Решение № 342 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20221110125689 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор е изпълнявала длъжността “юрисконсулт”, срещу заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1300 лева, изменено с Допълнително споразумение № РД 13 – 54/17.12.2019 г. на размер от 2200 лева. Излага, че на 17.03.2022 г. й бил връчен Акт за прекратяване на трудово правоотношение № РД 13 – 32/17.03.2022 г. на изпълнителния директор на /фирма/, с който същто било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, считано от деня, следващ датата на връчване на акта, поради “съкращаване на щата”. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на уволнението, тъй като за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, което води и до злоупотреба с право от страна на ответника. На следващо място, на самостоятелно основание излага, че актът за прекратяване на процесния договор следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като избраната от работодателя Комисия по подбор се състояла от членове, които не били от сфера с юридически характер, в която попада длъжността “юрисконсулт”, а по-скоро са били компетентни в сферата на финансите и счетоводството.

Това от своя страна препятствало възможността членовете на Комисията по подбор да вземат компентетно решение за съкращаване и да поставят правилни и обосновани оценки на служителите. Заявява, че за да уволни работник или служител поради съкращаване не щата, работодателят - ответник в настоящото производство, е сл е двало да вземе предварителното съглсие на съответния синдикален орган в предприятието на основание чл.

333, ал. 4 КТ, което в настоящия случай не било сторено. В исковата молба се твърди, че ответникът не спазил нормативно вмененото му задължение да посочи точно определените основни критерии и тяхната последователност, която е задължително да бъде спазена, както и ако реши - допълнителни такива. Твърди, че след като такова разграничение не е осъществено, то не са спазени и задължителните изисквания на разпоредбата на чл. 14, т. 4 КТД във вр. С чл. 6, изр. 2 КТД, което от своя страна води до опорочена процедура по 1 подбор и незаконно уволнение. С оглед на изложеното, ищцата моли съда да признае процесното уволнение за незаконно и да го отмени, както и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “юрисконсулт” в /фирма/, Централно управление. Претендира и разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът /фирма/ е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между него и ищцата е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последната е изпълнявала длъжността “юрисконсулт” към Дирекция “...”, Централно управление, което е било прекратено с Акт за прекратяване № РД - 13 - 32/17.03.2022 г. Оспорва твърденията на ищцата, че процесното уволнение е незаконосъобразно, като излага, че новоназначеният след уволнението й служител на длъжност “юрисконсулт” изпълнява трудови функции в Дирекция “Административно-правна”, а не в Дирекция “...”, към която е работила З. Л. Д..

Оспорва твърденията на ищцата, че уволнението е незаконосъобразно поради липса на реално съкращаване на щата, като уточнява, че за да бъде съкращението реално, т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, а и трудовата функция на ищцата да е престанала да съществува като отделна длъжност, което в настоящия случай било изпълнено. Посочва, че съкращението е извършено по съответния ред и от компетентния орган при спазване на изискванията на КТ и КТД. Ответникът твърди, че в настоящия случай трудовите функции на ищцата са преминали като допълнителни задължения към длъжностната характеристика на директора на Дирекция “...”, което води до извод, че не е отпаднала изцяло трудовата функция на съкратения щат, а част от функциите са запазени, но са преминали към друга длъжност. Оспорва, че е налице идентичност между трудовите функции на длъжността “юрисконсулт” в дирекция “Административно-правна” и в дирекция “...”, като заявява, че двете длъжности, макар и с еднакво наименование, притежават различно място в служебната йерархия на ответното дружество и са свързани с осъществяване на различни функции - едната в правно-организационната сфера, а другата в сферата на недвижимите имоти и изпълнението на сключените от ответника договори.

Твърди, че трудовата функция на ищцата не е престанала да съществува, а част от трудовите й функции са продължили да бъдат осъществявани от директора на дирекция “...”, като допълнително възложени трудови функции към съществуващите такива. Излага, че съгласно чл. 329 КТ, извършването на подбор е негово право, а не задължение, предвид, че се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност. Оспорва твърдението на ищцата, че не е посочил основните и допълнителни критерии за подбор, като заявява, че същите са точно и ясно описани в чл. 14, т. 4 от Браншовия Колективен трудов договор за работещите при ответника. Оспорва, че на основание чл. 333 КТ не е поискано съгласие от съответното синдикално ръководство за извършване на уволнението поради съкращаване на щата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото релевантни доказателства и след обсъждане доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По основателността на исковете:

Предявени са при условията на обективно съединение искове за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „юрисконсулт“, изпълнявана при ответника /фирма/ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За уважаване на предявената искова претенция за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № РД 13 - 32/17.103.2022 г. на /фирма/, ищецът следва да докаже незаконното упражняване от 2 страна на ответника на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение, сключено между тях, а с оглед на наведеното в исковата молба твърдение за неспазена процедура по извършеване на подбор на основание чл. 329 КТ, следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че са били налице и някои от предвидените предпоставки за провеждането на същия, че такъв не е извършен, или ако е извършен - то той е незаконосъобразен.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че в негова полза е възникнало потестативното право да прекрати правоотношението с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ: че съкращаването е: 1) реално - т.е. премахва се съответната трудова функция, заемана от уволнения (длъжност или щатна бройка), 2) извършено е по съответния ред - от компетентен орган, 3) е налице към момента на уволнението - извършено преди или едновременно с уволнението и 4) че е извършен подбор или че подборът по чл. 329 КТ е бил незадължителен, тъй като се съкращават всички идентични и сходни длъжности.

С Определение № 22050/30.08.2022 г. на СРС, 87 състав, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение, безсрочно по своя характер, по силата на което ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт”, че правоотношението е прекратено с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № РД 13 - 32/17.103.2022 г. на /фирма/ на основание зл. 328, ал.

1, т. 2, предл. 2 КТ.

Между страните е формиран спор относно обстоятелството налице ли е незаконност на уволенението поради извършването на подбор не в съответсвие със законовите изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 329 КТ, или ако такъв е извършен - законосъобразен ли е той.

От внимателният анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до обоснован извод за неоснователност на предявената от ищеца искова претенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. С нормата, в полза на работодателя се създава субективно право, което може да се прилага при прекратяване на трудовия договор с предизвестие на изчерпателно посочени основания - при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност.

В настоящия случай, видно от представените по делото доказателства, се установява, че работодателя единствено се е възползвал от субективното си право да извърши подбор на основание чл. 329 КТ, тъй като в Дирекция “...”, към която ищцата е работила на длъжност “юрисконсулт”, не е имало друг служтел, заемащ близка или сходна длъжност. От приложения като писмено доказателство документ представляващ Структура на /фирма/, заедно с Длъжностно разписание на ответника в сила от 26.04.2021 г. / л. 136 - л. 140 по делото/ се установява, че в Дирекция “...” са назначени служители на длъжност “Директор”, “Експерт управление на собствеността”, “Специалист наеми и странична дейност” и “Юрисконсулт”, последната заета от ищцата. От наименованието на посочените длъжности, както и видно от длъжностната характеристика на З. Л. Д., се установява, че трудовите й функции се различават безспорно от тези на лицата, изпълняващи изброените по-горе длъжности, т.к. не може да се приеме, че длъжността “юрисконсулт” е близка или сходна на останалите длъжности, включени в Дирекция “...”. С оглед на това обстоятелство, 3 работодателят - ответник в настоящото произовдсво, е извършил процесния подбор измежду служители на длъжност “юрисконсулт” в Дирекция “...” и на длъжност “юрисконсулт” в Дирекция “Административно-правна” /л. 82 - л. 131 по делото/.

Преценката на работодателя, кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Правото на подбор е субективно материално право, което се характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ - закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При една част от тях - съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Начинът за упражняване на материалните субективни права по КТ притезателни и преобразуващи е нормативно регламентиран с повелителни правни разпоредби. Подборът, като материално субективно преобразуващо право може да се упражнява по същия единствено възможен начин - в границите установени в закона, т.е. по законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Като дейност по упражняване на субективно право, тази преценка се извършва по критериите, установени в правната норма, предназначена е да задоволи определен от закона интерес и да доведе до посочените в разпоредбата резултати. Затова осъществяването й трябва да бъде съобразно закона, а не по целесъобразност. Целесъобразността, означавана още като оперативна самостоятелност или дискреционна компетентност, възниква при дейности, за които са необходими властнически правомощия, упражнявани в областта на управлението. Целесъобразността е установена в закона възможност за субекта в полза, на когото е предоставена да избира измежду няколко /най-малко две/ юридически равностойни решения, най-целесъобразното. Приложното й поле в трудовите отношения между работника или служителя и работодателя е в управленческата дейност на последния. С цел обезпечаването на предпоставки за по-голяма ефективност в управлението на стопанската и административна дейност в условията на пазарна икономика, законодателят е осигурил широки възможности на работодателя да се освобождава от работници и служители, които не са професионално подготвени за длъжността, която заемат, с оглед ефективното организиране на производствената и служебна дейност, като е въвел режим на уволнение, съчетаващ широк кръг на основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тяхната законоустановеност посредством изчерпателното им изброяване - чл. 328, ал. 1, ал. 2 и чл. 330 КТ.