Решение № 162 от 06.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Добрич, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200134 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Х. Х., ЕГН *****, с поС.ен адрес: **** чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: **** срещу наказателно постановление № 22-0851*** от 13.12.2022 г., издадено от И.В.Н.

– началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на С. Х. Х., ЕГН *****, с адрес: **** за нарушение по:

- чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.

- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 (десет) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди 1 наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № **** г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

2

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, 3 съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на ***** г., в гр. Добрич, по бул. „****“, управлява собствения си лек автомобил „****“ с рег. № ****, който е със значителна техническа неизправност-цялата изпускателна система за намаляване на шума, очевидно е изменена по начин, който оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума: премахнати са всички шумозаглушители и цялата система е подменена с тръба.

Така описаното нарушение е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като в АУАН и в НП изрично е вписано, че пътното превозно средство се движи със значителна техническа неизправност, като същата е и описана, а именно - премахнати са всички шумозаглушители и цялата система е подменена с тръба.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на С. Х. Х. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетел в съдебно заседание актосъставителят М. Б. К. потвърждава констатациите в акта.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. Б. К., които са еднопосочни, логично подредени и вътрешно безпротиворечиви, като липсва индиция за неговата заинтересованост. От друга страна показанията на свидетеля К. изцяло кореспондират с изготвения по време на проверката снимков материал, приобщен по надлежния ред към доказателствения материал по делото.

Описаното нарушение е подведено от наказващия орган под санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, съгласно която, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева - при констатирани значителни неизправности, като на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 4 лв.

Понятията незначителни, значителни и опасни неизправности са легално дефинирани в §6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП, като основният разграничителен критерий между трите групи неизправности е въздействието им върху безопасността на превозното средство, безопасността на движението по пътищата и околната среда. Конкретните хипотези на неизправност и тяхната класификация са определени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, към която изрично препраща разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и позначителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. Съгласно т. 8.1.1, б. „б“ от Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, констатираната при проверката неизправност – цялата изпускателна система за намаляване на шума, очевидно е изменена по начин, който оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума: премахнати са всички шумозаглушители и цялата система е подменена с тръба, се квалифицира като „значителна“ по смисъла на §6, т. 72 от ДР на ЗДвП.

От приложения снимков материал се вижда ясно, че изпускателната система на управлявания от жалбоподателя автомобил очевидно е изменена, като са премахнати всички шумозаглушители и цялата система е подменена с тръба, което безспорно представлява значителна неизправност по смисъла на т. 8.1.1, б. „б“ от Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Снимките обективират субективната оценка и резултатите от извършената визуална проверка, която е един от препоръчителните методи за установяване на този вид технически неизправности в пътните превозни средства. Жалбоподателят не е оспорил констатациите на проверяващите органи, нито е представил доказателства, които да ги 5 опровергават, поради което правилно наказващият орган се е съобразил с тях, приемайки, че е извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на технически неизправно моторно превозно средство. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение № 236/30.05.2023 г. по к.адм.д. № 207/2023 г. на АдмС - Добрич).

С оглед изложеното, възивната инстанция намира така описаното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Предвиденото наказание по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е глоба в размер на 200 лева. Наложеното от административнонаказващия орган наказание глоба в размер на 200 лева е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на ***** г., в гр. Добрич, по бул. „****“, управлява собствения си лек автомобил „****“ с рег. № ****, като не носи контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на С. Х. Х. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетеля М. Б. К., които съдът кредитира по съображенията, изложени относно нарушението по чл. 139, ал.