Решение № 344 от 19.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000503470 по описа за 2025 година

С решение № 5555 от 02.09.2025 г. по гр. д. № 12395/2023 г., СГС, І-28 св, ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. С. Д. срещу "Електроенергиен системен оператор" ЕАД иск за заплащане на сумата от 42 563 лв., представляваща обезщетение за периода 04.05.2018 г. до 04.05.2023 г., дължимо за ползването без основание на собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор № ***, в с. Бучин проход, с ЕКАТТЕ 07171, с планоснимачен номер 07112, с площ на имота 2,159 дка, с начин на трайно ползване "Ливада", район Костинброд, местност "Село Бучи проход - ЕЗЕР", посредством изграден в имота линеен енергиен обект с въздушен енергиен електропровод 400 kV, собственост на ответника.

Срещу решението е депозирана жалба от ищеца Г. С. Д.. Поддържа, че съдът е постановил решението си без да изясни фактическата обстановка, както и че не е събрал поискани от ищеца доказателства, отказал е извършването на още една експертиза, която съдът е можел и служебно да назначи, тъй като вещите лица не са използвали всички необходими методи за оценка. Сочи, че СГС не е отчел, че преминаващите през имота на ищеца два електропровода са наложили ограничения за строеж и засаждане на 1 високостеблена растителност практически върху целия терен на ищеца.

Твърди, че са нарушени права, защитени от КЗПЧОС, че е нарушено правото му на достъп до съд и на справедливо правораздаване, правото му на мирно ползване на собствеността, както и че не му е предоставено ефективно вътрешноправно средство за защита. Твърди, че няма изготвен пълен и точен доклад и не е разпределена доказателствената тежест. Моли да се отмени решението и да се уважи иска.

Ответникът по жалбата „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД оспорва същата. Поддържа, че има сервитутно право върху имота, но по същество не използва същия в твърдения от ищеца обем. Сочи, че няма допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства пред първата инстанция. Моли решението да се потвърди и да се присъдят разноски, като оспорва размера на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Ищецът Г. С. Д. твърди, че по наследство е собственик на недвижим имот, с планоснимачен номер 07112, с площ на имота 2,159 дка, с начин на трайно ползване "Ливада", район Костинброд, местност "Село Бучин проход ЕЗЕР", със сервитутна площ на прокарването от 2159 кв.м., който е ограничен от изграден линеен енергиен обект с въздушен енергиен електропровод 400 kV, в с. Бучин проход. Сочи, че за имота му била издадена скица от 08.01.2003 г., в която е описано като ограничение наличието на електропровод 400 kV, като от двете страни до крайните проводници или на 50 м. от оста на проводника не можело да се засажда висока растителност. Според ищеца визираното ограничение прави неатрактивен за продажба имота и съществено понижава цената му, като за него възниква и правото да претендира обезщетение поради това, че ответникът използва имота му, през който преминава собствения му електропровод. Това обезщетение се равнява на среден пазарен наем за периода 04.05.2018 г. до 04.05.2023 г., или сумата от 42 568 лв., която иска да му бъде заплатена от ответното дружество.

Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД оспорва предявения иск, като изразява съгласие с твърдението, че през землището на с.

Бучин проход, община Костинброд, Софийска област, преминават трасетата на 2 въздушен електропровод 400 KV "Нишава" (въведен в експлоатация през 1982 г.) и на 400 KV на въздушен електропровод "Петрохан" (въведен в експлоатация през 1980 г.). Собствеността върху тези електропроводи била придобита при отделянето на „ECO“ ЕАД от "Национална електрическа компания" ЕАД (на 04.02.2014 г. в Търговския регистър е вписано преобразуване чрез отделяне от „НЕК“ ЕАД на част от имуществото, което преминава към „ECO“ ЕАД). Поддържа, че сервитутното му право, свързано с електропроводите, произтича директно от закона, както и че обезщетение, и то еднократно, се заплащан само за нови енергийни обекти за учредено сервитутно право. Счита, че в негова полза са възникнали безсрочни и безвъзмездни сервитутни права по силата на закона, поради което не дължи обезщетение на собственика на имота. Отделно от това намира, че качеството на имота (с най-ниската 10-та категория на поземления имот) по принцип не позволява на ищеца да генерира ползи от него. Прави възражение за изтекла погасителна тригодишна давност.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищецът Д. е собственик на процесния поземлен имот (н.а.

№ 80 от 30.12.2004 г. за възстановено право на собственост върху Поземлен имот № 077112), както и че имотът е с начин на трайно ползване "Ливада", с площ от 2,159 дка., десета категория в местността "Езер", в землището на с.

Бучин проход, ЕКАТТЕ 07171, община Костинброд, област Софийска, с идентификатор № ***. Няма спор, че през имота преминава въздушен електропровод 400 kV, собственост на ответното дружество, като в приложената скица № Ф00131 от 8.01.2003 г. (л. 33) е отразено, че върху имота има ограничение, а именно „15 Електропровод 400 кV с две тройки, на 30 м от двете страни на крайните проводници или на 50 м от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност“. Няма спор също, че процесният електропровод е изграден в периода 1980 г. - 1982 г., което се установява и от приложените с писмения отговор книжа от отчуждителната процедура, в това число и обяснителна записка от м. март 1981 г., от която е видно, че електропроводът е изпълнен.

3

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 59 ЗЗД който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване съдържа следните основни кумулативни елементи: 1. обогатяване на един правен субект за чужда сметка, 2. обедняването на друг субект, 3. липса на правно основание за това обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и обедняването (която обаче не следва да е причинно следствена, тъй като не е необходимо обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването – на обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или група факти) и 5. липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.

Когато се твърди, че собственикът е лишен от ползване на собствената му вещ, необходимо е да се установи, че той неоснователно се е обеднил за сметка на неоснователното обогатяване на ползващото лице, като тази отговорността на ответника се изразява в спестен пазарен наем, който би се получил за процесния имот.

По същество теза на ищеца се свежда до това, че ответното дружество следва да му заплати наем за ползването на имота му, доколкото върху същия са наложени ограничения и сервитутът на ответното дружество (с оглед наличния електропровод) е разпрострял действието си върху ливадата.

Изложените твърдения от самия ищец, че сервитутното право намалява стойността на имота (респ. ползите от него) и го прави неатрактивен, не са в полза на страната, тъй като ако бъдат възприети, и при наличие на право на обезщетение, размерът на последното ще бъде занижен. Тези твърдения обаче не следва и да се обсъждат, тъй като на първо място за основателността на претенцията е необходимо да се докаже, че ищецът, като собственик, е лишен без основание от ответника от ползването на имота в обичаен пълен обем. На първо място по делото е безспорно, че през имота преминава електропровод, но не се установява ответното дружество да е лишило ищеца от ползването (в рамките на ограниченията) на имота. Според данните по делото ограничение върху терена има в следните рамки: на 30 м от двете страни на крайните проводници или на 50 м от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност. Извън тези забрани имотът може да бъде използван, но няма данни ищецът да е сторил 4 това.

Въпреки това ищецът смята, че поради наличното в терена електропреносно съоръжение е лишен от ползване на целия имот и следва да получи за това обезщетение, като наем. Ответникът, за да защити правата си е поддържал тезата, че за да държи върху терена електропровода, той разполага с гарантирана от закона възможност, при това безвъзмездна. Този извод се възприема от съда по следните съображения:

При анализ на относимата практика на ВКС относно статута на електропроводи и сервитута за тях, се установява, че в част от решенията се приема, че ако съоръжението датира от преди 1999 г., то собствениците на терени, в които то се намира са длъжни да търпят сервитута. Практиката на ВКС се е развила, като е прието, че е необходимо да се установи дали електропровода е съобразен с техническите норми към момента на изграждането му или към сегашния момент, като е проследявано дали се касае да заварени или новоизграждани съоръжения. В свои решения Върховният съд е приемал също, че ако съоръжението е изградено в земеделски земи, то собствениците им на общо основание по силата на земеделския закон са длъжни да търпят ограниченията от неговото съществуване.

Така например в определение № 142 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 3102/2019 г., Г. К., І Г. О., ВКС, е анализирана практиката, като е посочено, че за електрическите съоръжения и мрежи изградени в населените места е приложима уредбата на ЗЕлектростопанството, но когато става въпрос за изградени електропреносни мрежи в неурегулирана територия със статут на земеделска земя, приложима е разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗСПЗЗ. Същата задължава собствениците да търпят ограниченията, произтичащи от съществуващите върху земите им археологически обекти, културни ценности, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и инсталации, както и да не пречат на другите собственици, ползуватели и служебни лица да ползуват и поддържат същите, с което се признава законност на енергийните сервитути, заварени от ЗСПЗЗ.

Отнесено към настоящият казус казаното по-горе налага извода, че ищецът не може да претендира, че ответникът ползва неоснователно терена му, в който преминава електропровода. От данните по делото се установява, че съоръжението е изградено най-късно до 1982 г. в земеделски земи и в извън 5 населено място, което съответно е и неурегулирано. След възстановяването на земеделските земи на собствениците, последните са задължени по силата на закона да търпят сервитута и произтичащите от това ограничения на собствеността им. Те нямат правно призната възможност да претендират обезщетение от ответника за така съществуващата тежест върху имота.

Това разрешение напълно кореспондира с нормата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ от 1999 г., отм. 2004 г., според която сервитутното право възниква за съществуващите енергийни обекти по силата на този закон. Според това правило и съгласно практиката (напр. определение № 54 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2698/2018 г., Г. К., І Г. О. на ВКС) около заварения енергиен обект възниква сервитутна зона, независимо от законността на изграждането му, а на основание § 26, ал. 1 от действащия Закон за енергетиката, възникналите по силата на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутни права в полза на енергийните предприятия, запазват действието си. След като в настоящият казус процесният електропровод е изграден преди 1982 г., то съгласно правилата на влезлия в сила ЗЕЕЕ от 1999 г. и последващия ЗЕ, е възникнало и се е запазило сервитутно право „ex lege“ върху земята на ищеца.

Предвид казаното не се установяват предпоставките за уважаване на претенция по чл. 59 ЗЗД, тъй като не може да се приеме, че теренът, върху който разпростира действието си процесния сервитут, е ползван без основание от ответното дружество. Правата на последното да държи безвъзмездно съоръженията си в чужд имот са признати от закона. В този смисъл, след като не се установява ползване без основание, то на ищеца не се следва и обезщетение.