Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6811 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27287/2025
Вид
Решение № 6811
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6811 гр. С., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110127287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „А. з. к. н. п. з.“ АД, уточнена с молба от 30.05.2025 г., срещу Г. К. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

2225,76 евро /4353,20 лв./, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № *******/13.10.2020 г., сключен между „И. А. М.“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца на 01.02.2024 г. съгласно Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 231,49 евро /452,75 лв./, представляваща договорна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г.; 100,61 евро /196,77 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2024 г. до 24.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.11.2024 г. по ч. гр. д. № 63690/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

В исковата молба се твърди, че между „И. А. М.“ АД, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем № ******* от 13.10.2020 г., вземанията по който цедирани на ищеца по силата на Приложение № 1 от 01.02.2024 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. В качеството си на пълномощник на цедента е изпратил уведомление до длъжника за извършената цесия на 02.02.2024 г., но писмото не било потърсено, поради 1 което прави изявление за съобщаване на цесията с връчване на препис от исковата молба, като прилага и уведомление. Твърди, че на ответника е предоставена сума в размер на 7111 лв., като съгласно чл. 3 от договора страните се съгласили със сключването на договора да се рефинансира друг заем на ответника по договор за паричен заем ******* в размер на 7082,51 лв.

Сочи, че страните по договора за заем са направили изявление за прихващане с насрещни изискуеми задължения, като след извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му изплатил остатъка от заемната сума в размер на 28,49 лв. Излага, че подлежащата на връщане сума по процесния договор възлиза на 8523,24 лв., която следвало да се погаси на 44 месечни вноски, всяка в размер на 193,71 лв. Договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че ГПР включва единствено възнаградителна лихва. Сочи, че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 4055,60 лв., като към момента непогасената главница възлизала на 4353,20 лв., а непогасената договорна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 28.05.2024 г. възлизала на 452,75 лв.

Твърди, че крайният срок за погасяване на задълженията е настъпил на 28.05.2024 г., като към момента ответникът не изпълнявал задълженията си.

Претендира и мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва длъжникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, като подробно излага и че цесията не може да породи действие спрямо него с връчване на препис от исковата молба, доколкото в случая ответникът се представлявал от особен представител. В тази връзка оспорва материалноправната легитимация на ищеца. Оспорва се изпадането в забава относно процесните задължения.

Прави възражение за недействителност на договора за заем. Твърди, че договорът не съдържа коректно посочен ГЛП, както и действителния размер на ГПР. Сочи, че посочването на по-нисък размер на ГПР от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави и в тази връзка сочи, че размерът надвишава над три пъти размера на законната лихва. Твърди, че договорът не съдържа условия за прилагане на лихвения процент и погасителен план. Освен това в договора не са описани разходите, които се включват в размера на ГПР. Оспорва като неравноправни клаузите, уреждащи ГЛП и ГПР. Оспорва преди сключването на договора, на потребителя да е предоставена преддоговорна информация под формата на СЕФ. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.12 ЗПК.

Поддържа, че получаването на кредита е обусловено от заплащане на комисионна за предоставяне на гаранция, което прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него 2 и води до увеличаване размера на задълженията. С оглед изложеното счита, че се дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление с вх. № ******/25.10.2024 г. е образувано ч. гр. д. № 63690/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу Г. К. В. за сумата от 4353,20 лв. (четири хиляди триста петдесет и три лева и 20 стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № ******* от 13.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 25.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 452,75 лв. (четиристотин петдесет и два лева и 75 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г., сумата от 196,77 лв. (сто деветдесет и шест лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.05.2024 г. до 24.09.2024 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането по заповедта по исков ред.

Предвид изложеното в предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По така предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение с ответника въз основа на валиден договор за заем при спазване на разпоредбите на ЗПК, както и усвояване на предоставената сума от ответника, наличието на валидна клауза за възнаградителна лихва, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че между „И. А. М.“ АД и ответника е сключен договор за паричен заем № ******* от 13.10.2020 г. за сумата от 7111 лв., вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно Приложение № 1 от 01.02.2024 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г.

От представения договор за заем е видно, че страните уговорили срок на заема 44 месеца, както и връщане на заемната сума на 44 бр. вноски, всяка в размер на 193,71 лв., при падеж на първата вноска – 15.11.2020 г. и падеж на последната вноска – 28.05.2024 г., при фиксиран ГЛП от 10% и ГПР от 10,57%, 3 който е изчислен при следните допускания: валидност на договора за посочения в него срок, точно изпълнение на задълженията по него от всяка страна, съответно не са начислени разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора /чл. 2, т. 8/.

Общо дължимата от заемателя сума, предвид допусканията в т. 8, е в размер на 8523,43 лв. Съгласно договора общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване. В чл. 3 е уговорено, че с отпуснатия заем се погасява изцяло задължение на заемателя, възникнали по договор за паричен заем № ******* в общ размер от 7082,51 лв., а остатъка от заемната сума 28,49 лв. след извършено прихващане, се предава на заемателя, като договорът има силата на разписка. В договорът е положен подпис и саморъчно изписани три имена за заемател.

Представен е погасителен план към договора за заем, подписан от заемателя, в който са отразени 22 месечни погасителни вноски, формирани от суми за главница и възнаградителна лихва.

По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира в цялост като обоснована, обективно и компетентно дадена, съгласно която общият размер на непогасената главница по договора за заем е в размер на 4355,47 лв., договорната лихва за периода 09.05.2022 г. до 28.05.2024 г. е в размер на 441,86 лв., а на обезщетението за забава за периода от 29.05.2024 г. до 24.09.2024 г. е в размер на 196,87 лв. Съгласно заключението на вещото лице ГПР е в размер на 10,61% с оглед параметрите на процесния договор.

По делото са представени рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., потвърждение за сключена цесия по чл.

99, ал. 3 ЗЗД, приложение № 1 към договора, в което под № 14 е вписан процесния договор за заем. Съгласно чл. 4.5 от договора продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците.

Представено е уведомление от цедента, чрез „А. з. к. н. п. з.“ ЕАД до ответницата за извършената цесия.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор (цедента). Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. Към исковата молба е приложено уведомление за цесия.

Съгласно съдебната практика /решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. 2352/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. и др./ 4 уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника съставлява надлежно съобщаване за цесията и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК.

Уведомяването с исковата молба на особения представител на длъжника е приравнено на лично такова. Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД , адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /така решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о./. От изложеното следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията.

От ангажираните писмени доказателства следва извод, че между ответницата и „И. А. М.“ АД е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който за ответницата е възникнало задължение да погасява предоставената й в заем сума съгласно погасителен план, обективиран в договора. Извършената цесията на осн. чл.