Решение № 771 от 20.12.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1161/2023
- Вид
- Решение № 771
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 23.01.2024
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.104, ал.7 · Закон за автомобилните превози
- чл. 2, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл.91 · Закон за автомобилните превози
- чл.91в, т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.92, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.23 - чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.23 - чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.23 - чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.23 - чл.26 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 771 гр. Благоевград, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210201161 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „М Дж Транс“ ООД с ЕИК 203796070, представлявано от управителя Симеон- Йоаннис Георгиос Галанис против Наказателно постановление № 42-0006603/23.05.2023 г., издадено от директора на РД“АА“ София, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.104, ал.7 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.91в, т.2 от същия закон .
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се наличие на неяснота в какво се изразява съставомерното бездействие на превозвача, както и такава за времето на извършване на нарушението. Сочи се, че не е ясно какви документи е следвало да представи превозвачът, кой е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок, в който дружеството е задължено да съхранява информация от дигиталния тахограф на съответното МПС и как точно е определен периодът, за който не е представена изисканата информация.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв Бочукова, която поддържа подадената въззивна жалба. Допълва, че през проверявания период Мартин Скендер не е бил служител на дружеството, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „М Дж Транс“ ООД.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа законосъобразност на издаденото НП и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно 1 постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
„М Дж Транс“ ООД с ЕИК 2037960710 притежава Лиценз №14649 от 15.02.2016 г. за международен автомобилен превоз на товари.
С Известие № 12-00-00-1497/100/27.02.2023 г., връчено на 14.03.2023 г. на пълномощник на „М Дж Транс“ ООД, на управителя на дружеството е указано, че в 10.00ч. на 21.04.2023 г. в сградата на ОО”АА”-Благоевград ще бъде извършена тематична проверка на дейността на дружеството.
Изискано е в посочения ден, час и място да бъдат предоставени изрично описани в известието документи, свързани с превозите на товари, между които превозните документи на ППС с рег. № ****, включително и тахографските листа, както и съхранени и архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на водачите с цифрово криптиран подпис в DDD- формат за периода 01.05.2022 г.01.08.2022 г.
В известието е указана и административнонаказателната отговорност на дружеството при непредставяне на изисканите документи в определения за това срок.
На 21.04.2023 г. служителите на ИААА П. Д. и Д. Т., в присъствието на надлежно упълномощен представител на „М Дж Транс“ ООД, извършили тематична проверка на дейността на дружеството.
От изпратено на основание Директива 561/2006/ЕС и Директива 2006/22/ЕС писмо от Министерство на транспорта и устойчивото развитие на РИталия, съдържащо информация за нарушения на разпоредбите на ЕС, извършени от превозвачи на територията на Р Италия и наложените им глоби, служителите на ИААА установили, че МПС с рег. № **** е проверявано на 30.06.2022 г. от контролните органи на Р Италия, като при проверката МПС е управлявано от водача ***.
При извършената на 21.04.2023 г. проверка на дружеството, не била представена информация от картата на водача *** и от паметта дигиталния тахограф на МПС с рег. № **** за периода 01.05.2022 г.- 01.08.2022 г. изискана с полученото от представител на дружеството Известие.
Свидетелят Д. приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвтПр и на 21.04.2023 г. и в присъствието на свидетеля Т. и представител на дружеството съставил срещу последното АУАН 333989.
Актът бил връчен на същата дата на упълномощен представител на дружеството, който вписал в него „Имам възражения“.
В регламентирания с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган не е депозирано писмено възражение.
Въз основа на АУАН при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на управителя на дружеството на 28.06.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Д. и Т. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация регистрационен № 52-00-56-4234/07.11.2023 г. с приложен документи на английски език, ведно с легализиран превод от английски на български език на писмо от Министерство на транспорта и устойчивото развитие на Република Италия, разпечатка, писмо от Министерство на транспорта, Република Италия 12-00-00-1497/30.12.2022 г., Товарителница, писмо регистрационен № 12-0000-1497/01.02.2023 година, известие с рег.№ 12-00-00-1497/100/27.02.2023 г. и копие от 2 пълномощно; Заповед РД-12-1346/21.04.2023 г., констативен протокол с рег.№ 12-0000-1497/236/26.04.2023, АУАИ № 333989/21.04.2023 г., пълномощно, писмо с рег.№ 12-00-00- 1497/1/01.02.2023 г.; длъжностна характеристика на П. Д.; Заповед № РД-0830/24.01.2020 г.;Заповед № 7/16.01.2023 г.; ксерокопие на пощенски плик.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери показанията на свидетелите Д. и Т., като взе предвид незаинтересоваността им от изхода на делото, последователността, непротиворечивостта на показанията им и подкрепата им от представените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите се отличават с висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на непосредствено възприети от тях обстоятелства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на служителите на ИААА се установяват обстоятелства около проверката на дружеството, направените при нея констатации, като същите съдържат данни и за това, че при извършената проверка представителят на дружеството не е предоставил изисканата информация от картата на водача *** и от паметта дигиталния тахограф на МПС с рег. № **** за периода 01.05.2022 г.- 01.08.2022 г От Известие № 12-00-00-1497/100/27.02.2023 г. на директора на РД”АА”София се установяват определената дата и час за извършване на проверката, както и какви документи е следвало да бъдат предоставени от дружеството до тази дата.
В приложените по делото писмо от Министерство на транспорта и устойчивото развитие на Република Италия се съдържат данни за извършван международен превоз с МПС с рег. № **** и водачът, който го е управлявал.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.06.2023 г., а жалбата е от 07.07.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Актът и наказателното постановление са в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление е описано, че на датата на извършената проверка – 21.04.2023г., дружеството не е представило надлежно изисканата с Известие № 12-00-001497/100/27.02.2023 г. на директора на РД”АА”- София информация от картата на водача *** и от паметта дигиталния тахограф на МПС с рег. № **** за периода 01.05.2022 г.- 01.08.2022 г
3
Ето защо не съществува за неяснота, касаеща датата и мястото на санкционираното нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление ясно и недвусмислено е посочено, че на 21.04.2023 г., дружеството не е представило информация от картата на водача *** и от паметта дигиталния тахограф на МПС с рег.
№ **** за периода 01.05.2022 г.- 01.08.2022 г., което представлява датата на извършване на нарушението, коректно посочена в АУАН и НП.
Избраният от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на нарушението не поставя съмнение и за мястото на нарушението, което съвпада с мястото, където дружеството е следвало да представи изисканата информация от картата на водача *** и от паметта дигиталния тахограф на МПС с рег. № **** за указания период, а именно – сградата на ОО„АА“- Благоевград, находяща се в гр.
Благоевград, бул.„Д. Солунски“ –77А, което място съответства на посочено такова в полученото от упълномощен представител на дружеството известие за представяне на съответните документи.
Предвид горното съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 21.04.2023 г. в нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвтПр дружеството-жалбоподател не е предоставило информация от картата на водача *** и от паметта дигиталния тахограф на МПС с рег. № **** за периода 01.05.2022 г.01.08.2022 г В конкретния случай обаче предвид установеното в хода на проверката, че дружеството не е предоставило, както информация от картата на водача ***, така и информация от паметта дигиталния тахограф на МПС с рег. № **** за периода 01.05.2022 г.- 01.08.2022 г., то същото е извършило две отделни нарушения чл.91в, т.2 ЗАвтПр.
На основание чл.91в, т. 2 ЗАвтПр превозвачът е бил длъжен да представи на контролните органи изисканата информация, както от паметта на дигиталния тахограф, така и от картата на водача, като с непредставянето на която и да е от посочената информация се осъществява състава на нарушение на цитираната разпоредба.
При изричното указание на чл.18 ЗАНН всяко едно от нарушенията е следвало да бъде отделно констатирано, описано по факти и квалифицирано като нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвтПр, като в случая правилата на чл.23 - чл.26 НК не намират приложение.
С приемането на отделните деяния за едно нарушение, наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.18 ЗАНН и е издал несъобразено със закона наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
Същевременно доколкото в случая с атакуваното НП за отделните нарушения е наложено едно наказание, не става ясно за кое точно от еднородните деяния е наложено то и дали и поради каква причина другото деяние е останало несанкционирано.
Визираната неяснота накърнява съществено правото на защита на наказаното дружество, основна гаранция за което е да разбере за какво деяние му е наложено административното наказание. От друга страна налагането на една санкция при наличието на две нарушения поставя и съда в невъзможност да установи кое от деянията е санкционирано, а оттам и да извърши необходимата преценка за законосъобразността на наложеното наказание.