Решение № 311 от 14.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Сливен, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20242230200743 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба от Т. Т. Е. ЕГН ********** като законен представител на фирма „ДОРИС ООД“ със седалище гр. Сливен и ЕИК 119606927 против Електронен фиш № К 9115311/18.04.2024 г. издаден от ОД на МВР гр.Сливен, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.

182,ал. 2, т. 6 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 950 лева.

Жалбоподателката , редовно призована, не се представлява.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен старши юрисконсулт Дарина Конарева, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.04.2024 г. в 10:30 ч. в обл. Сливен на път I-6, км.363+500, е било установено управление на МПС марка '’Мерцедес С 560 4МАТИК" с per. № СВ****ХК, собственост на „Дорис“ ООД гр. Сливен със скорост от 147 км/ч., при ограничение от 60 км/ч., въведено е пътен знак В-26 като нарушение за скорост е установено и заснето с ATCC TFR1-M 584, разположено в посока гр.

София.

Въз основа на горното на жалбоподателката, в качеството на законен 1 представител на дружеството, собственик на МПС е бил съставен електронен фиш за извършено нарушение на член 21, алинея 2, във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП и на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 950.00/ девет стотин и петдесет/ лева

За установеното нарушение е изготвен клип като същото е фиксирано в снимка № 22775, на която е посочена дата, час, GPS координати, локация, разстояние, скорост на движение, както и конкретното ограничение на скоростта. За използването на АТСС бил съставен протокол с рег.№ 455 р5289 от 18.04.2024 г. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен установили собственика на конкретния лек автомобил, а именно горепосоченото дружество, като след връчване на електронния фиш не е подадена Декларация по чл. 189,ал.4 от ЗДП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП . Подадена е от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и е подадена пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е бил връчен по надлежния ред като законния представител на дружеството, собственик на МПС–во не се е възползвал от правото си на възражение по фиша на основание чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. В последствие в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП фишът е бил обжалван пред съда, въз основа на което е образувано настоящото производство.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21,ал.2 в вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, е осъществен. На посочената дата и час, МПС е било заснето в движение със скорост от 147 км./ч.,т.е със скорост от 87 км./ч. над разрешената скорост от 60 км./ч. Нарушението е установено с АТСС – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип AТСС № TFR1–М 584.

Въз основа на заснемането е изведена разпечатка на клип, в която е посочен регистрационният номер на автомобила, движението с установената скорост и съответното й превишаване. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 18.04.2024 г. и час - 10:30 ч., като мястото на извършване на нарушението е обозначено с точните му географски координати.

Превишаването на скоростта е отчетено с автоматизирано техническо 2 средство одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало последваща проверка, за чиято изправност и годност е предоставен протокол.

По делото е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, което е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. обстоятелства, който свидетелства за законосъобразността на издадения електронен фиш.

В описателната част на процесния фиш са възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция на възможната грешка на с автоматизираното техническо средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като за място на извършване на нарушението е посочено, че същото е извършено в област Сливен, път I – 6, км. 363+500.

Съдът дава вяра на приложените по делото писмени доказателства, включително, снимков материал от заснетия клип с автоматизирано техническо средство - веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.

10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП п ри нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т.65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (какъвто тип е автоматизираното техническо средство в настоящия случай); б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП е предвидена възможност собственикът или законният представител на дружеството собственик на автомобила да обори тази законова презумпция, като подаде възражение и посочи кое е лицето управлявало автомобила. Така посочената възможност 3 предоставя право на лицето да обори установеното в административнонаказателното производство, като следва да подаде декларация, в която да декларира изгодни за себе си факти а именно, че друго лице е управлявало, придружена от копие от свидетелството му за управление на МПС като при изтичане на 14 дневен срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и липса на представена декларация законът презумира, че МПС-то е управлявано от неговия собственикът или в конкретния случай от законният представител на дружеството собственик на МПС.

В процесния казус дружеството жалбоподател, чрез законния си представител не е оборило тази презумция, поради което и при наличните по делото доказателства относно собствеността на МПС–во, съдът приема ,че АНО правилно е ангажирал административната му отговорност като е издал електронен фиш и е посочил като негов законен представител един от двамата вписани като такива представители, а именно жалбоподателката Т. Е..

Съдът не счита за основателно направеното възражение в жалбата, че процесният електронен фиш не съдържа в достатъчна степен на конкретизация необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити, като място на нарушението, дата на издаване и ограничението на скоростта в процесния участък от пътя. Напротив, по делото е безспорно,че електронният фиш е издаден по образец утвърден от Министъра на вътрешните работи и съдържа всички предвидени в чл. 189. ал. 4, от ЗДвП задължителни реквизити - данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на която територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В процесния фиш подробно е описано мястото, където е била засечена скоростта на движещото се превозно средство/ като съдът приема като неоснователно и наведеното в жалбата и в тази връзка възражение/, посоката на разположение на автоматизираното техническо средство и ограничението на скоростта.

Съдът, счита за неоснователно и възражението,че в електронния фиш не е налице достатъчно ясна конкретизация, кой е санкционирания субект и дали това е ЮЛ, собственик на МПС–во или неговия законен представител.В конкретния случай в обжалвания електронен фиш при посочване на собственика на МПС, на когото е издаден ел. фиш, е посочен един от управителите на дружеството, действащ като негов законен представител като прецизно са посочени както трите му имена и ЕГН, така и установъчните данни на дружеството, а именно наименование, седалище и ЕИК. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по ЗДП наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно 4 средство.

В нормата на чл. 189 от ЗДвП във вр. с чл.

188 от ЗДвП законодателят е предвидил принципната възможност да се ангажира имуществената отговорност на физическото лице собственик на МПС (чл. 188 ал. 1, изр. 2-ро) или представляващия дружеството собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП). И в двата случая, предпоставка за законосъобразното ангажиране отговорността на лицата е посочване на конкретното физическо лице, на което е било предоставено управлението на МПС (арг. от чл. 188 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП). Тоест във всяка от законоуредените хипотези субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице.

Предвид горепосоченото,съдът счита, че по делото е безспорно доказано, че законния представител на дружеството, собственик на МПС–во следва да носи административно наказателна отговорност.

Съдът счита,че наложената с електронния фиш санкция е определена в законоустановения размер по чл.189, ал.4 в вр чл.182 ал. 2 т.6 от ЗДвП и съответства на степента и характера на нарушението. Посочената санкционна разпоредба е приложена правилно, доколкото предвижда, че когато превишаването е над 50 км/ч - наказанието е глоба от 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв., а именно до „Глоба“ в размер на 950 лв.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сливен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.