Решение № 22251 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22***1 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110150976 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Н. И. Г., с ЕГН: ********** и Т. И. П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца, сумата от общо 4890.34 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № ***, находящ се в ***********, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 4213.72 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 660.46 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 13.86 лева за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г. и 2.30 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.08.2020 г. до 13.09.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.

№ 53141/2022 г. на СРС – 30.09.2022 г. до окончателното плащане на сумите, като сумите се претендират от ответниците, както следва:

От Н. И. Г. – 1/2 част или 2106.86 лева главница за топлинна енергия и 330.23 лева обезщетение за забава съответно 6.93 лева главница за услугата дялово разпределение и 1.15 лева обезщетение за забава;

От Т. И. П. – 1/2 част или 2106.86 лева главница за топлинна енергия и 330.23 лева обезщетение за забава съответно 6.93 лева главница за услугата дялово разпределение и 1.15 лева обезщетение за забава;

1

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: нотариален акт за собственост на жилище, заявление декларация за откриване на партида, пълномощно, постановление за възлагане на недвижим имот, удостоверение за наследници на Ичо Благоев Стоянов и Л.С.С., два броя общи фактури като едната без справка към нея, извлечение от сметка, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС, договор за прехвърляне на дружествен дял, договор между ищеца и ФДР и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ на ищеца.

Препис от исковата молба е връчен на Т. И. П., която депозира в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба /наименуван „възражение“/, с който оспорва претенциите по основание и размер. На първо място твърди, че през 2022 г. имотът е продаден на публична продан от ЧСИ Бъзински на трето лице. Още преди това обаче между двете ответници била налице уговорка сумите за топлинна енергия за имота да се плащат изцяло от Н. И. Г.. С тези аргументи се иска отхвърляне на исковите претенции.

Представят се: споразумение и удостоверения.

Исковата молба е връчена на ответницата Н. И. Г. чрез залепване на уведомление, поради което на същата е назначен особен представител в лицето на адв. Д. Д.. Последният депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК като оспорва исковете по основание и размер. На първо място прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност – като се позовава на такава до 29.09.2019 г. На следващо място излага доводи, че ищецът не доказвал доставка на топлинна енергия в количеството, остойностено в исковата молба. Счита, че абонатната станция в сградата не била изправна, като не ставало ясно и за какви компоненти се претендират дължимите суми и дали измервателните уреди са реални отчитани. Излага възражения и срещу възникването на облигационна връзка между ищеца и ответницата по силата на ОУ на дружеството. Оспорва представените фактури, доколкото били без подписи, както и протоколите от ОС на СЕС.

С определение № 36188/09.09.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.

Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение и протоколи за отчегт.

В хода на производството по делото са извършени и приети: съдебно техническа експертиза с вх. № 323641/14.10.2024 г.

2

В съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата Т. И. П. не се явява в съдебно заседание и не изразява допълнително становище по делото.

Ответницата Н. И. Г. се представляват от особен представител – адв. Б..

Последната иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 31075 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д. № 53141/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжницта Н. И. Г. чрез залепване на уведомление, а на длъжницата Т. И. П. лично.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за собственост № ***, том ХVІІІ, дело № ****** г. от 30.06.1963 г. се установява, че имот с адрес:

******* *** е придобит в собственост от лицата Л.С.С. и И.Б.С. чрез покупка.

Съгласно постановление за възлагане на имота, влязло в сила на 29.07.2022 г., имотът е продаден на трего лице.

Видно от удостоверение за наследници И.Б.С., същият е починал на ***.04.1999 г. като е оставил за свои наследници съпругата си Л.С.С. и двете си дъщери – ответниците по делото Н. И. Г. и Т. И. П.. От своя страна съгласно удостоверение за наследници на Л.С.С., същата е починала на 21.03.2004 г. като е оставила за свои наследници двете си дъщери – ответниците по делото Н. И. Г. и Т. И. П..

Съгласно заявление декларация от 18.05.2018 г. от ответницата Н. И. Г. същата е поискала от ищцовото дружество да й бъде открита партида на негово име за имот с адрес: ***** ***. Декларацията е подписана от ответника чрез пълномщник като е приложено и пълномощното, а подписш.ите не са оспорени.

От договор между СЕС и ФДР от 16.07.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 05.06.2002 г., се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Витера енерджи 3 сървисиз“ ЕООД, впоследствие от „Иста България“ ЕООД, преименувано на „Данувиус“ ЕООД до 30.04.2020 г. и от „Техем сървисиз“ ЕООД от 01.05.2020 г.. Последните изготвят изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС лицето Л.С.С. се е подписало като собственик на жилище под № ***.

Видно от документите, представени от ФДР, през отоплителен сезон – 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.– липсва подпис на клиент върху отчета, където са отразени са показания от щранг.

На последно място, видно от приложено на л. 29 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 4213.72 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 2312.53 лева /отразена към м.

07.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 1901.19 лева /отразена към м. 07.2021 г./.

От изготвената по делото съдебно техническа експертиза с вх. № 323641/14.10.2024 г. се установява, че действително относно топломера в абонатната станция на сградата, където е имотът, са налице периоди, в които същият е бил извън двугодишния срок на метрологична проверка. Доколкото обаче са направени проверки след това и уредът е бил годен, то вещото лице, счита, че измервателният уред е бил годно средство за техническо измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.

Съгласно СТЕ вътрешната отоплителна инсталация в имота е от открит тип с коефициент 0.15 %. Процентът на сградната инсталация е 30.33 % през отоплителен сезон 2019/2020 г. и 27.55 % през сезон 2020/2021 г.

Според в.л. за процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет. В имота има 1 брой радиатор без индивидуален разпределител, за който се начислява служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход за сградата.

В тази връзка и според експертизата в.л. е изчислило, че от абоната се дължи сумата от 4213.74 лева, формирана от 248.30 лева за сградна инсталация, 580.65 лева за отопление на имот и 3384.77 лева за подгряване на БГВ.

На последно място в.л. посочва, че за периода от 01.08.2019 г. [1] до 30.04.2021 г. сумата, дължима за имота възлиза на общо 3803.58 лева – формирана от 248.30 лева за сградна инсталация, 580.65 лева за отопление на имот и 2974.63 лева – за подгряване на БГВ. Според в.л. сумите, начислени от ищеца, са изчислени при спазване правилата на Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово 4 разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 31075 от 31.10.2022 г. по ч.гр.д. № 53141/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците – на Т. П. – лично, а на Н. Г. – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1/т. 2 от ГПК.

В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.