Решение № 137 от 09.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Бургас, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Кирил Гр. С. при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500099 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника адв.С., против решение № 269/05.12.2023г. по гр.дело № 373/2021г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която на Р. Р. Л., М. Л. Р. и Р. Р. Б. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от по 80 000 лв. за всеки до присъдения размер от по 120 000 лв., в частта, с която на М. Р. Л. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от 100 000 лв. по присъдения размер от 150 000 лв., в частта, с която е присъдена законна лихва върху обжалваните части на главниците от 21.10.2020г. до датата на плащането. Счита решението в обжалваните части за постановено в противоречие с принципа на справедливост и със социално – икономическата обстановка в страната. Намира присъдените обезщетения над обжалвания размер за прекомерни съобразно действителния стандарт на живот, неоправдано завишени е представляващи самоцелен източник на необосновано повишаване на жизнения стандарт на ищците. Намира, че вредите за тях са обичайни, нямат извънреден характер и не кореспондират с определения им размер. От показанията на свидетелите се установява обичайна за такова житейско събитие реакция с проявления, не надхвърлящи типичните. Не е доказана емоционална болка с интензитет и 1 продължителност, надхвърляща обичайната. При определяне на справедливия размер на обезщетение съдът е следвало да отчете социално иконочическите условия на живот в страната и конкретните икономически измерения от загубата на конкретната личност – размера на доходите му преживе, финансовият му принос към семейството и домакинството и социалното му положение и предвид, че неимуществените вреди нямат имуществено изражение, то следва, според съдебната практика в съответствие с възприетите от нея критерии обезщетението да бъде определено при отчитане на конкретните факти. Навежда се оплакване от експоненциално нарастващия размер на обезщетенията в страната без съответствие с доходите и икономическата конюнктура Излага се анализ на необходимостта от редуциране и привеждането им в съответствие с икономическото развитие на страната и със средната брутна работна заплата и се поддържа, че в конкретния случай съдът не е съобразил размера на присъдените обезщетение с тях. Относно присъдената с решението законна лихва от 21.10.2020г. счита решението за неправилно, тъй като няма доказателства за представени от ищците техни банкови сметки към момента на предявяване на застрахователните претенции. Въпреки отправеното от застрахователя искане такива не са предоставени и понастоящем, с което е препятствана възможността за доброволно плащане и необосновано натрупване на законна лихва, т.е не е отчетена забавата на кредитора съгласно чл.95 ЗЗД. Моли да му бъдат присъдени разноските в производството.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Р. Р. Л., М. Л. Р., Р. Р. Б. и М.

Р. Л., чрез техния пълномощник адв.М., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита решението на предходната инстанция за правилно относно установената фактическа обстановка, вината на виновния водач и отчитането съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК на постановената присъда № 8/15.09.2021г. по НОХД № 219/2021г. по описа на СлОС. По оплакванията в жалбата за несправедливо определяне на размера на присъденото обезщетение се сочи, че решението е правилно и законосъобразно и размерът на присъдените обезщетения е справедлив и обоснован. Близките отношения между ищците и пострадалия са установени от събраните по делото показания на свидетелите. Починалият е бил изключително близък със своето семейство, участвал е активно в живота на трите си деца, въпреки, че те са създали отделни семейства. Свидетелите сочат въздействието на внезапната смърт на Р. Л. върху ищците, тяхната мъка и болка от загубата. Назначените по делото съдебно – психологични експертизи за психичното им състояние сочат влиянието на смъртта на Р. Л. върху тях, емоционалното страдание на всеки поотделно и справянето им със сполетялата ги загуба. По делото е установено и, че след нея ищците са се затворили в своята мъка и я преживяват всеки според своята индивидуалност. При определяне на размера на обезщетенията 2 за неимуществени вреди за ищците съдът е взел предвид принципа на справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за недоказаност на травматични и посттравматични психични страдания у тях. Сочи се, че скръбта и справянето с нея са индивидуални преживявания. По отношение на Р. Л. емоционалното страдание, отключено от травматичното събитие, е достигнало до нарушение на емоционалния баланс с хистерична компонента. Психологичното състояние на М. съответства на непълноценен преход към загуба с характерни симптоми, а при Р. Б. вещото лице е установило белези на соматично страдание и психично страдание от злополуката. Обезщетенията съответстват на събраните по делото доказателства за личността на пострадалия и отношенията му с неговите деца и съпруга, на нормативната уредба на задължителната застраховка „гражданска отговорност“, разпоредбите на КЗ и на европейските Директиви. Доводите за относимост към икономическите условия и развитието на стопанските отношения са ирелевантни към определяне на размера на обезщетението. Излагат се доводи за социалната функция на застрахователя, извлечени от правната регламентация на неговата дейност. Сочи се, че ответника е уведомен за застрахователното събитие през 2020г. и е имал достатъчно време да преструктурира портфейла си от резерви по адекватен начин, предвид че дейността му почива на пазарни принципи.

Жалбата е неоснователна и в частта, с която се оспорва решението за присъдените лихви. Банкови сметки ищците са предоставили с молба вх.

03717/21.10.2020г., приложена към исковата молба, възражението за недължимост е направено едва във въззивната жалба. По делото е представено писмо от въззивника, в което е обективиран отказът му да изплати обезщетение поради оспорване на противоправността на деянието и вината на водача. Цитира се решение № 167/30.01.2020г. по т.д № 2273/2018г. по описа на Второ търговско отделение на ВКС относно забавата на кредитора. Моли да бъде потвърдено решението и на пълномощника да бъде определено възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на собствена анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение съдът е присъдил на въззиваемите по делото обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта НА техния съпруг и баща, представляващо по отношение на ответника настъпило застрахователно събитие по вина на водача и застрахован при ответника по застраховка ГО С. Р.. В останалата част до предявените размери за всеки от ищците исковете са отхвърлени.

За да приеме решение в този смисъл съдът, след като приел за установена по основание отговорността на ответника, предвид безспорно установеното застрахователно правоотношение между дружеството и прекия 3 причинител на вредите, определил за всеки от ищците справедливо обезщетение до размера на присъдените суми като изложил съображения относно обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, близката родствена връзка на ищците с пострадалия вследствие настъпилото застрахователно събитие.

Проверено служебно обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от законен съдебен състав компетентен да разгледа предявените искове, като произнасянето на съда е в рамките на заявената претенция и на предявеното основание.

Не се спори по фактическите обстоятелства, установени по делото по отношение на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество, настъпването на застрахователното събитие, вината на застрахования водач и причинно-следствената връзка между неговото противоправно поведение и настъпилата смърт на Т., от която са настъпили неимуществените вреди за ищците.

По отношение на тези обстоятелства въззивният съд, на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, поради отсъствие на основание въз основа на събраните доказателства да приеме различни фактически изводи, още повече при липса на въззивно оплакване по отношение на релевантните факти.

С влязла в сила присъда по НОХД № 219/2021г. по описа на СлОС, С. А.

Р. е признат за виновен за това, че на 10.09.2020г., на път ІІ-66, в землището на гр.Нова Загора, при управление на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №*, в посока от гр.С.към гр.Н., с превишена скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение, с което нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.21 ал.1 ЗДвП, забраняващ на водачите при избиране на скоростта на движение извън населеното място да превишават 90 км/ч за превозни средства категория „В“; чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП, забраняващ на водачите, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлизат и се движат в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, и блъснал движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *, и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Л. Б. от гр.Н., С. Т. С. от гр.С. и В. Щ. К. от с.С., като случаят е особено тежъкпрестъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ предл.2 вр. с чл. 342 ал.1 НК.

Пострадалият Башев е наследодателят на ищците – те са съответно негови деца и преживяла съпруга. Ищците имат качеството на увредени при ПТП с участник застраховано по Гражданска отговорност при ответника лице и разполагат с прекия иск на увредените спрямо застрахователя за обезщетение на понесените от тях вреди от произшествието.

Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило 4 застрахователно събитие в срока на договора, причинени от застрахования на трето лице вреди и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите. На основание чл.300 ГПК настоящият съд е обвързан с изводите за вината на единия от участниците в ПТП – застрахования при ответника водач на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СТ 89 97 ВР.

Спори се пред настоящата инстанция по отношение на размера на определеното обезщетение по чл.52 ЗЗД за всеки от ищците.

Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, като съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да извърши оценъчната си дейност.

В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съгласно която чл.52 от ЗЗД е приложим и по отношение на отговорността на застрахователя, като функционална на отговорността на делинквента, напр. в решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І ТО на ВКС, решение № 103/2.11.2020г. по т.д. № 2181/19г., ВКС, 1 ТО, решение № 240 от 15.01.2019г. по т.д. № 518/18г,. ТО на ВКС.

Според разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на увредените и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при смърт на близък е необходимо да се съобразят следните общи критерии: обстоятелствата, при които са настъпила смъртта, интензитет и продължителност на болките и страданията на ищците, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението ВКС е разяснил, че е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.