Решение № 514 от 02.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. А.

Членове:

Атанас Н. А.

Калина В. Станчева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Атанас Н. А. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602174 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 21.02.2022 година, постановена по НОХД № 16526/2020 година по описа на СРС, НО, 94 състав подсъдимият Б. Т. ГР. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който се твърди, че инкриминираното деяние е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Релевирани са доводи, че липсата на лично връчване на наказателното постановление, респективно незнанието и неплащането на съответните глоби, не води до обективна и субективна несъставомерност на вмененото на подсъдимия престъпление. Доказаността на обективната и субективна съставомерност на деянието се обуславя според прокуратурата с наличието на други подобни осъдителни присъди спрямо подсъдимия и презумпцията, че същият би следвало добре да е запознат с процеса по връчване и влизане в сила на наказателните постановления. С оглед на изложеното от въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда и да произнесе нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи справедливо наказание.

1

С определение в разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства и провеждането на въззивно съдебно следствие.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура заявява, че не поддържа подадения протест от СРП, тъй като е неоснователен.

Счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради и което моли за нейното потвърждаване. Излага конкретни съображения в подкрепа на тезата си.

Защитникът на подсъдимия пледира също за потвърждаване на протестираната присъда, поради нейната правилност и законосъобразност.

Подсъдимият моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна или изменение на същата. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, с посочени всички факти, относими към предмета на доказване по делото и правен анализ, които се споделят напълно от въззивната инстанция.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Б. Т. ГР. е роден на **** година в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, живущ във фактическо съжителство, със средно образование, работи, живущ в село Пролеша, обл. София, ул. ****, ЕГН: **********.

На подсъдимия Б. Т. ГР. било издадено СУ МПС №

255655124/04.09.2008г. от ОДМВР - София. Със ЗППАМ № 15-1204000314/13.10.2015г. по отношение на подсъдимия била наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление", поради загуба на правоспособност поради отнемане на всички контролни точки.

Към 2017 година подсъдимият Б.Г. не бил възстановил загубената си правоспособност като водач на МПС.

С НП № 17-4332-012379/21.06.2017 година, издадено от началник ОПП, СДВР на подсъдимия Г. били наложени административни наказания за извършени на 09.06.2017 година нарушения на ЗДвП, както следва: за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП му било наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева; за нарушение на чл.

100 ал. 1 т. 2 ЗДвП му било наложено административно наказание "глоба" в 2 размер на 10, 00 /десет/ лева; за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 3 ЗДвП му било наложено административно наказание "глоба" в размер на 10, 00 /десет/ лева и за нарушение на чл. 150 ЗДвП му било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300, 00 /триста/ лева.

НП № 17-4332-012379/21.06.2017 година, издадено от началник ОПП, СДВР, било връчено на 23.03.2020 година на адрес гр. София, ж.к. "Люлин ****, на Л.Ю.С., живуща в условията на фактическо съпружеско съжителство с подсъдимия. Стоянова не предала наказателното постановление на подсъдимия и не го уведомила за него. Наказателното постановление не било обжалвано в срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и влязло в сила на 31.03.2020 година.

Към 26.09.2020 година подсъдимият Б.Г. не знаел за наказването му по административен ред с НП № 17-4332-012379/21.06.2017 година, издадено от началник ОПП, СДВР и не бил заплатил наложените с него глоби.

Вземанията, произтичащи от НП № 17-4332-012379/21.06.2017 година, издадено от началник ОПП, СДВР, с разпореждане за присъединяване изх. № С200022-105-0259195/28.07.2020 година били присъединени към изпълнително дело №

22060006788/2006 година, образувано на

25.01.2006 година, но към 26.09.2020 година за обезпечаване на вземанията не били наложени обезпечителни мерки и подсъдимият не бил уведомен за изискуемите публични вземания.

На 26.09.2020 година свидетелите Н.П. и В.Б. - служители на 09 РУ СДВР, изпълнявали служебните си задължения като АП № 901. Около 17.00 часа получили сигнал от дежурната част за възникнал скандал между лица, едно от които било употребило алкохол и се оттеглило в неизвестна посока с л.а. марка "Мерцедес", модел " M L 270" с per. № ****. Около 17.20 часа свидетелите П. и Б. забелязали горепосочения автомобил да се движи по бул.

"Панчо Владигеров" в посока от бул. "Александър Станишев" към бул.

"Сливница" и го спрели за извършване на проверка в района на метростанция "Сливница". Свидетелите П. и Б. установили като водач на автомобила подсъдимия Б. Т. ГР.. Подсъдимият не представил СУМПС на полицейските служители, които при извършване на проверката възприели видими признаци за употреба на алкохол от водача Г.. Свидетелите П. и Б. извършили проверка чрез дежурната част и установили, че Г. е неправоспособен водач на МПС, след като СУМПС му било отнето поради загуба на всички контролни точки.

Служителите на 09 РУ - СДВР поискали съдействие от ОПП - СДВР, за да бъде изпробван водача с техническо средство за употреба на алкохол. На място за съдействие били изпратени свидетелите К.Д. и Е.А. - и двамата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" при ОПП - СДВР. Свидетелите Д. и А. установили, че управляваният от подсъдимия лек автомобил не бил преминал годишен преглед на техническата изправност. Пред служителите на ОПП, СДВР подсъдимият не представил свидетелство за регистрация на МПС. Подсъдимият Г. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7410 + № 0074. Свидетелят Е.А. съставил талон за медицинско изследване № 077176/26.09.2020 година с 3 указание, че подсъдимият следва да се яви до 40 минути от връчване на талона в болница "Света Анна" за извършване на химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта. Талонът бил връчен на подсъдимия в 18:15 часа на 26.09.2020 година, като подсъдимият отказал да го подпише и отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля Н.П.. Свидетелят К.Д. съставил АУАН бл. № 355632/26.09.2020 година, с който било образувано административнонаказателно производство за извършени от подсъдимия административни нарушения по ЗДвП, както следва: за нарушение на чл. 147 ал. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 150 ЗДвП; за нарушение на 174 ал. 3 ЗДвП и на чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП. Подсъдимият отказал да подпише съставения му АУАН и отказа му отново бил удостоверен с подписа на свидетеля Н.П..

След преценка, че са налице данни за осъществен състав на престъпление по чл.343в ал.2 НК, в частта досежно нарушението по чл.150 ЗДвП на основание чл.33 ал.2 ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено и материалите били изпратени в СРП. За останалите нарушения по АУАН бл. № 355632/26.09.2020 година подсъдимият Г. бил санкциониран с НП № 20-4332-016708/30.09.2020 година.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н.П. /вкл. и приобщени в цялост на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК от досъдебното производство - л. 17 ДП/, К.Д. /вкл. и приобщени в цялост на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК от досъдебното производство - л. 19 ДП/, Е.А. /вкл. и приобщени в цялост на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК от досъдебното производство - л. 21 ДП/, В.Б. /вкл. и приобщени в цялост на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК от досъдебното производство - л. 15 ДП/, писмените доказателства справка за съдимост, справка от зам.-началник на ОПП, СДВР /л. 3 ДП/, АУАН бл. № 355632/26.09.2020г. /л. 4 ДП/, талон за изследване № 077176/26.09.2020г. /л. 5 ДП/, ЗППАМ № 20-4332- 006021/29.09.2020г. /л. 7 ДП/, справка - картон на водача /л. 8 - л. 12 ДП/, НП № 17-4332012379/21.06.2017г. /л. 13 и л. 30 ДП/, справка за собствеността на лек автомобил /л. 14 ДП/, справка от ГДИН, справка от СДВР - ОПП /л. 81 от съдебното следствие/, отговор от ТД на НАП - София /л. 136 от съдебното следствие/.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за безспорно доказана установената от въззивния съд фактическа обстановка. Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира изцяло показанията на свидетелите П., Д., 4

А. и Б., тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.

Въззивният съд цени като доказателствено средство и обясненията на подсъдимия Г.. Обясненията на подсъдимия в наказателния процес имат двойнствената природа - те могат да са както основно средство за защита, така и доказателствено средство. За да бъдат ценени обясненията на подсъдимия като доказателствено средство, не е необходимо непременно същите да се подкрепят от други доказателствени средства, достатъчно е да не се оборват от останалите доказателствени източници, да не са обективно невъзможни и нелогични. В наказателното производство не се събраха доказателствени средства, които да опровергават обясненията на подсъдимия, че същият не е знаел за НП № 17-4332-012379/21.06.2017 година, издадено от началник ОПП, СДВР. Дори напротив - събраха се доказателства, които подкрепят дадените от Г. обяснения. Независимо от тезата на държавното обвинение, че наказателното постановление е било връчено лично на подсъдимия Г., то от преписите от наказателното постановление, приложени в материалите по досъдебното производство, е видно, че това не е така. На гърба на преписите на обсъжданото наказателно постановление се съдържа отбелязване, че то е връчено не на подсъдимия, а на Л.Ю.С., отбелязана като "приятелка" на подсъдимия. В хода на съдебното следствие съдът е допуснал до разпит Стоянова, но в съдебно заседание същата е заявила, че живее в условията на фактическо съпружеско съжителство с подсъдимия и се е позовала на правото си по чл. 119 НПК да откаже да даде показания.

Обясненията на подсъдимия Г., че към инкриминираната дата не му е било известно санкционирането му по административен ред с НП № 17-4332012379/21.06.2017 година, издадено от началник ОПП, СДВР, кореспондират и с писмените доказателства - от отговора от СДВР, ОПП се установява, че наложените с наказателното постановление глоби не са били заплатени към дата 26.09.2020 година /а и към датата на отговора до съда/, а от справката от ТД на НАП - София се установява, че макар вземанията по обсъжданото НП да са били присъединени за събиране към вече образувано изпълнително дело, към 26.09.2020 година подсъдимият не е бил уведомен за изискуемите публични вземания, като обезпечителните мерки са били наложени с постановление от 07.12.2021 година, което е дата, следваща датата по обвинителния акт. Предвид изложеното и като намери, че обясненията на подсъдимия не се оборват от други доказателствени източници и кореспондират с писмените доказателства, съдът намери, че следва да кредитира обясненията му като годно доказателствено средство.