Решение № 6366 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6366 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100514354 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ срещу решение от 04.02.2023 г. по гр.д. №62300/2019 г. на Софийски районен съд, 73 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на П. Х. Г. на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР сумата от 2200,91 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2019 г., заедно със законната лихва от 29.10.2019 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 230,06 лв. - обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. – 29.10.2019 г., както и разноски по делото, държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо лице по сметка на СРС.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че регламентацията на разпределението на работното време, отчитането му, компенсирането на държавните служители извън редовното време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители са определени с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, както и със заповеди на министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд, като не е предвидено преобразуване на положения нощен труд към дневен. Поддържа, че различната уредба на продължителността на нощния труд в ЗМВР е съобразена със спецификата на длъжността и не може да се приеме, че служителите на МВР са в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. Х. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Образувано е и по въззивна жалба на ищеца П. Х. Г. срещу решение от 30.09.2024 г.

1 по гр.д. №62300/2019 г. на Софийски районен съд, 73 състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по чл.247 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за едно основание на претенцията за извънреден труд. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да допусне исканата поправка на очевидна фактическа грешка.

Въззиваемата страна Главна дирекция „Гранична полиция“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството пред СРС, 73 състав, е образувано по искова молба от П. Х. Г., с която срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.187 ал.5 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на неизплатен извънреден труд за периода 01.10.2017 г. - 30.06.2019 г., получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, и за заплащане на неизплатен извънреден труд за периода 01.10.2017 г. - 30.06.2019 г. във връзка с провеждан 30-минутен инструктаж, и съответните лихви за забава за периода 01.01.2018 г. – 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, като с определение, постановено в о.с.з., проведено на 16.10.2020 г., СРС, 73 състав е допуснал изменение в размера на предявените искове, съобразно молба от ищеца, представена в същото о.с.з. – за сумата от 2200,91 лв. – главница, и за сумата от 230,06 лв. - лихви за забава.

С постановеното по делото решение от 04.02.2023 г. СРС, 73 състав, е уважил изцяло предявените искове за положен през 01.10.2017 г. - 30.06.2019 г. извънреден труд, заедно със законната лихва от 29.10.2019 г. до погасяване на задължението, и за съответното обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. – 29.10.2019 г., съответно за сумата от 2200,91 лв. – главница, и за сумата от 230,06 лв. - лихви за забава.

С молба от 10.04.2023 г. ищецът е поискал от първоинстанционния съд да допусне поправка на явна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното по делото решение, като отрази размерите на присъдените суми за извънреден труд, получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, и за извънреден труд във връзка с провеждан 30-минутен инструктаж, и съответните лихви за забава върху отделните главници.

С постановеното по делото решение от 04.02.2023 г. СРС, 73 състав, е отхвърлил искането на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК, като е приел, че основанието на иска за извънреден труд е едно, макар и в него да се включват различни негови източници за положения от ищеца извънреден труд.

Във въззивното производство с определение, постановено в о.с.з., проведено на 26.09.2025 г., е допуснато уточнение в размера на предявените искове, като същите са предявени, както следва: исковете по чл.187 ал.5 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за неизплатен извънреден труд, получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, за сумата от 1095,53 лв. и лихва за забава в размер на 116,68 лв., и исковете и чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за неизплатен извънреден труд във връзка с провеждан 30-минутен инструктаж за сумата от 1105,38 лв. и лихва за забава в размер на 113,38 лв.

С отговора на въззивната жалба на ответника и със становище от 23.09.2025 г., депозирано преди о.с.з. пред настоящата въззивна инстанция, проведено на 26.09.2025 г., ищецът е направил на основание чл.233 ГПК отказ от предявените искове с правно основание чл.187 ал.5 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, 2 и за съответната лихва за забава.

По искането с правно основание чл.233 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл.233 ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, вкл. пред въззивната инстанция, в който случай решението на първоинстанционния съд се обезсилва.

Настоящият въззивен състав, като съобрази, че описаните по-горе отговор на въззивната жалба на ответника и становище са подадени от процесуален представител, изрично упълномощен да прави отказ от иск от името на ищеца, и като взе предвид, че за отказ от иска не е необходимо съгласието на ответника, намира, че са налице предпоставките на чл.233 ГПК за прекратяване на висящото исково производство поради отказ от иска и за обезсилване на постановеното първоинстанционно съдебно решение в частта относно предявените искове с правно основание чл.187 ал.5 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на превръщане на нощните часове в дневни, или за разликата над сумата от 1105,38 лв., и за съответната лихва за забава за разликата над сумата от 113,38 лв.

По въззивните жалби:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

По жалбата на ответника срещу решението от 04.02.2023 г.:

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

По делото не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „Младши инспектор“ – ст. полицай към ГПУ – София, РДГП „Аерогари“ към ГД „Гранична полиция“, както и че в процесния период е работил на смени, всяка от които с продължителност 12 часа, при режим: дневна смяна, нощна смяна, 1 ден почивка, както и че преди всяко дежурство на служителите в дирекцията е извършван инструктаж.

По делото е представена заповед №4064з-828/08.08.2016 г. на директора на ГД „Гранична полиция“, с която е определена организацията на работното време на отделните структури и дейности в РДГП „Аерогари“, като за служителите, заемащи длъжността на ищеца в ГПУ – София, разпределението на работното време е както следва: дневна смяна – от 08:00 ч. до 20:00 ч. и нощна смяна – от 20:00 ч. до 08:00 ч., с включени 30 мин. време за хранене в посочените 12 ч.

Представени са и указания №УРИ3282р-27050/14.12.2015 г. за зам. директора на ГД „Гранична полиция“ относно: Ред за водене, попълване и съхранение на служебни документи, регламентиращи наблюдението на държавната граница и специфичната охранителна дейност в зоните на международните летища, с които на служителите е указан ежедневен инструктаж на гранично-полицейските наряди, който инструктаж се изготвя преди всяка работна смяна по бланка, в която се нанася актуалната за деня и смяната информация, промените в състоянието на ситуационната картина и наличната оперативна информация, като след инструктажа всички служители са задължени да се подписват за удостоверяване, че са запознати с поставените им задачи. Представен е и ежедневен 3 инструктаж на гранично-полицейски наряди в 03 група, ЛСАС за времето от 20:00 ч. на 05.04.2019 г. до 08:00 ч. на 06.04.2019 г., от който се установява, че времето за провеждането му възлиза на около 25 мин.

Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР в релевантната и редакция, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а съгласно ал.6 този труд се заплаща с 25 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Настоящият въззивен състав намира, че по делото не е спорно и се установява от описаните по-горе писмени доказателства, че ежедневният инструктаж преди започването на всяка смяна е бил задължителен, както и фактът на неговото провеждане, поради което и следва да се приеме, че тези 30 мин. преди началото на работното време ищецът е бил длъжен да е на работното си място.

Нормата на чл.2 Директива №2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време дава легална дефиниция на понятието „работно време“, а именно: всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения в съответствие с националното законодателство и/или практика.

Ето защо, следва да се приеме, че времето, през което ищецът е присъствал на задължителния ежедневен инструктаж, който е част от задълженията на служителя и се е извършвал в работно време, и присъствието на него е било задължително, представлява част от работното време и следователно следва да се отчита като такова, съответно при превишение следва да се отчита като извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. За изпадането на ответника в забава по отношение вземанията за извънреден труд не е необходима покана, доколкото заплащането му е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо, ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение, поради което съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в забава.