Решение № 1287 от 09.10.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1287

Монтана, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20247140600375 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от С. Ж. Г., чрез адв. К. И. А. – Хасковска адвокатска колегия, против Решение от № 88 от 07.05.2024 г. по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

С решение № 88 от 07.05.2024 г. по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана е потвърдено Наказателно постановление № 24-0996- 000135/31.01.2024 г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР - Монтана, с което на С. Ж. Г. от [населено място] е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изцяло като законосъобразно.

Наказателно постановление № 24-0996-000135/31.01.2024 г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР – Монтана е издадено въз основа на съставен АУАН серия GA № 1148052, затова че на 16.01.2024 г., в 00:44 часа, в [населено място], община Монтана, [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място], управлява влекач „Волво“ с рег. № [рег. номер] с прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № [рег. номер], като при наличие на въведена временна забрана за движение на МПС с маса над 12 тона със Заповед на Председателя на АПИ номер РД-11-904 от 04.07.2023 г. и сигнализирана с пътен знак В4, водачът ги нарушава, навлиза след знака и продължава движението си в зоната действие на забраната, което съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения, видно от извършеното отбелязване.

С касационната жалба се иска отмяна на решение № 88 от 07.05.2024 г. по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо. Излагат се съображения, че съдебният състав е постановил своето решение при нарушение на закона, тъй като не е определил релевантните по делото факти, въз основа на което е постановил правна последица, без да е доказан целият фактически състав на твърдяното нарушение от административнонаказващия орган. Касаторът твърди, че районният съд не е обсъдил целия доказателствен материал събран по делото, като единствено е коментирал доказателствата представени от Началник сектор ПП при ОДМВР – Монтана без да даде самостоятелна оценка и на доказателствата, представени от жалбоподателя. Сочи, че районният съд не е изследвал въпроса по отношение на компетентността на административнонаказващия, като в наказателното постановление е записано, че същото е издадено от „Началник сектор в ОДМВР - Монтана, с-р Пътна полиция Монтана“, от което твърди, че не можело да бъде изведена каква е длъжността на лицето, което е съставило санкцинонния акт, нито в коя администрация осъществява своята дейност, доколкото няма ясното по отношение на съкращенията. Касаторът счита, че съдът лаконично е обсъдил дали обжалваният акт отговаря на императивните изисквания, закрепени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, като твърди, че в наказателното постановление, в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗAHH, не се съдържа описание на нарушението, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че не са събрани относими доказателства от административнонаказващия орган, които да обосноват по несъмнен начин, че е извършено административно нарушение, заедно с неговите индивидуализиращи белези за конкретния случаи, необходими за подвеждане под правилната правна квалификация и съответстващата й санкция, като нито актът за установяване на административно нарушение, нито наказателното постановление се ползват с доказателствена стойност относно възприетите в тях фактически положения пред съда. Излага съображения, че в обстоятелствената част на наказателното постановление е записано като място на нарушението „Славотин по [улица], като подобно описание не може да се приеме като индивидуализирано посочване на конкретното място на извършване на нарушението и съответно за спазване на задължителния реквизит. Не е посочен конкретен километър, нито област, в която се намира съответното място на нарушението. Още сочи, че при достъпване на търсене в Google Maps или друг GPS, се извежда, че в [населено място] не съществува [улица], което повдига въпроса как може да бъде извършено нарушение на несъществуващ път. Счита, че предвид факта, че липсва отбелязване на точно място на извършване на нарушението съдът е възпрепятстван да осъществи проверка дали [населено място] се включва към обхвата на временната забрана за движение на тежкотоварни превозни средства, а именно Заповед № РД-11-904/04.07.2023 г., поради което твърди и, че административното нарушение остава недоказано. Сочи още, че в наказателното постановление не е изведено мястото на извършване на нарушението, а единствено е посочено мястото, където е осъществена проверката, което възпрепятства определянето както компетентността на актосъставителя и наказващия орган, така и местно компетентния съд, който да разгледа спора. Като друг съществен порок на наказателното постановление твърди непосочването на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го подкрепят - нарушение ма чл. 57, aл. 1, т. 5 от ЗАНН. Развива съображения, че в обстоятелствената част на санкционния акт е записано, че водачът управлява влекач и полуремарке, но същите не са индивидуализирани, не е отбелязано никъде и не са събрани доказателства в посока на това, че водачът управлява превозно средство, което се обхваща от цитираната в обстоятелствената част на наказателното постановление заповед, въвеждаща временна забрана за движение. Не е изведено къде се е намирал и посочения знак В4, дали същият е бил видим, имало ли е други превозни средства, които са се намирали на това място по същото време. Освен това твърди, че следва да се отчете през коя част на денонощието е извършена проверката, а именно през нощта. Твърди, че следва да се държи сметка, че всички тези факти и обстоятелства са от изключителна важност, поради факта, че ако знака и маркировките на пътя не са били добре осветени, достатъчно ясно сложени, реализиращи добра видимост за водача, то същият не е осъществил нарушение. Тогава в случая без наличието на вина, не може да се говори за административно нарушение, тъй като вината е съставомерен негов елемент, съгласно чл. 6 от ЗАНН, като именно това е записал като възражение водачът, че не е видял контролните органи при подаване на сигнала. Излага още, че около сочената дата за извършване на нарушението са започнали да се появяват новини, че скоро временната забрана за движение ще бъде премахната, което според него представлява още едно обстоятелство изключващо вината на жалбоподателя, който бива въведен в заблуждение, че същата е премахната. В касационната жалба се твърди, че се засяга правото на защита на жалбоподателя, защото му е наложена глоба за нарушение, което е различно от констатираното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а това го възпрепятства да разбере защо му е наложена конкретната глоба и за какво нарушение е санкциониран, за да може да организира правилно и ефективно своята защита. Счита още, че административнонаказващият орган е издал наказателното постановление без да прецени дали допуснатото нарушение представлява маловажен случай. Твърди, че съдът е дал пълна вяра на събраните по делото свидетелски показания, от които е видно, че така дадени не се отнасят до конкретния случай, в който е съставен АУАН на касатора, а е налице разказ по какъв начин процедират актосъставителите, когато установят административно нарушение. Твърди, че свидетелят И. не може да посочи колко и къде точно са разположени знаците, които сигнализират на водачите по пътя, че е налице временна организация на движението, изразяваща се в забрана за навлизане в определен маршрут за МПС с над 12 тона. Освен за мястото на извършване на нарушението свидетелят не може да посочи и какви точно са били метеорологичните условия и дали предвид, че нарушението е извършено на 16.01.2024 г. и е силно вероятно да е имало обилен снеговалеж и силни навявания, които да ограничават видимостта на водачите на пътните знаци. Сочи, че показанията на А. Й. И. преповтарят тези г-н И. И.. Счита, че съдебно решение подлежи на отмяна и на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като видно от посочените доводи в изложението единственото, на което почива съдебният акт на Районен съд - Монтана са свидетелски показания, които нито поотделно, нито в своята съвкупност имат доказателствена стойност, която по безсъмнен начин да установи, че твърдяното нарушение е виновно извършено от С. Ж. Г. и административнонаказателната преписка, която няма доказателствена сила спрямо делото, но съдът приема за доказателствено средство по смисъла на НПК. Моли за отмяна на оспореното въззивно решение, ведно с потвърденото с него НП. Претендира разноски по делото.

Ответната страна Началник на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Монтана, в с.з. се представлява от юрк. Д., която оспорва касационната жалба. Развива съображения, че възраженията изложени в касационната жалба са излагани и пред районния съд, който в мотивите на своето решение подробно ги е обсъдил, като счита, че правилно ги е отхвърлил. Излага, че районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, има приложена заповед на министъра на вътрешните работи като в отделните точки е посочено кои могат да бъдат актосъставители и кои могат да издават НП като актосъставителят, който е съставил акта, е на длъжност „Младши автоконтрольор“ – така, както е посочено в т. 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а пък органът, издал НП – началника на Сектор „Пътна полиция“, е посочен в т. 3.7 от същата заповед. От изложеното счита, че се прави заключение, че основното оспорване за компетентност на органа издал обжалвания акт е безспорно доказано. Относно останалите възражения в касационната жалба, счита че съдът подробно ги е обсъдил в своето решение и е стигнал до правилния извод, че има извършено виновно нарушение от административнонаказаното лице. Сочи, че нарушение е подкрепено от всички събрани писмени и гласни доказателства пред въззивния съд. Моли касационният състав да приеме решение за правилно, законосъобразно и обосновано и да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че бъде уважена касационната жалба прави възражение за прекомерност, тъй като счита, че наложената глоба с обжалваното НП в размер на 300 лв. и 1 месец лишаване, са минималният размер на санкционната разпоредба, която е предвидена и хонорар от 1370 лв. е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Счита, че НП отговаря на всички изисквания на закона. Издадено е от компетентно длъжностно лице. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка и правилно е описана в издаденото НП. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.