Решение № 421 от 12.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Б., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

М. Йовкова

Николай Грънчаров при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от М. Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500156 по описа за 2023 година

Производството е инициирано с въззивна жалба с вх.

№16896/20.10.2022г(идентична с въззивна жалба вх.

№21061/14.12.2022г.), подадена от М. Ц. Д., с адрес: Б., пл. “Г. И.“ № *, против решение №463/15.08.2022 г., постановено по гр.д.№66/2022 г. по описа на РС Б.. В нея се възразява, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и необоснован, което се дължи на необективна интерпретация на доказателствата. Ето защо жалбоподателката иска съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановен нов по същество, с който да бъдат уважени исковете й.

Претендират се разноските по делото.

Ответникът „Б. т. г.“ ЕООД е депозирало отговор на ВЖ, който съдържа аргументи в подкрепа на изводите в атакуваното решение.

Направено е искане за потвърждаване на същото. Претендират се разноските по делото.

1

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

След анализ на събрания от районния съд доказателствен материла, решаващият състав прие за установено от фактическа страна следното :

Видно е от писменото доказателство договор за абонаментно счетоводно обслужване от 22.02.2018г., че в него като страни са вписани „Б. т. г.“ ЕООД – възложител и „А.“ ООД, представлявано от М. Д. – изпълнител. Тъй като от заключението на назначената по делото съдебно - графологична експертиза се установява, че договорът не е подписан от управляващия ответното дружество, следва че страните не са обвързани от него.

Не е спорно в делото, че ищцата М. Ц. Д., е обслужвала счетоводно ответното дружество през 2018г. и 2019г. и е изготвяла и подавала необходимите документи към НАП, НОИ и др. институции, изчислявала е каква сума се дължи за данъци, осигуровки и др. и е съобщавала сумата на управителя на ответното дружество или на неговия син.

Установява се от показанията на свидетелите А. Н. и М. Н., че на ищцата са предоставяни сумите на ръка от управителя на дружеството и от неговата съпруга, а по някога и по банков път. Сочат, че тя е внасяла дължимите задължения на дружеството към НАП. Твърдят, че отделно от това са й заплащали суми за компетентно лице и възнаграждение за счетоводното обслужване.

Платежните нареждания за кредитен превод сочат, че за периода септември 2018г. - октомври 2019г. „Б. т. г.“ ЕООД е заплащало парични суми на ищцата с посочени основания – задължения, счетоводство и компетентно лице в размер на общо 6523 лв.

От разписки за извършено безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС в полза на ответното дружество се установява, че на 2

10.07.2018г., на 26.11.2018г., на 07.02.2019г. и на 21.02.2019г. ищцата е заплатила суми в полза на НАП в размер общо на 7873,78 лв. Тези плащания са описани и в протокол от 21.01.2021г., съставен от ТД на НАП София.

Видно е от писмени бележки /лист 30 и 31/, че са написани и подписни от М. Д., с които е удостоверила, че е получила парични суми от представител на ответника в размер на общо 2335 лв., като е посочено че сумите са за компетентно лице – юли и август /300 лв./ осигуровки до 31.08.2018г. в размер на 1075 лв. и счетоводство август и септември 440 лв., а на 11.12.2019г. са заплатени суми в размер на 350 лв. за компетентно лице и за счетоводство частично плащане за м. март 2019г. в размер на 170 лв.

Към доказателствения материал е приобщено заверено копие на ДП, образувано по жалба на Д. Н., в качеството му на управител на „Б. т. г.“ ЕООД срещу ищцата за това, че неправомерно задържа счетоводните документи и отказва да ги върне. В хода на разследването са дадени обяснения от ищцата, която посочва, че семейство Н. й донасяли пари в офиса в Б. и тя ги внасяла, където е необходимо. Сочи, че когато забавяли да й носят парите тя не ги плащала към НАП, а изчаквала да й ги донесат. Месец февруари 2019г. й дали 5000 лв., които тя внесла. Твърди, че не са й заплатени около 2000 лв. дължими за счетоводно обслужване /сумите уговорени като месечно възнаграждение, дължимо на самата ищца, за извършваните от нея счетоводни услуги/. В края на 2019г. отношенията между счетоводителя и ответното дружество приключили и ищцата им върнала всички необходими счетоводни документи.

Въз основа на установените факти, решаващият състав приема следните правни изводи :

Предявеният осъдителен иск за главницата е с правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Елементите от фактическия състав на този иск 3 са да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника със същото материално благо с каквото е обеднял първият и разместването на блага да е без основание.

В казуса ищцата твърди, че е обедняла със сумата от 1 350, 78лв., която тя е внесла за задължения на ответника към НАП. Изложеното според настоящия състав не е доказано в производството, тъй като това твърдение е оборено с насрещното доказване, реализирано от ответното дружество. То установи със свидетелски показания, че за плащане на неговите задължения предоставял на ищцата различни парични суми в брой, освен превежданите по банковата й сметка.

Превежданите по банковата сметка са били в много по - малък обем от предоставяните в брой, които суми са били в размер на по 2000лв., 4300лв., 5000лв. и други.

Заедно с горното ищцата е заявила неизгодни са себе си факти в ДП № 244ЗМ-159/2020г. по описа на ОД на МВР Б., като е потвърдила, че представител на ответното дружество й е предавал дължимите парични суми предимно на ръка и в брой, а рядко по банков път. По този начин е опровергано заявеното от нея в ИМ обстоятелство, че ответното дружество е превеждало парични суми единствено в банковата й сметка, а когато те не са били достатъчни, за да извърши дължимите плащания, тя ги е правила със собствени пари от същата сметка.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че М. Д. не е доказала при условията на пълно и главно доказване, че претендираната сума е останала дължима от ответното дружество. Ето защо не може да се направи правния извод за обедняване на ищцата с нея. Това лишава иска за неоснователно обогатяване от наличие на първата кумулативна предпоставка, което обосновава неговата неоснователност. Ето защо следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Този иск е акцесорен и е за обезщетяване на забавено 4 изпълнение на парично задължениие. Предвид това неговата основателност е обусловена от основателността на иска за това задължение. Съдът изложи по – горе мотиви, че главният иск за вземането за неоснователно обогатяване е неоснователен. Поради това неоснователен е и искът за мораторна лихва.

По изложените съображения първоинстанционният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден, като на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща и към мотивите на районния съд.

С оглед изхода от въззивната проверка жалбоподателката Д. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв.

Така мотивиран, Б.ският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №463/15.08.2022г., постановено по гр.д.№66/2022 г. по описа на РС Б..

ОСЪЖДА М. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес за съобщения и призовавания в Б., пл. „Г. И.“ № 15, да заплати на „Б. т. г.“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К., п.к. *, ул. „И.“ № *, представлявано от управителя Д. А. Н., разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5