Решение № 895 от 28.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………28.07.2020 година……..…….……..Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми граждански състав

На…трети юли………………...…………………….…………….……..Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Д.….……………………………………………………….

Прокурор……….…………………………………………….………………………… като разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 623………по описа за 2020…………….…………...година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от

Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/.

Ищецът сочи, че през периода от 23.01.2015 г. до 21.02.2015 г. е заплатил на ответното дружество сумата 89,10 лв. по фактура № 1128052941/28.02.2015 г., представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, намираща се в Община Тополовград.

Сумата 89,10 лв. по фактура № **********/28.02.2015 г., била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като измерването по този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от

01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, в случая чл.186, ал.3 и чл.18д от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ /ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010 г./ съответно чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.

64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г./, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.

Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай ищецът изяснява, че за Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“ 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., и започвал от Подстанцията, като достигал до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. От същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода“.

Във с мястото на измерване на използваната електрическа енергия, ищецът е отправял няколкократни писмени искания до ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване и на други електропроводи, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ не било променено мястото на измерване.

Във връзка с това ищецът отново изпратил Писмо изх. №

2013/05.12.2008г., с което посочил, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната:

-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник

-ИТ 2939033 „ВиК“ с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.

Ответникът обаче не извършил исканата промяна. Поради това независимо, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в обекта ЗРУ даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно напрежение. Посочените обекти били собственост на ищеца от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.

Включването в капитала на дружеството било по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството ни.

За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено

Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.

Счита, че поради неизпълнение от ответника на искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, за помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, била начислена необоснована и заплатена без основание.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 89,10 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода 23.01.2015 г. - 21.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба и заема позиция за неоснователност на иска. Сочи, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Признава, че се намира в договорни отношения с ищеца като по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца с кл.№ ********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които било процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца за периода 23.01.2015 г. - 21.02.2015 г. електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която съставлявала исковата сума.

Отново сочи, че ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД /електроразпределително дружество/. Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/.

Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.

Разпределението на електрическа енергия според § 1. т.49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи”.

Дейността „разпределение на електрическа енергия” също подлежала на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.

В отговора се твърди още, че съгласно решение на ДКЕВР № Ц-021/26.06.2008 г. /в сила от 01.07.2008 г./ цената за достъп до електроразпределителната мрежа била задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които „Електроразпределение Юг” ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като в тази цена не се включвали стойността на присъединителните съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Те се включвали в цената за пренос.

Твърди се още, че таксата за достъп е относима към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Никакво друго разграничение, касаещо начина на присъединяване, собственост на съоръжения или доставчика на ел. енергията, не било релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент, включително от ищеца.

Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал. 3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на ищеца били видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.