Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 402 от 11.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 237/2024
Вид
Решение № 402
Подписан
11.11.2024
В сила
28.07.2025
Състав
Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.25ал · Закон за движението по пътищата
  • чл.26 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37ал · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51ал · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343г · Наказателен кодекс
  • чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. П., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря К. Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000237 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №264/27.VІІ.2023год. постановено по т.д.

№1067/2021год. на С. окръжен съд, З.А.Д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** е осъдено да заплати на П. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получените телесни увреждания при ПТП на 17.V.2020год., ведно със законната лихва от 23.VІ.2020год. до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска над сумата от 100 000лв. до претендирания размер от 180 000лв. и иска за законна лихва за периода от 24.V.2020год. до 22.VІ.2020год., като неоснователни.

Осъдил е З.А.Д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати на Б. С.

С., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка П. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 40 000лв., частичен иск от 80 000лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получените телесни 1 увреждания при ПТП на 17.V.2020год., ведно със законната лихва от 20.Х.2020год. до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата над 40 000лв. до претендирания размер от 65 000лв. и иска за законна лихва за периода от 24.V.2020год. до 22.VІ.2020год., като неоснователни.

Осъдил е З.А.Д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати на Н.

С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5 000лв., частичен иск от 20 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получените телесни увреждания при ПТП на 17.V.2020год., ведно със законната лихва от 23.VІ.2020год. до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата над 5 000лв. до претендирания размер от 15 000лв. и иска за законна лихва за периода от 24.V.2020год. до 22.VІ.2020год., като неоснователни.

Осъдил е З.А.Д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати на адв.

П. К. за оказаната безплатна адвокатска помощ и представителство на ищците адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 643.38лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Осъдил е З.А.Д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 5 800лв. и сумата 635.71лв. за възнаграждения на вещи лица, изплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.

Осъдил е П. Б. С., ЕГН **********, Б. С. С., ЕГН

**********, действаща със съгласието на своята майка П. Б. С. и Н. С. С., ЕГН ********** да заплатят на З.А.Д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК ** направени по делото разноски в размер на 904.96лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „ОЗ.“ АД гр.С., ЕИК ** на страната на ответника ЗАД „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК **.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№10770/7.ІХ.2024год. е подадена от П.

Б. С., ЕГН ********** и Б. С. С., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка П. Б. С., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. П. К., против решение №264/27.VІІ.2023год. по т.д.№1067/2021год. на С. окръжен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на П. Б. С. за присъждане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди над сумата от 100 000лв.

2 до 130 000лв.,, ведно със законната лихва, считано от 23.VІ.2020год. до окончателното му изплащане, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Б. С.

С., действаща със съгласието на своята майка П. Б. С., за присъждане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди над сумата от 40 000лв. до 65 000лв., ведно със законната лихва, считано от 23.VІ.2020год. до окончателното му изплащане, и с която е отхвърлен иска на Б. С. С. за присъждане на законна лихва върху обезщетението от 40 000лв., за периода от 23.VІ.2020год. до 19.Х.2020год., с оплаквания за неправилност и необоснованост, тъй като присъдените обезщетения на жалбоподателките са занижени, и не съответстват на претърпените от тях морални вреди, в противоречие на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, затова не могат да репарират нанесените вреди от морално естество. Считат и че неправилно първоинстанционният съд е намалил обезщетението за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания на Б. С., като е приел, че тя е пътувала без поставен предпазен колан, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и приносът за настъпилата вреда е в размер на 20%. По делото не е доказано по категоричен начин Б. С. да е пътувала без поставен предпазен колан, затова решението е неправилно и незаконосъобразно, като противоречи на материалния закон- чл.51ал.2 ЗЗД. Неправилно е определена и датата, от която се дължат законни лихви върху присъденото обезщетение на Б. С., тъй като ответното застрахователно дружество е било вече надлежно уведомено за настъпилото ПТП на 17.V.2020год. с подадените застрахователни претенции от П. С. и Н. С.. Молят въззивният съд да уважи жалбата им, като на основание чл.38ал.2 ЗА определи и присъди адвокатско възнаграждение на адв. П. К. за оказаната безплатна правна помощ и представителство на П. С. и Б. С. пред въззивната инстанция.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.№13553/31.Х.2024год. от З.А.Д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т., чрез пълномощника му юрисконсулт К. И., с възражения за нейната неоснователност.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№10771/7.ІХ.2024год. е подадена от З.А.Д. „Д.Ж.З.“ АД гр.С., ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т., чрез пълномощника му юрисконсулт К. И., против решение №264/27.VІІ.2021год. по т.д.№1067/2023год. на С.т окръжен съд в частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение 3 за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от телесните увреждания, получени при ПТП на 17.V.2020год., както следва: на П. Б. С., ЕГН ********** за разликата над сумата 20 000лв. до присъдената сума от 100 000лв., ведно със законната лихва считано от 23.VІ.2020год. до окончателното и изплащане, на Б. С. С., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка П. Б. С., за разликата над сумата 10 000лв. до присъдената сума от 40 000лв., ведно със законната лихва считано от 20.Х.2020год. до окончателното и изплащане и на Н. С. С., ЕГН ********** за разликата над сумата 2 000лв. до присъдената сума от 5 000лв., ведно със законната лихва считано от 23.VІ.2020год. до окончателното и изплащане. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС- С.З. е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закончл.52 ЗЗД и чл.51ал.2 ЗЗД. Счита присъдените на ищците обезщетения за претърпени неимуществени вреди за прекомерно завишени и несъобразени с критериите за справедливост, със съдебната практика по аналогични случаи към процесния период, както и с икономическата ситуация в странаталимитите на застраховка „Гражданска отговорност“, минималната работна заплата за страната и средния общ годишен доход на лице за процесния период. Съдът следва да определи размера на претърпените неимуществени вреди към момента на деликта, а не на по-късен етап, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС- С.З. в обжалваните му части и постанови ново решение, с което отхвърли предявените искове както следва: на П. С.- над сумата 20 000лв. до присъдената сума от 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 23.VІ.2020год. до окончателното и изплащане, на Б. С., действаща със съгласието на своята майка П. С., за разликата над 10 000лв. до присъдената сума от 40 000лв., ведно със законната лихва считано от 20.Х.2020год. до окончателното и изплащане и на Н. С.- за разликата над 2 000лв. до присъдената сума от 5 000лв., ведно със законната лихва считано от 23.VІ.2020год. до окончателното и изплащане. Евентуално, ако въззивният съд намери жалбата за частично основателна, моли да се намалят размерите на присъдените обезщетения най-малко със 75%, поради изключително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на покойния съпруг и баща на ищците С. Н. С., изразяващо се управление на МПС след употреба на 4 алкохол и с превишена несъобразена скорост. Приносът на С. Н. С. безспорно е доказан по делото, и е имал съществено значение за настъпването на процесното ПТП и на вредоносния резултат от него. Да се намалят и обезщетенията на тримата ищци най-малко с 50%, защото те са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, като са пътували в автомобила без поставени предпазни колани- нарушение по чл.137а ЗДВП. Освен това присъдените обезщетения са и прекомерни и не отговарят на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира за съдебните разноски по делото за двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ П. Б. С., ЕГН ********** и Б. С. С.,

ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка П. Б. С., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. П. К., подават отговор на въззивната жалба на застрахователя вх.№14716/23.ХІ.2023год., с възражения за нейната неоснователност и молят

ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно в обжалваните части, като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА за оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищците П. С. и Б. С. пред въззивна инстанция, съобразно защитавания материален интерес по делото. Сочат, че напълно незаконосъобразно е възражението на ответното застрахователно дружество за т.нар. независимо съизвършителство от страна на покойния С. Н. С. на процесното ПТП, като твърдят, че те не могат да носят отговорност за действията на трето лице, защото съгласно разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД отговорността за вреди на всеки е лична, т.е. ако самият увреден е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и вредоносния резултат.

Застрахователното дружество не е доказало и съпричиняване от страна на ищците П. С. и Б. С. на вредоносния резултат, поради което и не следва да се намаляват присъдените им обезщетения за претърпените неимуществени вреди. Представят ново доказателство по настоящето дело, възникнало след постановяване на решението на ОС- С.З.- влязла в сила на 3.І.2024год. присъда №58/18.ХІІ.2023год. по НОХД №1234/2023год. на ОС- С.З., с която за виновен в настъпването на ПТП на 17.V.2020год. е признат подсъдимия М.Н.Л., ЕГН **********, който е управлявал лек автомобил „М.“ , модел „П.“ с рег.№** и който поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, по непредпазливост е причинил смъртта на С. Н. С., роден на **год., и средни телесни повреди на П. Б. С., родена на **год., и на Б. С. С., родена на **год., с 5 която по категоричен начин се установява, че не е налице независимо съизвършителство на процесното ПТП от страна на покойния С. Н. С.наследодател на ищците по делото.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ З.А.Д. „О.З.“ АД гр.С.,

ЕИК ** не взема становище по подадените от двете страни по делото въззивни жалби.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.