Решение № 669 от 17.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Варна, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Светла В. Пенева мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500940 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 28454/27.03.2025г., подадена от Е. Л. У., ЕГН ********** срещу решение № 987/20.03.2025г., постановено по гр.д. № 7795/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав, с което e задължен Е. Л.

У., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. Е. Л., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и е определено режимът на лични отношения, определен с протоколно определение от 26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 12230/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, между Е. Е. Л., ЕГН ********** и Е. Л. У., ЕГН ********** да се осъществява в защитена среда след освобождаване на бащата от място за лишаване от свобода/задържане под стража, както следва: всяка нечетна седмица от годината (като първата седмица от годината е нечетна) в събота, в часовете от 16,00 часа до 17,00 часа, като срещите се осъществяват в посочен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна Център за обществена подкрепа в присъствието на социален работник и/или психолог, за срок от 6 (шест) месеца от първата среща, но не по-късно от изтичане на 18 (осемнадесет) месеца от издаването на заповедта за защита, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Въззивникът счита, че в хода на производството са събрани категорични доказателства, че не е осъществил акт на домашно насилие спрямо дъщеря си Е. Л.. Излагат се подробни 1 съображения защо съдът при извършване на преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Сочи, че от страна на молителката Р. И. е налице злоупотреба с право при подаване на молбата за защита от домашно насилие, като се търси недопустима аналогия с наказателното производство срещу него. Излага се още, че съдът не е зачел периода на действие на издадената заповед за незабавна защита, като е определил режим на лични контакти, но не по-късно от изтичане на 18 месеца от издаване на заповедта за защита, като режимът е идентичен с този по привременните мерки по гр.д. № 2230/2023г. по описа на РС-Варна, 34 състав, а не е съобразен с решението по същото дело, с което е определен поблагоприятен за бащата режим. Моли решението да бъде отменено изцяло, а в условията на евентуалност да бъде изменено като се определи режим на личните контакти между бащата и детето да се осъществява в условията на местата за лишаване от свобода.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу въззивната жалба от въззиваемата Р. С. И., ЕГН ********** в качеството и на майка и законен представител на детето Е. Е. Л., ЕГН **********, съставляващо едновременно и насрещна въззивна жалба с вх. № 30629/03.04.2025г. срещу решение № 987/20.03.2025г., постановено по гр.д. № 7795/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частта, с която на ответника е наложена само мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Е. Л. У., ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителите Р. С. И., ЕГН ********** и Е. Е. Л., ЕГН **********, но не и поисканата от молителите мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН за налагане на забрана на Е. Л. У., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 200 метра детето Е. Е. Л., ЕГН **********, както и обитаваното от детето жилище и детската градина, която посещава за срок от 18 месеца.

В насрещната жалба се сочи, че с решението не е предоставена достатъчна защита на пострадалото дете и законът не е приложен по отношение на превантивната му функция да бъде възпрепятстван извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него. Жалбоподателката счита, че от събраните по делото доказателства категорично се установяват твърдените с молбата за защита актове на домашно насилие. Излага се подробен анализ на доказателствата по делото. Сочи съображения защо счита, че действията на бащата имат сексуален характер. Моли на ответника да бъде наложена поисканата мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и да се издаде заповед за защита съобразно същата, както и да се остави въззивната жалба на Е. Л. У. без уважение. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбоподателката прави доказателствено искане за приемане по делото на писмени доказателства, по отношение на които е направено искане пред районния съд за приобщаването им, което е било оставено без уважение, а именно епикриза на Е. Е. Л., протокол от съдебно заседание от 27.11.2023г. по н.о.х.д. № 1315/2023г. по описа на РС-Варна, 4 броя снимки, на които са визуализирани травмите на Р. И. от нанесения й Е. Л. побой през 2021г., медицинско удостоверение № 137/2021г., КСППЕ по гр.д. № 12230/2023г. по описа на РС-Варна. Моли още да й бъде предоставена възможност в открито съдебно заседание да представи препис от Решение № 143/27.03.2025г. по к.н.д. № 14/2025г. по описа на ВКС, III н.о.

2

В законоустановения тридневен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Е. Л. У., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна Отново сочи, че по делото са събрани категорични доказателства, че не е осъществен акт на домашно насилие спрямо детето Е., както и че се търси недопустима аналогия с воденото срещу него наказателно производство по отношение на доведената му дъщеря С.Д.. Противопоставя се на приемането на представените с насрещната жалба писмени доказателства.

Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по молба на Р. С. И., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето Е. Е. Л., ЕГН ********** срещу Е. Л. У., ЕГН ********** за защита от домашно насилие.

В молбата са изложени твърдения, че страните са живеели на семейни начала до 05.05.2022 г., като ответникът е баща на детето Е. Е. Л., родено на 24.11.2018 г. Молителката излага, че в периода 01.06.2024 г. – 02.06.2024 г. и 15.06.2024 г. – 16.06.2024 г. детето е пребивавало в дома на баща си на адрес гр. Варна, ул. „Д.“ № ****. На 03.06.2024 г. 5-годишното дете споделило на майка си, че баща й е „бъркал с пръст в дудата“ и я е хапел по гърдите, а на 19.06.2024 г. отново й споделило същите неща, както и че я е целувал по устата. В резултат на това молителката незабавно осъществила провеждането на среща на момичето с психолог д-р С.П., като пред нея то е потвърдило тези факти и подала сигнал до РП – Варна, който бил заведен с вх. № 8887/24.06.2024 г. Твърди още, че ответникът проявява към нея изключителна агресивност и излага твърдения за извършен акт на домашно насилие над нея на 13.02.2021 г. Сочи като причина за раздялата й с ответника осъществено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 4, вр. чл. 149, ал. 1 НК от негова страна спрямо дъщеря й С.Е.Д., за което е осъден с невлязла в законна сила присъда по НОХД № 1315/2023 г. на Окръжен съд – Варна. Излага, че с решение № 1799/20.05.2024 г. по отношение на голямата й дъщеря са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН, като ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея, забранено му е да я приближава, както и 3 училището, което посещава, на разС.ие по-малко от 100 метра за период от 18 месеца.

Ответникът е депозирал писмен отговор на молбата за защита, с който оспорва същата. Твърди, че никога не е извършвал блудствени действия или други действия на насилие спрямо малолетната си дъщеря Е. и никога не би допуснал нещо лошо да й се случи. Описват се висящите и приключили съдебни производства между страните. Излага, че настоящото дело е продиктувано от желанието на майката да отчужди изцяло детето от него.

Ответникът твърди още, че е виждал детето само шест пъти през 2023 г., както и че са постановени привременни мерки в производството по гр.д. № 12230/2023 г. по описа на ВРС, 34 състав, като за осъществяване на режима на личен контакт има издаден изпълнителен лист. Сочи, че в деня на личния контакт на 01.06.2024 г. се разхождали с Е. в морската градина. Вечерта се прибрали в апартамента, в който ответникът живее заедно с майка си. Той приготвил ваната за къпане, но самото къпане, обличане и събличане се осъществявало от неговата майка. Заявява, че не е имал контакт с детето по време на къпането и че не е извършвал никакви действия на насилие или блудство спрямо дъщеря си Е. в банята или на друго място. Твърди, че на 15 и 16 юни 2024г. при посещението на Е. отново не е бил сам в апартамента. Там била и майка му и отново къпането и обличането било извършено от нея.

Описва настъпили след тези дати действия на 22.06.2024 г., 28.06.2024 г., 29.06.2024 г. относно желанието на детето да бъде с баща си, както и действията на майката, за да възпрепятства контакта на бащата с детето, посочвайки, че същото е болно. Поддържа, че по същия начин е процедирано на 06.07.2024 г. и 08.07.2024 г., когато детето отново не било пуснато при баща си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане детето Е. Е. Л. е родено на 24.11.2018г. от родители Р. С. И. и Е. Л. У..

Молителката е подала декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала единствено, че ответникът е осъществил блудствени действия по отношение на детето Е., без описание в какво се изразяват те и кога са извършени.

Представено по делото е медицинско удостоверение № 741/2024 г. от 25.06.2024 г., според което майката на Е. е заявила пред лекаря от Отдел Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Ана-Варна“ АД, че на 01.06.2024 г. и 02.06.2024 г. детето е било при баща си, съгласно режим на виждане, след което се прибрало и съобщило, че баща й е „бъркал с пръст в дудата, хапал я за гърдите и я опарил с горещ душ, усетила болка“. На 15.06.2024 г. и 16.06.2024 г. детето отново било при баща си и след връщането си споделило същите неща, като Е. помолила майка си да не я пуска повече при баща й. При прегледа не са установени травматични увреждания в областта на главата, тялото, крайниците, половия орган и заднепроходното отвърстие, но е посочено в заключението, че липсата на следи от травматични увреждания не изключва описаните в предварителните данни действия.

4

Видно от приложен по делото сигнал от 24.06.2024г. Р. С. И. е сезирала Районна прокуратура-Варна за проверка относно споделена информация от детето Е., че през м. юни нейният баща Е. У. я е целувал по гърдите и устата, бъркал е с пръст във вагината й, хапал я по тялото и т.н. В сигнала се сочи още, че детето е потвърдило същото пред психолог д-р С.П..

Приобщена към доказателствения материал по делото е Присъда № 22/04.04.2024 г. по НОХД № 1315/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която ответникът по настоящото дело Е. Л. У. е признат за виновен в това, че на неустановена дата и месец през 2020 г. до неустановена дата на месец май 2021 г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, при условията на продължавано престъпление, многократно чрез използване на положение на зависимост по отношение на С.Е.Д., родена на 25.09.2007 г., ненавършила 14-годишна възраст, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, поради което и на основание чл. 149, ал. 2 т. 4, пр. 1 вр. чл.

Разпечатката съдържа 33 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a42b10b-eba0-432e-a26d-1f21fde61754