Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 900 от 05.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 563/2024
Вид
Определение № 900
Подписан
05.04.2024
В сила
05.04.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.18,ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 900 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500563 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Юробанк България“ АД,със седалище гр.София,ЕИК-000694749,чрез пълномощника му по делото адв. М.Ц.,против разпореждане № 2276/25.10.23г.,постановено по ч.гр.д.№ 1825/23г.по описа на РС- Асеновград,3-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против И. Г.

И.,ЕГН-**********.В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането.Иска се отмяната му и издаване на поисканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,подадено от „Юробанк България“ АД,с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против И. Г. И.,ЕГН-********** за вземания по договор за кредитна карта BG MC WORLD,сключен на 09.01.20г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила.

Като документ,от който произтича вземането,е представено извлечение от счетоводните книги на банката, в което е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 27.05.23г.след писмено уведомяване на длъжника чрез ЧСИ.

Към заявлението са представени заверено копие от договора за издаване на кредитна карта,извлечение от счетоводните книги на банката-заявител,Общи условия за издаване и използване на кредитни карти,неразделна част от договора,покана от банката до длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост,която е изпратена на настоящия адрес на И. в с.Ч..На гърба на поканата е отразено от служителя на ЧСИ ***,че лицето е търсено на адреса на 10.04.,28.04 и 13.05.2023г.без резултат.Залепено е уведомление на 13.05.23г.на входната врата.Отбелязано е също,че длъжникът е търсен и на друг адрес (постоянния му адрес,видно от направената справка) в гр.П. на 04.05.,13.05 и 04.06.2023г.,също без резултат.И при двата 1 адреса е отбелязано,че по сведения на секретаря на кметството (с.Ч.) и на сем.*** (гр.Пловдив) лицето рядко се появява.За адреса в гр.Пловдив е отбелязано,че е залепено уведомление на таблото на входната врата на 13.05.23г.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е приел, че банката- заявител не е упражнила надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземанията си по договора, тъй като процедурата по уведомлението на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по реда на чл.47 от ГПК е била опорочена.

Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.18 от ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ волеизявлението на кредитора,ако към този момент са били налице обективните предпоставки,обуславящи изискуемостта.

Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения,като в съдебната практика се приема,че при липса на конкретна уговорка в договора за това,редовно връчен на длъжника е документ,който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК,включително от нотариус или частен съдебен изпълнител.В случай,че в договора е бил уговорен начин за размяна на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се преценява според клаузите на договора (в този смисъл Решение №148 от 02.12.2016г. на ВКС по т.д.№2072/2015г., 1-во т.о.).

Процесната покана за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е била връчена от служител на ЧСИ съгласно разпоредбата на чл.18,ал.5 от ЗЧСИ чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК както на постоянния адрес на кредитополучателя в гр.Пловдив,така и на настоящия му адрес в с.Ч.,като в договора за издаване на кредитна карта е посочен адрес на длъжника за кореспонденция-гр.***

Чл.18,ал.5 от ЗЧСИ посочва,че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения,а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела.В решение № 147/26.01.2021г.,постановено по т.д.№ 2256/2019г. на ВКС, II т. о.е указано какви са предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение.В Решение № 71/28.04.2022г.по гр.д.№ 2681/21г.на ВКС,IV г.о.е застъпено категорично становище,че нормата на чл.47 от ГПК предвижда,че ответникът се счита за редовно уведомен,когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице,което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия,а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса,с интервал от поне една седмица между всяко от тях,като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти,предвидени в хипотезата на алинеи 1 – 3,въпреки че реално такова не е извършено.Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото производство.Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл.47 от ГПК е приложима 2 и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД, както и при връчване на документи от ЧСИ,т.е.нотариусът/ЧСИ може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл.47 от ГПК факти.

По делото не са представени доказателства за местата,на които са поставени уведомленията-посочено е само,че са залепени на входната врата,без данни дали връчителят е имал достъп и е залепил уведомления на вратата или на пощенската кутия.В уведомленията пък е отбелязано,че на двата адреса са залепени уведомленията на „инфо табло“,т.е.не се установява дали уведомлението е залепено на едно и също място или на различни места.На посочения адрес за кореспонденция на длъжника в гр.Пловдив уведомлението е залепено след второто посещение на адреса на 13.05.23г.,а не след третото такова-на 04.06.23г.

Следователно е налице ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането на банката и на двата адреса на длъжника,поради което правилно районния съд е стигнал до извод за отхвърляне на заявлението изцяло,предвид позоваването на заявителя на предсрочна изискуемост,а не на падежирали вноски.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено,поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2276/25.10.23г.,постановено по ч.гр.д.№ 1825/23г.по описа на РС- Асеновград,3-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Юробанк България“ АД, ЕИК-000694749 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против И. Г. И.,ЕГН-**********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3