Решение № 10972 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10972 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20211110150286 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

26.06.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 50286 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ..... с ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор ..., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против В. Л. П., с ЕГН **********, от гр. .... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 09.04.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК срещу ответницата за заплащане на сумата от общо 1 548,94 лв., от която: сумата от 1 360,45 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 119,14 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021 г., сумата от 59,28 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 10,07 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.

Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция срещу ответницата. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 107, вх. Б, с абонатен № 94468, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 1 548,94 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на В. Л. П., че същата дължи на „....” ЕАД – гр.София сумата от общо 1 548,94 лв., от която: сумата от 1 360,45 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 119,14 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021 г., сумата от 59,28 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 10,07 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.

Ангажира доказателства.

2

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Л. П., с който исковите претенции се оспорват по основани и размер.

Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Не се оспорват начислените като дължими суми по периоди и фактури, както и техният размер. Оспорва наличието на валидно правоотношение между ищеца и фирмата за дялово разпределение.

Оспорва въвеждане на абонатната станция в експлоатация, както и извършено сертифициране на измервателните уреди и преминаването им през метрологични проверки.

Прави възражение за погасителна давност на претендираните суми. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С определение от 25.02.2022 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 20018/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 19.04.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която В. Л. П. е осъдена да заплати на „....” ЕАД сумата от 1 360,45 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 107, вх. Б, ап. 33, абонатен № 94468 за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 119,14 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021 г., сумата от 59,28 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 10,07 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 80,98 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 30,98 лв. – 3 платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и „....” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 1508 от 29.07.2002 г., сключен между „....” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 83, бл. 107, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „....” ООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от нотариален акт за собственост по чл. 55г от ЗПИНМ № 106, дело 6306/1969 г. на Първи нотариус при СНС, е установено придобиване на правото на собственост от Верка Дамянова Трендафилова и Кутю Панчев Арабаджиев върху недвижим имот, представляващ апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 107, ет. 6. От представения заверен препис от удостоверение за наследници № 95 от 01.08.1988 г., издадено от Столична община, се установява, че Верка Дамянова Трендафилова, вдовица, е починала на 09.07.1988 г. и е оставила за свой единствен наследник сина си Любомир Кутев Панчев, а от представената справка се установява, че последният е баща на ответницата. Видно от представения препис от молба-декларация от 10.10.2000 г. Любомир Кутев Панчев е отправил молба до ищеца за откриване на партида за абонатен № 94468.

От изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че Кутьо Панчев Арабаджиев е починал на 01.06.1987 г. и е оставил за свой законен наследник сина си Любомир Кутев Панчев.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се 4 установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 326,94 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 130,85 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 196,09 лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 94468, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на 1 326,89 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 119,14 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени три броя изравнителни сметки.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 33, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. ”Гео Милев”, бл. 107, вх. Б, на който адрес е открита партида на абонатен № 94468. Безспорно установено е, че ответникът е собственик на процесния отопляван имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.