Решение № 43 от 21.02.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ихтиман, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20241840200630 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по въззивна жалба на Г. В. С., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 24-1184-000156/2024г. на Началника на РУ на МВР Костенец, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП кумулативни административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Постановено е на основание Наредба I3-2539/17.12.2012 г. отнемането на 1 5 /петнадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство и неправилно приложение на материалния закон.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от упълномощен защитник. Пълномощникът поддържа жалбата, ангажира доказателства, прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради опорочаване на процедурата по издаването му, респективно поради неправилно приложение на материалния закон, излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, административно наказващият орган 1 Началник на РУ на МВР Костенец, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В писмо, придружаващо административно наказателната преписка, е направено възражение за прекомерност на претенцията на насрещната страна за разноски за адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, видно от датата на връчване на наказателното постановление, обективирана в разписка /л. 4 от делото/ и датата на депозиране на жалбата чрез административно наказващия орган.

От фактическа страна:

Свидетелите А. М. и Д. С. – полицейски служители в РУ на МВР Костенец били назначени като дежурен автопатрул за времето от 19:00ч. на 10.07.2024г. до 07:00 часа на 11.07.2024г. Около 05:00часа на 11.07.2024г. при обход на централната градска част на гр. Костенец полицейските служители забелязали л.а. марка „БМВ“, модел „530 Д“, за който знаели, че се ползва от въззивника Г. В. С., който им бил известен. Свидетелите забелязали, че до автомобила стоял и въззивникът. Полицейските служители направили обход на кратко разстояние и въприели въззивникът да се качва в автомобила, който привел в движение и потеглил по ул. „Търговска“ в гр. Костенец. В автомобила на предната пасажерска седалка била свидетелката М. Н. Б. – позната на жалбоподателя. Полицейските служители -свидетелите М. и С. се движили със служебния автомобил след управлявания от С. л.а., последният завил по ул. „Белмекен“ и по ул. „Боровец“, като свидетелите пуснали светлинен и звуков сигнал с цел да спрат автомобила за проверка. Жалбоподателят не се подчинил на подадения светлинен и звуков сигнал и продължил движението си по ул. „Боровец“ и при пресечката с ул. „Търговска“ и ул. „Боровец“ направил ляв завой зад сградата на „Банка ДСК“ и пощата и спрял автомобила на паркинг. Полицейските служители имали видимост към управлявания от Г. С. лек автомобил през цялото време. Полицейските служители настигнали управлявания от въззивника автомобил, спрели на паркинга и свидетелят М. поискал от С. да представи документи за самоличност, последният не представил такива. Жалбоподателят бил поканен от свидетеля М. да бъде тестван с „Дрегер дръг тест 5000“ с номер ARLK 0068 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Г. С. отказал.

Жалбоподателят бил отведен в РУ на МВР Костенец за установяване на самоличност, където отново бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, С. отказал повторно.

Свидетелят А. М. съставил талон № 0171181 за медицинско изследване по образец съгласно Наредба № 1от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В талона бил вписан отказа на С. да бъде тестван, който отказ въззивникът удостоверил с подписа си. В талона за медицинско изследване било указано къде и в какъв срок лицето следва да се яви за даване 2 на кръвна проба. Талонът бил връчен на въззивника срещу подпис. С. не се явил във ФСМП – Костенец за даване на биологичен материал.

Свидетелят А. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ на МВР Костенец съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1153913, затова, че на 11.07.2024г. в 05:05 часа в гр. Костенец на ул.

„Боровец“ кръстовището с ул. „Търговска“ Г. В. С., ЕГН: ********** като водач на л.а. негова собственост, отказва да бъде изпробван с „Дрегер дръг тест 5000“ с номер ARLK 0068 за употреба на наркотични вещества или техните аналози – нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.

Актът бил предявен за запознаване и подпис на жалбоподателя, който отказал да подпише акта.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1153913 било издадено атакуваното Наказателно постановление № 24-1184-000156 от 18.09.2024г. на Началника на РУ на МВР Костенец, с което на Г. В. С., ЕГН: ********** били наложени на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП в условията на кумулативност административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 пр.2 ЗДвП. Постановено било, на основание Наредба Iз - 2539/17.12.2012 г. отнемането на 1 5 /петнадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника на 01.10.2024г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок – на 14.10.2024г, видно от входящия номер на жалбата при административно наказващия орган, чрез който е подадена до компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на съдебното следствие такива, както и въз основа на събраните гласни доказателства – чрез разпит на свидетелите А. А. М. и Д. А. С..

Съдът цени като достоверни показанията на свидетелите М. и С., същите са логични, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства. В подкрепа на извода за достоверност на показанията е обстоятелството, че в хода на разпита си пред съда двамата свидетели, независимо един от друг, описват по един и същи начин маршрута на движение на управлявания от С. лек автомобил. В допълнение, по делото не се установиха данни свидетелите да са заинтересовани от изхода на спора в една или друга посока.

На друга плоскост следва да бъдат разгледани и ценени показанията на свидетелката М. Н. Барутска, същата е приятелка на жалбоподателя и е пряко заинтересована от изхода на спора. Показанията на свидетелката Барутска, не са обективни, а имат за цел единствено да обслужат защитната теза – че санкционираното лице е нямало качеството „водач‘ на МПС към момента на проверката. Поради горното, съдът не цени показанията на свид. Барутска 3 като достоверен доказателствен източник.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от административнонаказващия орган в обжалваното наказателно постановление.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления като не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност – видно от приетата по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административно наказателното производство е образувано със съставянето на акта в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок.

Съдът служебно констатира, че са спазени формата и задължителните реквизити на акта и на наказателното постановление, съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Въпреки горното, съдът намира, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания акт на формално основание.

От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свид. М. и С. се установи, че санкционираното лице е отказало да подпише акта за установяване на административно нарушение при връчването му. Този факт е категорично установен, доколкото самият актосъставител в дадените показания пред съда твърди, че С. не е подписал предявения му за запознаване акт, а свидетелката по акта - Д. С. посочва, че жалбоподателят „смачкал всички документи“.

Съгласно разпоредбата на 43, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

Законодателят е предвидил фигурата на свидетеля по отказа да се подпише акта като гаранция, от една страна, за осъществяване на административно наказателната дейност на съответния орган дори и при отказ на санкционираното лице да съдейства, а от друга страна, като гаранция за санкционирания, че на същия действително е предявен акта за установяване 4 на административно нарушение, но той е отказал да го подпише, тоест не е нарушено правото му на защита.

В случая актосъставителят е могъл и е бил длъжен, след осигуряване на свидетел, който да удостовери отказа, да опита повторно да връчи акта на въззивника, за да може свидетелят лично да възприеме волята на последния да откаже да подпише акта.

След като актосъставителят не е осигурил надлежно изпълнение на процедурата по отказа от връчване на акта за установяване на административно нарушение от санкционираното лице, то е налице процесуално нарушение от категорията на съществените.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

По разноските:

При този изход на спора с право на разноски разполага въззивникът, същият не е направил претенция за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, Районен съд Ихтиман,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1184-000156 от 18.09.2024г. на Началник на РУ на МВР Костенец към ОДМВР София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.