Протокол № 222 от 14.12.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 222 гр. Бургас, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Станка Ст. А. и прокурора И. Анг. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600220 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Н. В. М. се явява лично.

Явяват се и упълномощените защитници адвокат Ж. Ж. и адвокат А. Т. от АК-София.

За Апелативна прокуратура-Бургас,

Апелативния прокурор – К.. се явява

Заместник на

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Съгласен съм днес да се гледа делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и предвид личното присъствие в съдебната зала на всички призовани лица намира, че няма пречка за разглеждане на делото,

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните заявиха, че нямат искания за отводи към съдебния състав, прокурора и секретаря.

ДАВА ХОД НА съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТГ: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. Ж.: Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. Т.: Нямаме доказателствени искания. Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост от събиране на допълнителни доказателства, О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената присъда се оспорва като неправилна пред Вас на всички предвидени в закона основания, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост на фактическите констатации, водещи до неправилно приложение на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание.

2

Считам жалбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение.

Първоинстанционният съдебен акт отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, като изложените в него фактически констатации са подробно мотивирани, въз основа на анализ на цялостната доказателствена съвкупност, обсъдени са и е взето отношение по всички направени възражения, съответно посочено е кои доказателства се приемат за достоверни и кои не.

На първо място следва да посочим, че възражението за процесуална негодност на протокола за оглед на местопроизшествието като доказателствено средство в процеса е неоснователно. В мотивите си към съдебния акт съдът е изложил съображенията си за това и напълно споделям тези съображения. Този протокол е съставен по предвидения в НПК ред от компетентен орган, съобразно правомощията на служителите на полицията, изрично регламентирани в правните норми на разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т.

3 от НПК, чл. 194, ал. 4 НПК, чл. 212, ал. 2 от НПК и чл. 356 НПК, в предвидената от закона писмена форма, с присъствие на всички задължителни реквизити, подписан е без възражения от поемните лица, участвали в това процесуално действие по разследването, включително от поемните лица Т. и Станчев, които с подписа си са удостоверили времето, начина, реда на извършването му, участвалите в него лица и намерените банкноти. С оглед спецификата на случая, при който деянието е извършено в късните часове на нощта, на пътна артерия в едно курортно населено място считам, че огледът на местопроизшествието се явява едно неотложно действие по разследването, което непосредствено следва получаването на съобщение за факта на извършеното престъпно деяние, като по никакъв начин не ограничава правата на страните в процеса. Поради това полицейските органи са компетентни да го извършат и без да има изрично възлагане, като гаранция за пълнотата на разследването. Съгласно установената съдебна практика, преценката за неотложност е предоставена на органа, който извършва действието, поради което сама по себе си тя не подлежи на съдебен контрол и в този смисъл е Решение № 91/14.06.2016 г. по н.д. № 344/2016 г., I н.о. на ВКС. Поради това доводите на защитата за това, че полицейските служители могат да извършват такива действия по разследването единствено и само в случаите, когато са им възложени от прокурор или от разследващ орган, съставляват 3 превратно, т.е. неправилно тълкуване на процесуалния закон. Считам по аналогичен начин за неоснователно и възражението, че банкнотите не са приложени по делото по предвидения в НПК ред именно поради твърдяната процесуална негодност на този протокол.

На следващо място, по делото е установен и фактът, че поемните лица са присъствали при извършването на това процесуално действие по разследването, поради което е напълно необосновано твърдението, че огледът на местопроизшествието е извършен в тяхно отсъствие. При преценката на показанията на свидетеля Т. следва да се отчитат условията, при които той е наблюдавал действията на разследващия орган, съответно и обстоятелството, че това действие, извършено на 10.07.2020 г., т.е. в един отдалечен понастоящем период от време, доколкото това действие е абсолютно инцидентно за този свидетел. Поради това липсата на спомен или наличието на противоречие в показанията на свидетеля Т. не внася съмнение относно мястото, където са намерени банкнотите, като в случая от значение е единствено обстоятелството, че с подписите си участвалите в това действие лица са потвърдили верността на съдържанието на протокола.

Гореизложеното се потвърждава и от показанията на свидетеля Кирков, който е категоричен, че при извършените от него действия по заснемане, изземане и запечатване на банкнотите задължително са присъствали и поемни лица, като без значение е обстоятелството, че не си спомня кои са тези поемни лица. Това се потвърждава и от цялата доказателствена съвкупност, включително и от показанията на свидетеля Т., който в нито един момент не твърди, че на местопроизшествието не е присъствало второ поемно лице, а напротив – заявява, че на огледа е присъствало „това момче от баничките“, което полицаите са намерили в по-късните часове на нощта. Всеки от разпитаните лица в качеството на свидетели, свидетелства за фактите, които лично е възприел от своята гледна точка. Не можем нито да очакваме, нито да искаме свидетели, които имат различни субективни възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на събитията да ги възпроизвеждат пред нас по един абсолютно идентичен начин, доколкото, както казах, те имат различни възможности за това, доколкото са се намирали на различно място и в различно положение спрямо местопроизшествието и установения извършител. Много често тази идентичност е изтъквана именно от защитата като аргумент за недостоверност на дадените показания, защото 4 на практика такава идентичност не се постига при обикновено наблюдение на едно местопроизшествие.

На следващо място – фактът, че при анализа на доказателствената съвкупност са кредитирани показанията, дадени от свидетеля П., В. и Д., в качеството им на служители на полицията, а не са кредитирани обясненията на подсъдимия като доказателствен източник в процеса, също не съставлява процесуално нарушение, като в случая не се спори, че посочените свидетели не са извършвали действия по разследване и не съществува пречка, по смисъла на чл. 118, ал. 2 от НПК, да свидетелстват за фактите и обстоятелствата, които са възприели. В конкретния случай показанията им са равностойно доказателствено средство, като достоверността им е преценена при съпоставяне с останалата доказателствена съвкупност, поради което не съществува никаква пречка съдът да установи въз основа на тях фактическите си констатации по делото, когато ги приема за достоверни.

По делото няма никакви доказателства за наличие на някакви лични отношения между подсъдимия и служителите на полицията, конкретните свидетели, както и за някаква друга причина служителите на полицията да желаят той да бъде злепоставен, като не са налице и доказателства за това, че те са създали преднамерено тази обстановка, поради което считам, че показанията на полицаите са без предубеденост или заинтересованост от изхода на делото.

Всички доказателствени източници в мотивите към съдебния акт са интерпретирани съобразно тяхното действително съдържание и смисъл, без да им се придава значение, каквото те не притежават. За да кредитира показанията на полицейските служители – свидетелите П., В. и Д., съдът е отчел категоричността, яснотата, последователността и безпротиворечивостта на техните показания и на факта, че те категорично са поддържали тези показания в съдебното производство относно обстоятолството за това, че подсъдимият е дал парична сума в размер на 200.00 лв. с конкретно посочената цел, както и за действията, чрез които е преустановил своята фактическа власт върху тях, пускайки ги в отвореното куфарче с винтоверта.

Поради това съдът обосновано е мотивирал изводите си за липсата на противоречивост, логически несъответствия или непълноти в тези показания.

Не са констатирани противоречия и относно казаните реплики от подсъдимия 5 по време на извършване на деянието, като тези гласни доказателствени средства, които посочих до сега, са обсъдени и съпоставени и с показанията на свидетелите М. и К., на които те не противоречат, доколкото последните не са наблюдавали към този момент действията на този полицай и на подсъдимия, разговаряли са с останалите полицейски служители и не са имали възможност да възприемат ситуацията в цялост, което се потвърждава и от обясненията на подсъдимия.

В мотивите към съдебния акт първоинстанционният съд е посочил какви факти приема за установени и въз основа на какви доказателства, поради което възраженията за необоснованост на направените изводи в тази насока считам за неоснователни.

В случая не са спорни основанията за съставяне на АУАН по чл. 150 от ЗДП за нарушението, извършено от свидетеля К., както и законосъобразността на действията на полицейските служители по отнемане на свидетелството за регистрация и снемане на регистрационните номера на л.а. "П. К.", управляван от него. Не е спорен и фактът, че служителите от полицейския екип П. и В. са разяснили не само на К., но и на свидетеля М. и на подсъдимия М. какви действия ще предприемат по силата на закона, поради което преди момента на даване на паричната сума от 200.00 лв. за всички на местопроизшествието е било ясно не само основанието за налагане на административната санкция, но и конкретните действия по служба, които са били длъжни да предприемат полицейските органи.

Установено е и съдържанието на репликите, които подсъдимият е отправил към полицейските служители и тяхната последователност, които също не се оспорват, като непосредствено след дадените му разяснения същият е попитал: „Може ли да направим нещо по въпроса?“, а след съставяне на акта за установяване на административното нарушение и преди предприемане на фактическите действия за демонтиране на номерата на автомобила се приближил до свидетеля П. и е казал: „Имам двеста лева, дайте да оправим нещата“. Непосредствено след това се навел и пуснал в отвореното куфарче два броя сгънати банкноти с номинал 100.00 лв., като свидетелите П., В. и Д. лично са възприели тези действия и показанията им в тази насока са еднозначни, като фактът, че само двамата, служителят П. и подсъдимият, са се намирали в този момент до куфарчето, се потвърждава от 6 показанията на останалите разпитани по делото свидетели.

Всички доказателствени източници, установяващи горепосочените факти, са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд, който след един прецизен анализ съвсем правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и опита му да даде друго, различно по съдържание обяснение на отправените реплики, извън контекста на предприетите от него реални действия. Посоченият анализ на доказателствата обхваща в цялост комплексните характеристики на случилото се, поради което защитната версия на подсъдимия е не само недоказана, но и житейски неправдоподобна и нелогична.