Решение № 330 от 18.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600927 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК вр. Глава ХХІ от НПК.

С определение от 28.06.2024 г. по НЧД № 3387/2024 г. по описа на СГС, НО, 21 състав на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание на осъдения П. П. Г. по НОХД № 1500/22г. на СРС, НОХД № 8433/23г. на СРС и НОХД № 6133/23г. на СГС, в размер на шест години „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 24 НК определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е увеличено с две години и е постановено общото и увеличено наказание в размер на осем години лишаване от свобода на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъденият П. П. Г. е бил задържан под стража, изтърпявал е мярка за неотклонение „домашен арест“ и наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1500/22г. на СРС, НОХД № 8433/23г. на СРС и НОХД № 6133/23г. на СГС.

Срещу определението, в законоустановения срок, е постъпила жалба от служебния защитник на осъденото лице - адвокат В. Ж.. В депозираната жалба се твърди, че първият състав на СГС, който е разгледал делото по този процесуален ред не е приел необходимост от увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл. 24 НК. Изтъква, че следва да бъде отчетено, че производствата срещу осъдения са протекли по реда на диференцирана процедура, в рамките на която той е признал вината си. Оспорва тезата на държавното обвинение, че многобройните осъждания на Г. сочат, че той не се е поправил, като изтъква, че превъзпитателната работа с осъдените лица е отговорност на държавните институции. С 1 горните аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното определение в частта относно приложението на чл. 24 НК.

В жалбата не се отправят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица, събирането на нови гласни и писмени доказателства, както и изслушването на експертизи.

В проведеното открито съдебно заседание служебният защитник на осъденото лице адв. Ж., поддържа така депозираната жалба и моли съда да разгледа определението на СГС в частта, с която е приложен чл. 24 НК. Защитата излага становище, че така определеният максимален размер на наказанието е прекалено тежък. Аргументира тезата си с обстоятелството, че по НОХД № 1505/2022 г. Софийският районен съд е наложил наказание „лишаване от свобода“ в най-високия предвиден в закона размер за извършеното престъпление по чл. 144 НК. Приема, че констатацията на държавното обвинение, че подс. Г. не се е поправил през годините, в които е изтърпявал наказание е пропуск на държавната и местната власт да положат усилия за превъзпитаване на осъдените лица. Предвид изложеното и доколкото първият състав на СГС, който е разгледал делото по този процесуален ред не е приел необходимост от увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл. 24 НК, отправя искане за отмяна на оспореното определение в частта, с която първоинстанционният съд е увеличил определеното общо наказание с две години „лишаване от свобода“.

Прокурорът при САП счита, че определението на СГС е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Осъденото лице Г. в лична защита и предоставената му последна дума, подкрепя казаното от служебния му защитник. Счита, че увеличеното наказание се явява прекомерно по размер. Съгласил се е да му бъде определено наказание лишаване от свобода в максимален размер за едно от извършените от него престъпления по чл. 144, ал. 3 НК. Моли общото му наказание да не бъде увеличавано.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната частна жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, което отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените във въззивната жалба доводи, както и заявеното от страните в публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по делото, която относно съдебните актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащи на групиране наказания, е правилно установена на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази насока, поради което и се споделя изцяло от въззивния съд. Фактическата обстановка по делото е следната:

Осъденият П. П. Г. е роден на ********г. в гр. ***, българин, българско гражданство, с основно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********.

Същият е осъждан общо осемнадесет пъти, с влезли в сила към датата на 2 постановяване на определението на СГС съдебни актове, с които са му били налагани различни по вид и размер наказания, за различни видове престъпления, преимуществено за такива против собствеността и личността.

С атакуваното определение СГС, НО, 21 състав, след като е взел предвид предложението на СГП за определяне на общо най-тежко наказание на осъдения П. Г. по три от осъжданията на лицето, визирани в предложението, а именно - за налагане на общо найтежко наказание в размер на шест години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим, както и данните от актуалната справка за съдимост на осъденото лице, е намерил, че са налице предпоставките на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за определяне на едно общо наказание измежду наложеното му със споразумение по НОХД № 1500/22г. на СРС, НОХД № 8433/23г. на СРС и НОХД № 6133/23г. на СГС, доколкото деянията по тези три дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, по което и да е от тях. Предвид горното, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил на осъдения П. Г. едно общо най- тежко наказание измежду наложените му по тези три дела.

С обжалваното определение съдът се е произнесъл и досежно приложението на чл. 24 от НК, като е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с до една втора и е определил общо най-тежко наказание в размер на осем години „лишаване от свобода“.

С атакуваното определение, съдът, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а.“ от ЗИНЗС, е постановил наложеното наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Произнесъл се е и досежно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, като е приспаднал търпяната част от наказанията включени в тази група, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, е приспаднал и времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по трите дела.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото, относно съдебните актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях подлежащи на групиране наказания, кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция, поради което и в тази част определението се явява правилно и законосъобразно, като то не се оспорва и от страните по делото.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че с оглед данните за обремененото минало и непоправимото до момента поведение на осъдения Г. следва да бъде приложен чл. 24 НК, като бъде увеличено така наложеното общо най-тежко наказание с допустимия в рамките на максималния размер до една втора, а именно с две години.

Разпоредбата на чл. 24 от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които наложените на осъдения наказания за престъпления, включени в съвкупността, са от еднакъв вид, да увеличи така определеното общо, най-тежко наказание най-много с една втора, като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Приложението на този институт е бил предмет на задължително за съдилищата тълкуване, дадено с Постановление № 4/1965 г. на ОСНК на ВКС, в който е посочено, че когато се формира съвкупност от наказания, следва да се прецени дали тя следва да се увеличи, с оглед разпоредбите на чл. 24 от НК. Това увеличение винаги трябва да бъде подчинено на принципите, необходими за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно с оглед превъзпитателно и превантивно действие върху осъденото лице и върху останалите членове на обществото. При преценката за приложение на тази материалноправна норма - чл. 24 от НК, в съда трябва да е налице убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха се осъществили желаните от законодателя цели на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

В конкретния по делото случай, видно от мотивната част на обжалвания съдебен акт, 3 такова убеждение е било формирано у решаващия първоинстанционен съдебен състав. В протокола съдът излага какво го е мотивирало да приложи института на чл. 24 от НК, като посочва, че осъденият, е извършил деянията по осъжданията, включени в съвкупността в изключително кратък период от време. Две от престъпленията са идентични по вид, а едното от тях е извършено при условията на продължавано престъпление, с двадесет отделни деяния. С множество (осем на брой) деяния е било осъществено и продължаваното престъпление по чл.213а, ал.2 НК, също включено в съвкупността. Подчертал е коректно, че и трите престъпления от обсъжданата кумулативна група са извършени по отношение на едно и също лице, което завишава степента на обществена опасност на извършеното, наказанията, подлежащи на групиране са в значителен размер - две от тях в размер на по шест години и едно наказание е в размер на две години и шест месеца. Ето защо, съдът е заключил, че не са били постигнати целите, заложени от законодателя в чл. 36 НК, а именно - тази на личната превенция, като не са подействали поправително и превъзпитателно спрямо осъдения Г., тъй като същият нито се е поправил, нито е започнал да спазва установения в страната правов ред.

По съществото на направеното искане - т.е. на частната жалба, настоящата въззивна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира, че правилно е приложил института на чл. 24 от НК, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Видно от приложената и приета като доказателство по делото справка за съдимост на осъденото лице, за престъпленията включени в съвкупността, за които с атакувания съдебен акт му е наложено едно общо и най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на Г. са наложени наказания от един и същи вид, а именно - лишаване от свобода за различен срок. Налице е, следователно, формално-правната предпоставка за приложение на института по чл. 24 от НК.

Според настоящата инстанция, приложението на института в конкретния случай е необходимо с оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36 от НК. Осъденият Г. е с изключително обременено съдебно минало - осъждан е общо 18 пъти, все за престъпления от общ характер, които в голямата си част са насочени срещу личността или правото на собственост на различни граждани, като, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, осъжданията на дееца и фактът, че същият е изтърпял наложените му наказания, не са изиграли своята поправителна, а дори и своята възпираща функция спрямо личността на осъдения. И това противно на тезата на защитата не може да бъде възложено като упрек единствено към администрацията, която следи за изпълнението на плана на изтърпяваните до момента наказания. Обстоятелството, че две от делата, включени в съвкупността са приключили по реда на Глава ХХІХ от НПК, а осъденият Г. се е съгласил да му бъде наложено наказание в размер на шест години лишаване от свобода по НОХД № 6133/2023 г. по описа на СГС, не променя горните изводи на съда. Осъденият е дал съгласие за приключване на делото със споразумение след влизане в сила на присъдата по НОХД № 1500/2022 г. по описа на СРС, с която на Г. е било наложено наказание в размер на 6 години лишаване от свобода, като е бил наясно, че поради осъществяване на деянията по двете цитирани осъждания в условията на реална съвкупност, предстои да бъде определено общо наказание именно в такъв размер.