99 лева за периода от 31.05.2019г. до 11.05.2022г., и да бъде постановено решение, с което този иск да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 25 лева. Адв. К. Б. е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ГПК за предоставена безплатна правна помощ на въззивницата, което настоящият състав намира за неоснователно, доколкото във въззивното производство не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че предоставянето на правната помощ е уговорено безплатно на някое от основанията, предвидени в чл.38, ал.1 от ЗА.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №18091/03.11.2023г., постановено по гр.д.

№28943/2022г. по описа на СРС, 76 състав, в обжалваната част, с която е осъдена Р. Г. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5,99 лева – лихва за забава за периода от 31.05.2019г. до 11.05.2022г. върху главница за услуга „дялово разпределение“, както и разноски за разликата над сумата от 923,37 лева до присъдения размер от 951,93 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Г. Г. осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 5,99 лева – лихва за забава за периода от 31.05.2019г. до 11.05.2022г. върху главница за услуга „дялово разпределение“ по аб.№321794.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Р. Г. Г., ЕГН **********, сумата от 25 лева, представляваща разноски за 3 въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4