Решение № 122 от 25.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Велико Търново, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000087 по описа за 2024 година

С решение № 1/08.02.2024 г. по т. д. № 292/2018 г. Великотърновският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, ЕИК 831919536 против С. А. В. и Г. С. Г. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на парични вземания на ищеца: в размер на 27 554,67 CHF – остатъчна главница, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 21.08.2018 г. до окончателното й заплащане и в размер 2 417,25 CHF, от които сумата от 9 6 9 , 6 7 CHF възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 06.04.2018 г ., сумата от 1 247,22 CHF – наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 05.10.2017 г. до 20.04.2018 г. и сумата от 200,30 CHF – редовна лихва при конверсия, начислена на 06.04.2018 г., дължими по договор за ипотечен кредит № 94, сключен на 24.02.2006 г. между страните, изменен с анекс № 1/06.01.2016 г., за които е издадена за заповед за незабавно изпълнение на 23.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2604/2018 г. по описа на РС Велико Търново.

Със същото решение ВтОС е осъдил С. А. В. и Г. С. Г. да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София сумата от 4 274,32 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по делото.

Недоволна от постановеното решение, с което предявените искове с 1 правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК са отхвърлени е останала въззивната страна „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, която чрез пълномощника си адвокат Я. Д. от САК го обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове, като присъди на въззивника направените по делото разноски. Представена е квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВтАС в размер на 1 228,85 лв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни С. А. В. и Г. С. Г. чрез пълномощника им адвокат Р. М. от ВтАК, с който се оспорва основателността на жалбата и се счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни доводи относно наличието на плащане в хода на производството и значението на същото, както и относно наличие на неравновноправни клаузи при сключване на договора и наличие на доказано надвнасяне на парична сума към 30.05.2018 г. в размер на 4 777,87 CHF, което обуславя липса на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По отношение на извършеното плащане се позовава на мотивите към т. 1.2 от ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. Дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд и да присъди на въззиваемите направените по делото разноски.

В о.с.з. въззивната Банка не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат Я. Д. от САК депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение от другата страна. В изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени с определение № 83/25.05.2024 г. по делото, въззивната Банка, ищец в първата инстанция уточнява обстоятелствата, на които основава иска си към ответниците, като уточнява, че погасителният план при сключване на договора за ипотечен кредит от 24.02.2006 г. между въззиваемите и „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, както и Общите условия на Банката – кредитодател са инкорпорирани в договора за кредит. Поддържа, че в чл. 4.4 от договора за кредит подробно са описани реда и размера на вноските по кредита, как се формират и до коя дата следва да се погасяват, като кредитополучателите са били наясно с тези обстоятелства, полагайки подписи върху договора за кредит. Поддържа се, че не са налице плащания по договора за кредит след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 06.04.2018 г., за което волеизвление на Банката кредитополучателите са уведомени лично.

В о.с.з. въззиваемите страни не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат Р. М. от ВтАК поддържат отговора на въззивната жалба и я оспорват.

Поддържат, че са погасили изцяло задълженията си към въззивната Банка като заплатили дължимите суми на ЧСИ и не са налице основания за уважаване на 2 иска. Заявява, че по договора за кредит не са заплащани суми директно на Банката след 30.05.2018 г., а заплатените суми в последствие са били по изпълнителното дело пред ЧСИ по принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Пълномощника на въззиваемите претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.

38 ал. 2 от ЗАдв. и представя 2 бр. списъци на разноските. В писмените бележки, постъпили по делото в указания от съда срок пълномощникът на въззиваемите възразява, че оплакванията във въззивната жалба са общи, неясни и бланкетни и подробно обсъжда събраните по делото в първата инстанция писмени доказателства, от които се установява, че в хода на изпълнително дело № 867/2018 г. по описа на ЧСИ М. Г. са представени доказателства за извършено плащане от въззиваемата Г. С. Г. с две платежни нареждания от 15.03.2019 г. общо на сумата от 62 668, 26 лв., с която изцяло са погасени задълженията по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта по чл. 417 от ГПК, както и разноските в изпълнителното производство. С оглед на тези писмени доказателства въззиваемите считат, че правилно предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Наред с гореизложеното, позовавайки се на приетите в първата инстанция заключение на съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/ въззивамите поддържат, че към 30.05.2018 г. е налице надвнасяне на сумата от 4 777,87 CHF от тяхна страна по договора за кредит при съобразяване на първоначалния погасителен план. Поддържа се, че при съобразяване на първоначалния погасителен план и курса на швейцарския франк към датата на сключване на договора между страните в размер на 1 CHF към 1,24 лв. надвнасянето по договора за кредит е в размер на 18 979,45 лв., представляващи разлика между анюитетните вноски и платените суми, превалутирани в лева. Поддържа се, че при условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът следва да съобрази всички настъпили в хода на производството обстоятелства и се позовава на цитирана практика на ВКС в тази насока.

Излагат се подробни доводи за конкретни неравноправни клаузи в договора за кредит - чл. 1, чл. 4 ал. 1 в частта „базов лихвен процент“, чл. 9 ал. 2 и ал. 3, чл. 10 ал. 1 т. 13 и ал. 9 и чл. 14 на договора, които са нищожни при условията на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 143 вр. чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, довели до промяна на размера на договорената първоначална месечна вноска по кредита. Позовават се на влязлото в сила решение по т.д. № 255/2018 г. на ОС Русе между страните, с което са прогласени за нищожни клаузите на чл. 4 ал. 1 изр. 4, чл.

10 ал. 5 и чл. 12 ал. 6 от Договора. Позовават се на практика на ВКС и СЕС по конкретно посочени дела и се извежда извод, че едностранната промяна на размера на възнаградителната лихва по кредита от кредитора, която не е основана на ясни и предварително определени правила и зависи единствено от волята на органите на кредитора е неравноправна и поражда нееквивалентност на насрещните престации, респ. клаузите, на които се основава са нищожни поради неравноправния им характер и не са породили правни последици в правната сфера на ответниците. Като се позовават на 3 преюдициалните заключения на СЕС по дело С-26/2013 г., дело № С-186/2016 и дело № С-119/2017 г. въззиваемите правят изводи, че от страна на Банката не е предоставена ясна и разбираема информация, от която да се изясни валутния риск от сключване на кредита в швейцарски франкове и евентуалното увеличаване на обменния курс. Излагат се подробни доводи и за нищожност на клаузата на чл.14 от Договора, касаеща предсрочната изискуемост на кредита, като считат, че неизпълнението следва да е съществено за да бъде обоснована предсрочна изискуемост на кредита при съобразяване на преюдициално заключение на СЕС по дело С-415/2011 г.. По отношение на клаузата на чл. 10 т. 13 от Договора, предвиждаща заплащане на такса управление от 0,25 % върху размера на непогасената главница за всяка календарна година се поддържа, че е наложена в нарушение на изискванията за добросъвестност. Излагат се подробни доводи относно наличие на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАДв. в размер на 4 800 лв. за всяка от въззиваемите поотделно с оглед представените списъци на разноските, както и за неоснователност на възражението на въззивната страна по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, с оглед обстоятелството, че делото с голяма фактическа и правна сложност.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му и намира, че атакувания съдебен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение на ВтОС е допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Производството пред ВтОС е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 вр. чл. 432 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците и длъжници в заповедното производство С. А. В. и Г. С. Г. съществуването на паричните вземания на „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София, за които ВтРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1273/23.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2604/2018 г. по описа на ВтРС.

С отговора на ИМ ответниците са направили възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, а именно клаузите, даващи право на банката едностранно да увеличава цената на кредита чрез плаваща 4 величина на договорната лихва, определена като базов лихвен процент /БЛП/, клаузата за деноминиране на кредита в швейцарски франкове без на потребителя да е предоставена достатъчно информация за възможността франка да поскъпне драстично и без да й разяснени всички релевантни обстоятелства относно икономическите последици от поетото от него задължение, клаузата на чл. 10 т. 13 от договора, която предвижда заплащането на такса за управление на кредита в размер на 0,25 % върху размера на непогасената главница по кредита, тъй като с посочената такса се покрива разход за осъществяване на икономическата дейност на кредитора и води до неоснователното му обогатяване поради получаване на престация без правно основание, клаузата на чл. 14 т. 1 от договора за предсрочна изискуемост при незаплащане на три последователни анюитетни вноски, което неизпълнение е незначително с оглед срока на действие на договора – 25 години. Посочили са, че между ответницата С. А. В. и Банката – ищец е налице висящо гр.д. № 255/2018 г. по описа на ОС Русе с предмет иск за нищожност на клаузите на чл. 4 ал. 1, чл. 6, чл. 8, чл. 9 ал. 2 и ал. 3, чл. 10 ал. 5 - ал. 9 вкл. и чл. 14 т. 5 от договора за ипотечен кредит и осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по кредита. Твърдят, че в съдържанието на договора не са включени изобщо лихвообразуващите компоненти на БЛП, нито е разписана методология, която да е публична, изрично посочена и обективна и да настъпва автоматично, без да е възможна субективна намеса и преценка на банката и промяната на клаузите за лихвата да е предоставена на волята на кредитора, който чрез своите органи има дискреционна власт да определя в кой момент да увеличи лихвеното ниво. Възразява се, че за формиране на цената на кредита въз основа на компонента „премия“ страните не са постигнали съгласие и между тях не е възникнала облигационна връзка, като твърдят, че лихвата по кредита се е увеличила неколкократно през периода 01.12.2008 г. до 01.09.2011 г. въз основа на взето решение от банката, считано от 23.11.2008 г. да включи като лихвообразуващ компонент „премия“. Твърдят, че в резултат на приложените неравноправни клаузи и недобросъвестното си поведение банката е повишила размера на договорената погасителната вноска от 237 CHF на 284,48 CHF, както и че размерите на претендираните вземания са формирани в нарушение на закона и договора между страните, като са оспорили и наличието на основание Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на 7 месечни вноски. С допълнителния отговор на ИМ са представили доказателства за плащане на 15.03.2019 г. на паричните суми 44 000 лв. и 18668,26 лв. по сметка на ЧСИ М. Г. по изпълнително дело № 867/2018 г., като са посочили, че поддържат всички направени възражения с първоначалния отговор на ИМ, а плащанията са направени тъй като ипотекирания имот е обявен на публична продан и с цел да се запази семейното жилище, а не защото се признават вземанията на банката.