Решение № 126 от 17.05.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Варна , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110200943 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.

С. К. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 439 „а“-80/07.05.2020г. на Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като актът за установяване на нарушение бил съставен в отсъствие на въз.К. и му бил връчен на 13.05.2020г., а постановлението било издадено на 07.05.2020г. Поради това и се иска цялостна отмяна на постановлението.

В съдебното заседание въз. представлява.

К., редовно призован, не се явява , не се

Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Прави се и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , а в условията на евентуалност за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2020г. св.М.М.-. К.о. при ІІІ РУ-Варна, в изпълнение на служебните 1 си задължения се намирал на бул.“Цар Освободител“ срещу магазин „Ейхел“, на пропускателен пункт на входа на града, изграден във връзка с извънредното положение. Около 11,30ч. на пункта бил спрян л.а. „Ауди А 8“ с рег. № РА 12 93 КР, собственост на „Хендлер Груп Импорт“ ЕООД, чийто водач бил въз.К..Св.М. поискал да му бъде предоставена декларация за целта за посещение в гр.Варна.Въззивникът обяснил, че вече бил дал такава декларация на предходно КПП, което било на магистрала „Хемус“.Св.М. обаче му обяснил, че следва и на него да представи такава и му казал, че трябва да отбие в дясно.Въпреки това въз.К. привел автомобила в движение и влязъл в гр.Варна без да представи декларация.Св.М. подал сигнал за случилото се, като посочил и номера на автомобила.Така в последствие била установена самоличността на водача.

На 06.05.2020г., без да е поканил нарушителя, св.М. съставил против въз.К. акт за установяване на нарушение, в който посочил, че същият не е изпълнил отдаденото му устно полицейско разпореждане, както и издаденото му със знаци такова да отбие в дясната част на пътното платно , за да попълни декларация за целта за посещение на гр.Варна. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.64 ал.2 и ал.3 от ЗМВР.

В последствие , на 13.05.2020г. актът бил връчен лично на въз.К., който в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН депозирал писмени възражения, в които описал случилото се, както и че е предал декларация на предходно КПП.В заключение поискал производството да бъде прекратено или случаят да бъде приет за маловажен. Тези възражения на 19.05.2020г. били разгледани от нарочна комисия и приети за неоснователни.

На 07.05.2020г. , против въз.К. било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 439 а- 80 / 07.05.2020г. , с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта, съставен на 06.05.2020г., и правната квалификация на нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР.За него, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР на въз. К. била наложена „Глоба“ в размер на 200лв.

В хода на съдебното производство бе разпитан св. М.М. –актосъставител , чиито показания съдът кредитира.От тях се установи, че самоличността на нарушителя е била установена в последствие, че актът против него е бил съставен и едва тогава изпратен за връчване. Свидетелят заяви още, че към него момент между отделните КПП- та не е имало връзка и тъй като това, на което той е бил е било за влизане в града, е следвало да се представи изискуемата към него момент декларация. Св.М. заяви още, че въз.К. е спрял и след това е напуснал проверката.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са

2 последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

Наказателното постановление № 439 а-80/07.05.2020г. е издадено от компетентен орган- началника на ІІІ РУ-Варна, на основание Заповед № 8121з1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира обаче, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От приложените по преписката писмени доказателства се установява, че против въз.К., в негово отсъствие, в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН е бил съставен акт за установяване на нарушение. Доколкото този акт му е бил връчен лично, съдът намира, че това неприсъствено съставяне на акта не е нарушило правото му на защита, доколкото същият е депозирал възражения срещу него в предвидения от закона срок. Неясно защо обаче, още преди актът да бъде връчен на нарушителя, против него е било издадено наказателното постановление. Съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, нарушителят в тридневен срок от подписването му, може да направи и писмени възражения по него.В конкретния случай, наказателното постановление е било издадено преди изтичане на този тридневен срок. Разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН е императивна и е предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да упражни правото си на защита срещу направените в акта констатации, а именно - да оспори установената фактическа обстановка и/или да представи нови доказателства. В случая , независимо от това, че възраженията са били разгледани, административно- наказващият орган е ограничил правото на защита на въз.К. , като е издал постановлението още преди връчването на акта, с което пък е била нарушена разпоредбата на чл. 52 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че в хода на производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и атакуваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се обсъжда описаното в него нарушение по същество.

3

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз.К. да се присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие

, в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв., който съвпада с предвиденото минимално възнаграждение съгласно чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер. Поради това и съдът намира, че на въз.К. следва да се присъдят разноски в размер на 300лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 439 „а“-80/07.05.2020г. на Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, с което на К. С. К. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на К. С. К. - ЕГН ********** сумата от 300лв. / триста лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4