Решение № 92 от 06.06.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 55/2026
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 06.06.2026
- В сила
- 22.07.2026
- Състав
- Йорданка Георгиева Майска Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.26а, ал.5 · Закон за електронното управление
- чл. 231, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 56а, ал.2 · Закон за здравето
- чл. 56а, ал. 3 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Несебър, 06.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йорданка Г. Майска Иванова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова
Административно наказателно дело № 20262150200055 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на А. С. Н. с ЕГН-********** от ***, заявена чрез адв.Е.Х. от АК-София с посочен съдебен адрес в *** срещу Наказателно постановление/НП/ № РД-05-19/06.10.2025г. на Директора на РЗИ-Бургас.
С обжалваното НП, на основание чл.218, ал.2“б“ от Закона за здравето/ЗЗ/, за извършено нарушение на чл. 56а, ал.2 от Закона за здравето, е наложено наказание „Глоба" в размер на 5000 лв./2556,46 евро.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че не е бил призоваван/уведомяван да се яви за съставяне на АУАН, а директно призован от 06РУСДВР за връчване на вече съставен в негово отсъствие АУАН. След връчването на АУАН жалбоподателя е очаквал връчване на НП, но вместо това на 13.01.2026г. получил електронно съобщение от автоматизираната система на НАП за непогасено публично задължение. При проверка установил, че публичното задължение е по тук обжалваното Наказателно постановление. Жалбоподателя твърди, че не е променял местоживеенето си и то съответства на посоченото в НП, нещо повече твърди, че живее със семейството си и работи „хоум офис“, поради което си е у дома по цял ден в работно време, но не е бил търсен за връчване на НП. Навежда липса на задължителни реквизити по АУАН, освен, че е не е бил търсен и уведомен да се яви за съставяне на АУАН, в последния липсва и дата на съставяне. Посочва, че нито в АУАН, нито в НП 1 е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. По същество посочва, че липсват каквито и да било данни да е закупувал и употребявал райски газ на закрито.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата от името на доверителя си чрез депозирани писмени молби.
Пледира се писмено за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност, основана на възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Допълва, че датата на съставяне на АУАН е реквизит от съществено значение, доколкото касае сроковете по чл.34 ЗАНН, времевата компетентност на актосъставителя, приложимия закон и т.н. Счита, че НП не може да се издаде в условията на чл.53, ал.2 ЗАНН, ако е допуснато нарушение поради липса на задължителен реквизит по чл.42 от ЗАНН. Наведена е и материална незаконосъобразност на НП, а именно наложено наказание при липса на доказателства жалбоподателят да е извършвал посоченото от АНО административно нарушение.
Ангажира доказателства.
Процесуалният представител на административно- наказващия орган оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като счита, че събраните по делото доказателства сочат, че жалбоподателя е извършила нарушението, за което е санкционирана. Представят се писмени и се ангажират гласни доказателства.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 08.06.2025г. от полицейски служители в ОД на МВР Бургас, сектор Икономическа полиция, сред които св.Г.К., М.П. и Н.С., е извършена специализирана полицейска операция/СПО/ с цел противодействие и установяване на лица, извършващи продажба и употреба на диазаотен оксид /райски газ/. Полицейските служители посетили дискотека ***-закрито обществено място в к.к.Слънчев бряг, находяща се на пешеходната алея пред х-л ***, като първоначално извършили наблюдение на посетителите и работещите в обекта. По този начин установявали дали в обекта се продава диазотен оксид, в случай че се продава, кои лица извършват продажби и кои лица закупуват и употребяват това вещество. Така същата вечер в това развлекателно заведение установили като продавач *** с ЕГН-********** и купувач въззивника А. С. Н., който отказал да даде писмени сведения. От показанията на св.К., св.С. и св.П., въззивника е закупил в дискотеката два балона, единия е дал на едно момиче до него, и е започнал да „консумира съдържанието на другия“, „да вдишва съдържанието на балона“, който е държал в ръката си балон, но като разбрал, че към 2 него се приближават полицаи го изпуснал и го хвърлил.В последствие казал на полицаите, че не е вдишвал от балона и отказал да даде писмени сведения.
Полицейските служители еднозначно посочват в показанията си, че не са иззели балона и не той не е бил обект на химическа експертиза, доколкото съдържимото в него вещество е газообразно, а освен това не са изземали от продавача Д.Стойчева капсули с газ.
За резултатите от проведената СПО на 08.06.2025г. в посочената дискотека, представляваща закрито обществено място според показанията на свидетелите по делото, св.К. е изготвил докладна записка/л.37-гръб и л.38 по дело/, а св.Н.С. съставил констативен протокол/л.38-гръб/. Писмените материали от СПО били изпратени на РЗИ-Бургас по компетентност. След като се запознал със съдържанието на преписката св.В. Г./ инспектор, отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“ към РЗИ-Бургас, преценил, че са събрани достатъчно доказателства, че А. С. е извършил адвминистративно нарушение на чл.56а, ал.3 от ЗЗ и съставил по реда на чл.40, ал.4 ЗАНН акт за установяване на административно нарушение № 454/30.07.2025г., който е бил предявен и връчен на същата дата на нарушителя, като последният е вписал, че има възражения по АУАН. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок/подробни съображения за срочността са изложени в постановено по делото Разпореждане № 197/02.03.2026г. на л.43,44/ пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган оправомощен да издава НП по силата на закона - чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са допъснута съществени нарушения на процесуалните правила. По конкретно съдът взе предвид възраженията в жалбата и събраните в тази връзка доказателства и установи следното: По представената от наказващия орган преписка по издаване на обжалваното НП се установява, че НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение № 454/30.07.2025г., който е предявен и връчен на същата дата – 30.07.2025г. на нарушителя, съгласно извършеното отразяване в АУАН. Към подадената жалба е представен препис от връчения на жалбоподателя АУАН № 454, видно от който, полето за дата на издаване е празно, като нарушителят 3 саморъчно е попълнил датата на връчване на акта и разписката за това, като е посочил дата на връчване-30.07.2025г.. От показанията на актосъставителя се установява, че този АУАН е бил съставен в РЗИ-Бургас, в отсъствието на нарушителя, като след това изпратен за връчване на СДВР по местоживеенето на нарушителя. Актосъставителя посочва, че не е изпращал покана до нарушителя за явяване в РЗИ-Бургас за съставяне на АУАН. С оглед показанията на актосъставителя за съставяне на АУАН в РЗИ-Бургас и изпращането му за връчване на нарушителя по местоживеене чрез СДВР, то е обективно невъзможно АУАН да е съставен и връчен на една и съща дата. Доколкото датата на връчване на АУАН е установена – 30.07.2025г., то неустановена е датата на съставяне на АУАН, тъй като вписаната в последствие дата на съставяне/30.07.2025г./ е невярна. При тези данни се установява, че действително АУАН не съдържа задължителен реквизит по чл.42, ал.1, т.2 от ЗАНН. Нормата на чл.42 ЗАНН досежно реквизитите на АУАН е императивна и липсата на който и да е от тях представлява процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което в случая е могло, но не е отстранено от наказващия орган. Действително датата на съставяне на АУАН е от значение за спазване сроковете по чл.34 ЗАНН, до времевата материална компетентност на актосъставителя, като в тази насока е налице дългогодишна безспорна утвърдена съдебна практика. На следващо место допуснато е нарушение на императивната разпоредба на чл.40 ЗАНН, изискваща АУАН като правило да се състави в присъствието на нарушителя, за което последния следва да бъде призован/поканен от актосъставителя. В конкретния случай нарушителя е с известен адрес, но не е бил търсен и уведомен от актосъставителя да се яви за съставяне на АУАН. Така АУАН е съставен съгласно показанията на актосъставителя в отсъствие на нарушителя, като актосъставителя твърди, че е съставил АУАН по документи по реда на чл.40, ал.4 ЗАНН. Посочената разпоредба допуска съставяне на акт по документи без присъствието на свидетели, но не и без да е поканен нарушителя.
Законодателят е предвидил императивно в чл.40 ЗАНН, че АУАН може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя в две хипотези: при условията на ал.2-когато нарушителя е с известен адрес, търсен е за съставяне на акта, но не е открит и по ал.5когато акта се съставя възоснова на документи и е изпълнена хипотезата на чл.43, ал.9 ЗАНН, изискваща също предхождаща процедура, а именно 1/уведомяване на нарушителя за съставяне на АУАН, 2/изразено от нарушителя предварително съгласие по реда на чл.26а, ал.5 от Закона за електронното управление, като в този случай актосъставителя следва да издаде АУАН като електронен документ, подписан от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, чрез електронен подпис.
В случай че свидетел не разполага с електронен подпис, на нарушителя се изпраща като заверен от административния орган електронен образ на документ на хартиен носител. Подобна процедура не е извършвана от актосъставителя, съгласно представената преписка по издаването на НП. При така установените нарушения на 4 процесуалните правила от актосъставителя при издаване на АУАН, то наказващия орган е следвало да извърши преценка и даде съответните разпореждания по реда на чл.52-54 ЗАНН.
Независимо от горното, издаденото незаконосъобразно и по следните съображения: наказателно постановление е
Административно наказващият орган е възприел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 56а, ал. 3 от Закона за здравето. Посочената разпоредба императивно забранява употребата на диазотен оксид /т.нар.райски газ/ в закритите обществени места. При така очертания законов състав на нарушението подлежат да доказване кумулативното наличие на следните елементи от обективна страна – 1/употреба, а именно, че посоченото в НП лице употребява вещество, което е установено по надлежния начин и допустимите по НПК доказателствени средства като 2/диазотен оксид, както и че тази употреба е извършена в 3/закрито обществено място.
В конкретния случай не се спори по делото, че дискотека *** е закрито обществено място, а и това обстоятелство се установява от събраните по делото еднозначни свидетелски показания. Съдебният състав приема, че по делото остава недоказана употребата на диазотен оксид от жалб.Н.. Липсват надлежно събрани по административнонаказателната преписка и представени по делото от административно наказващия орган доказателства за наличието в държания от Н. балон на конкретно забраненото за употреба вещество –диазотен оксид. В тази връзка от показанията на св.К. се установява, че при проведеното СПО не са иззели балона, който е държал в ръцете си жалбоподателя, както и не му е известно да е извършвана експертиза или друго химическо изследване на съдържимото в балона. Следователно по делото не се доказва наличието на следните елементи от обективна страна – употреба от А.Н. на азотен диоксид на 08.06.2025г. в посоченото в НП закрито обществено място.