Решение № 515 от 24.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. С., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502720 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 24.03.25г. /с участието на секретаря Христова/ въззивно гражданско дело № 2720/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-12 състав от 07.03.24г. по г.д. № 6406/22г. са уважени /частично: за сума в размер на 27 800 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 25.01.22г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на М. П. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От М. П. – в отхвърлителната част /ищцата претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху същото/.

От ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – изцяло /в осъдителната част/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 24.07.21г. – Х. Г. е причинил /при управление на МПС-во/ ПТП-е.

Ищцата поддържа, че е претърпяла /заради инцидента; в качеството си на пострадала от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това М. П. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

Жалбите са неоснователни /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

1

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Х. Г. и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени, гласни и експертни доказателства /в това число и с влязло в сила НП/.

Същите обстоятелства не са и спорни към момента /на този етап от процеса/.

Съдържанието на въззивните жалби /преценено в контекста на правилата по чл.

266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищцата /възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не се поддържа пред настоящата инстанция – съобразно съдържанието на жалбата на дружеството/.

В тази връзка /досежно посоченото спорно обстоятелство/:

Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ писмени доказателства /медицински документи/, експертни /медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/, гласни /свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:

Вида и естеството на причинените на ищцата травми /увреждания/; предприетото лечение /в това число и оперативно, съпътствано с болничен престой/; рехабилитационният /и оздравителен/ процес /през времето на които ищцата е била затруднена да се самообслужва в ежедневието си, имала е нужда от чужда помощ/; настоящото здравословно състояние на пострадалата; медицинската перспектива на уврежданията; негативната рефлекция на инцидента в психическата сфера на М. П. /съответно и в начина й на живот за времето след ПТП-е/.

Всички изброени обстоятелства /преценени в контекста и на възрастта на ищцата/ обосновават присъждане на обезщетение в размер на сумата от 27 800 лева /каквато е определена от първоинстанционния съдия/.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към конкретните /и подробни/ съображения на СГС /в това число и към мотивите на първоинстанционния съдия, които обосновават размера на обезщетението с т. нар. „стандарт на живот и икономическа обстановка“ в страната/. Последните критерии /по отношение на които единствено се акцентира във въззивната жалба на дружеството/ не могат да бъдат определящи /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ относно преценката по чл.

52 от ЗЗД /тази преценка следва да отчете тези фактори, но единствено и само като допълнение към основните такива, които са изброени по-горе/.

Върху посочената главница се следва и законна лихва за периода след 25.01.22г.

/първоинстанционното решение не е обект на контрол в тази част – съобразно съдържанието на въззивните жалби и на двете страни/.

Предвид изложените съображения: решението на СГС следва да бъде – потвърдено /изцяло/.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – в полза на страните следва да бъдат присъдени съдебни разноски /в това число адвокатско възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение/.

Съдът,

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-12 състав от 07.03.24г. по г.д. № 6406/22г.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да плати на М. Н. П. 114 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да плати на адвокат С.

Н. 500 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА М. Н. П. да плати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД 114 лева – съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

Определението на СГС от 18.08.24г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/ не е обект на въззивен контрол /същото не е обжалвано от страните при условията на чл. 248, ал. 3 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3