Решение № 2696 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2696 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110206132 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Ю. Й. Т. против Наказателно постановление № 25-4332032601/25.02.2026 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 76,69 евро за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (бланкетно описание); за изключващо отговорността обстоятелство (неправилно пресичащ пешеходец); за недоказаност на административното обвинение (неизрядна маркировка). Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.

Поддържа жалбата, допълвайки с аргументи за противоречива доказателствена маса. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Взема становище по възраженията на жалбоподателя. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 15.12.2025 г., около 14:00 ч., жалбоподателят Т. управлявал л. а. ,,***'', ,,***'',,***'',,***'', в гр. София, по бул. „Черни връх”, с посока от бул. „Джеймс Баучер” към ул.

„Люботрън”. На кръстовището на бул. „Черни връх ” и ул. „Златен рог” Т. не пропуснал намиращ се 1 на пътното платно и пресичащ на пешеходна пътека, тип „зебра“ и обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, пешеходец, преминаващ от ляво надясно, спрямо посоката на движение на автомобила.

Нарушението било констатирано от служителите на ОПП-СДВР Р. Е. и В. Х., намиращи се в непосредствена близост до Т., които го спрели за проверка и му бил съставен АУАН серия GА, № 4733360/15.12.2025 г. Въз основа на така издадения АУАН било съставено атакуваното наказателно постановление.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Р. Е. и В. Х. ; АУАН; НП; възражение; справка за нарушения; заповеди за компетентност; справка от СО.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя.

Фактическата обстановка се установява от показанията на и на двамата полицейски служители, които носят всички признаци на последователни, информативни разкази.

Действително, същите са трудово ангажирани в структурата на АНО (макар това обстоятелство да не прави a rpiori казаното от тях недостоверно - Р 2530/2011 АССГ X кас с-в и др.), но при липса на данни за отношение или зависимости между тях и жалбоподателя, съдът не намира основания да ги счита за заинтересовани или предубедени, поради което и съдът намира възражението за недоказаност за необосновано. Коректно е да се отбележи, че между казаното от тях е налице разнопосочност, касателно две обстоятелства – дали са били моторизиран патрул или са ползвали патрулен автомобил през този ден, както и точното местонахождение на екипа, в момента на възприемане на нарушението. Цитираните обстоятелства (на които се позовава и повереникът в пледоарията си), обаче, според настоящия съдебен състав, са ирелевантни за изхода на производството (първото) и носят белезите на несъществено противоречие (второто), предвид декларираното и от двамата свидетели наличие на пряка видимост към пешеходната пътека.

Тук е мястото да се отбележи, че твърденията от жалбата – за ненадлежно обозначаване на регламентираното място за пресичане и за неправомерно поведение на пешеходеца се опровергават от показанията на разпитаните свидетели, в който смисъл и се налага извод за неуспешен опит за подвеждане на съда (предхождан и от подаване на две идентични жалби – пред АНО и в регистратурата на съда, с оглед образуване на две производства с идентичен предмет, т. е. касае се за устойчива линия на търпящо критика поведение).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо 2 на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 15.12.2025 г., около 14:00 ч., жалбоподателят Т. управлявал л. а. ,,***'', ,,***'',,***'',,***'', в гр. София, по бул. „Черни връх”, с посока от бул.

„Джеймс Баучер” към ул. „Люботрън”, като на кръстовището на бул. „Черни връх ” и ул. „Златен рог” Т. не пропуснал намиращ се на пътното платно и пресичащ на пешеходна пътека, тип „зебра“ и обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, пешеходец, преминаващ от ляво надясно, спрямо посоката на движение на автомобила.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 119, ал. 1 ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като водачът на нерелсово пътно превозно средство преминава през пешеходната пътека, преди през нея да преминат стъпилите на нея или преминаващи по нея пешеходци.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че приближава пешеходна пътека, че е длъжен да намали или да спре, тъй като на нея са стъпили или преминават по нея пешеходци /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но се е отнасял безразлично към настъпването на общественоопасните последици при пряката си цел да премине през пешеходната пътека, което е и сторил.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 3

ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на пътя (особено актуална тема), като от неспазването на императивна законова разпоредба са били застрашени здравето и/или животът на пешеходец на пътното платно, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на действието се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието

Съгласно нормата на чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДП, наказва се с глоба 150 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Глобата е във фиксиран размер, поради което и всякакви разсъждения по индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.

Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.

Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната 4 на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.

В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.