Решение № 251 от 06.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. ХАСКОВО, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600200773 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството е образувано по постъпило в Окръжен съд – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Окръжен съд –Хага Кралство, Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена Х. А. А. , дата на раждане *** , и адрес *** „*** Посоченият размер на санкцията е 100 евро.

Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са, Х. А.

А.,неговият ЕГН е **********, а адресът му – ***

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице,редовно призован, не се явява и не взема становище по искането.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на съдебен орган – Окръжен съд – Хага (Rechtbank Den Haag), на засегнатия Х.

А. А. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 100 евро. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 17.09.2024 г. и е влязло в сила на 09.02.2025 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, за това, че на 07.11.2023 г., в 10:57 ч., на ул. „Гроте Марктщат“ , Хага , е използвал обществен транспорт /трамвай/ без да притежава валиден превозен документ – нарушение на член 70 ал.1 от Закон за обществен превоз на пътници 2000 - „Забранено е използването на обществения транспорт без валиден билет за пътуване ,както и на прилежащата обществена инфраструктура ,при условие , че превозвача ясно е оповестил това “.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение не е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от

ЗПИИАКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост,което налага проверка на съда в тази насока .В случая такава е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно нормативен акт ,действащ в Република България – чл. 101 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози,според който пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер от 10 до 50 лв. – за превози по общинските транспортни схеми . На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 09.02.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, лицето не се е явило лично на съдебния процес, но 2 същото действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за съдебния процес и възможността за постановяване на такова решение, в случай, че не се яви. Според отбелязването, засегнатото лице е получило документите лично от полицията . Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили. Посочено е още, че решаващата държава допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, в случай, че решението за плащане на финансова санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично, а именно: „лишаване от свобода“ с максимален срок 2 дни.

С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението и удостоверението са издадени от орган на държава-членка на ЕС; последното отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. В този смисъл възраженията на защитника за допуснати процесуални нарушения на процедурата по издаване на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета в издаващата държава са неоснователни. Налице е съпоставимост на посочените в удостоверението по чл.4 и решението за налагане на финансовата санкция разпоредби ,поради което не може да се приеме , че е налице явно противоречие между двамата документа, което да налага отказ на посоченото в чл.35 т.1 от Закона основание.

На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство носи отговорност и подлежи на наказание за деянията, описани в решението. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според българското законодателство размер. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – „глоба“.

Ето защо решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност 100 евро възлиза на 195.58 лева. Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

3

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА влязлото в сила на 09.02.2025 г. Решение № 96/10258424 от 17.09.2024 г. на Окръжен съд – Хага ,Кралство Нидерландия, с което на Х. А. А., ЕГН - **********, с адрес – г*** , е наложена финансова санкция: глоба в размер на 100 евро с левова равностойност по курса на Българската народна банка от 195.58 лева за нарушение на член 70 ал.1 от Закон за обществен превоз на пътници 2000 на Кралство Нидерландия.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4