Определение № 1213 от 08.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1213 гр. София, 05.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501177 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Д. Т. С. срещу Определение № 264887 от 14.07.2022 г., постановено по гр.д. № 17655/2014 г. по описа на СГС, І-4 състав, в частта с която производството срещу ответниците П. Н. Г. и Ц. Ц. В. е прекратено.

Поддържа се, че при превратно тълкуване данните по делото, съдът неправилно е приел, че исковете срещу П. Н. Г. и Ц. Ц. В. за отмяна на нотариален акт № 167/2006 г. и № 118/2006 г. са предявени като самостоятелни, поради което е приел същите за недопустими и е прекратил производството срещу тези двама ответници. Поддържа се, че тези искания за отмяна на нотариални актове за продажба на процесните имоти не са предявени самостоятелно, а като последица от констатирането по реда на косвения съдебен контрол, че сделките оформени с посочените нотариални актове нямат транслативен ефект.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Срещу така подадената частна въззивна жалба ответникът П. Г. е подал отговор чрез назначения му особен представител адвокат Д.. Моли съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди като правилно и законосъобразно определението на СГС.

Отговор е подаден и от ответника Е. М. М. чрез адвокат Д., която също 1 оспорва жалбата като неоснователна. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

Отговор е постъпил и от ответника Ц. Ц. В. чрез процесуалния й представител адвокат К.. Оспорва въззивната жалба по съображения подробно изложени в отговора и моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията на страните и приложеното гр.дело № 17655/2014 г. по описа на СГС, І-4 състав намира следното:

От фактическа страна:

Първоначално ищецът Д. Т. С. е сезирал Софийски районен съд с пасивно субективно съединени искове за собственост срещу ответниците М.

Ц. М., починал в хода на производството и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон Е. М. М., срещу Л. М. М., също починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон: К. М. М., Д. М. М., М. Н. М. и Н. Д. М., А. К. А. и Е. Б. срещу П. Н. Г. и Ц. Ц. В..

В исковата молба ищецът твърди, че е наследник по закон на баща си Т.

Д. С. и със запазена част на ¼ ид.част от апартамент от около 158 кв.м., находящ се в гр.***, ул. „***“ № ***, на втория надпартерен етаж, заедно с две избени помещения, с две тавански помещения и с 24% ид.ч.от общите части на сградата и от дворното място. Твърди, че ответниците М. Ц. М. и Л.

М. М. са също наследници съответно по закон и по завещание. Твърди, че на 17.03.2006 г. без участието на ищеца ответниците М. Ц. М. и Л. М. М. сключват договор за доброволна делба на процесния апартамент, за която е съставен нотариален акт № 122, дело № 111/2006 г. на нотариус В. М. и съгласно, която делба от процесния апартамент са обособени два самостоятелни апартамента, като ответницата Л. М. е придобила в дял и е станала изключителен собственик на апартамент, находящ се в гр.***, ул.

„***“ № ***, на втория надпартерен етаж, заемащ северозападната част на етажа, със застроена площ от 69,54 кв.м. Поддържа се, че ответницата М. се е разпоредила с този апартамент в полза на ответника П. Н. Г., като сделката за продажба е обективирана в нотариален акт № 167, дело № 157 от 2006 г. на нотариус А. Ч., а пет месеца по-късно ответникът Г. е прехвърлил правото на 2 собственост върху този апартамент на ответницата В. чрез нотариален акт № 118, дело № 273/2006 г. на нотариус Т. М.. Ищецът също така твърди, че с решение на СРС по гр.д. № 14889/2006 г. са му възстановени запазените части от наследството на неговия баща в размер на ½ ид.ч., а с решение от 08.05.2009 г. на СРС, 52 състав по гр.д.№ 27477/2006 г. е прогласен за нищожен договорът за делба, сключен между първите двама ответници.

Твърди, че с оглед гореизложеното, сделките не са породили транслативен ефект и ответниците Г. и В. не са станали собственици на апартамента.

В петитума на исковата молба е заявена ревандикационна претенция спрямо ответниците М. Ц. М. и Ц. Ц. В. за предаване владението на по ¼ ид.ч. от процесния апартамент, както и искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна нотариален акт № 167, дело № 157 от 2006 г. на нотариус А. Ч. и нотариален акт № 118, дело № 273/2006 г. на нотариус Т. М., въз основа на които ответниците Г. и В. се легитимират като собственици на обособения апартамент от 69,54 кв.м., заемащ северозападната част на втори надпартерен етаж.

В срока за отговор ответницата Ц. Ц. В. е предявила срещу ищеца Д. Т.

С. насрещен иск за заплащане на увеличената стойност на имота, в следствие на извършени от нея подобрения.

С молба от 27.10.2011 г. ищецът е поискал като ответници по делото да бъдат конституирани Й. И. С. и съпругата му И. С., придобили апартаментът, получен в дял след делбата от М. Ц. М., като ревандикационната претенция е отправена към тези двама ответници, както и искане за отмяна на нотариален акт № 20, дело № 20/2008 г. въз основа на който двамата ответници са придобили имота. С Определение от 31.10.2011 г. Й. И. С. и И. П. С. са конституирани като ответници. С уточнителна молба от 26.04.2012 г. ищецът е заявил, че искът му срещу ответника М. М. е положителен установителен иск за собственост.

С определение от 14.07.2014 г. производството по делото е прекратено пред СРС и е изпратено по родова компетентност на СГС, въз основа на което е образувано гр.дело № 17655/2014 г. по описа на СГС, І-4 състав.

С протоколно определение от 18 март 2015 г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по гр.дело № 27481/2006 г. по описа на СРС, 77 състав.

3

С определение от 16.12.2019 г. производството по делото е възобновено, а исковата молба оставена без движение до уточняване от ищеца кои са ответниците по исковете, както и спрямо кой от ответниците каква претенция предявява-за предаване владението на имот, респ.идеална част от имот или само за установяване на правото му на собственост и върху каква част, както и да посочи кой твърди, че е във владение на процесните имоти към предявяване на иска и към момента.

В изпълнение указанията на съда и с уточнителна молба от 16.01.2020 г. на л.76 от делото на СГС, ищецът сочи, че ответникът М. М. упражнява фактическа власт върху апартамента от 78 кв.м., а Л. М. върху апартамента от 69,54 кв.м., респ. наследниците и приобретателите на основание сделките, които нямат транслативен ефект, както и по отношение на ответниците Й. И.

С. и И. П. С.. В молба от 10.02.2020 г. на л.89 от делото на СГС ищецът е посочил, че към момента на подаване на иска, процесният апартамент е владян от ответниците М. М. и Л. М., а по настоящем от техните наследници и евентуално правоприемници.

В поредна уточнителна молба на л.108 от делото на СГС, ищецът е заявил, че поддържа исковете си срещу ответниците М. Ц. М. и Ц. Ц. В., като всеки поотделно да му предаде по ¼ идеална част от апартаментите им, като евентуално и при необходимост в сроковете по чл.214 ГПК ще поиска изменение на иска. Заявил е, че поддържа исковете срещу Л. М. и П. Г. за отмяна на нотариалните актове за извършените продажби, поради тяхната недействителност.

С определение от 09.08.2021 г. съдът е дал възможност на ищеца да уточни срещу кого от сочените като ответници лица: Е. М. М., Й. и И. С., Л.

М. М., П. Н. Г., Ц. Ц. В. предявява претенциите си за отмяна на нотариален акт № 167/2006 г. и нотариален акт № 118/2006 г., дали предявява същите като самостоятелни такива или като последица от уважаване на други, главни искове, да изложи фактите и обстоятелствата на които ги основава и какъв е интересът му от предявяването, като формулира надлежен петитум. Да уточни какви искове предявява срещу П. Н. Г. и Ц. Ц. В., да изложи фактите и обстоятелствата на които ги основава и какъв е интересът му от предявяването и да формулира надлежен петитум. Същите указания са преповторени в Определение от 11.01.2021 г., с което обаче исковата молба е 4 оставена без движение с указания за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.

С уточнителна молба от 22.11.2021 г. ищецът преповтаря вече изложените по делото твърдения.

С определение от 23.03.2022 г. съдът е оставил отново без движение исковата молба по отношение на предявените срещу П. Н. Г. и Ц. Ц. В. за уточняване на какви искове предявява срещу тези двама ответници. С уточнителна молба от 13.04.2022 г. ищецът за пореден път посочва, че поддържа исковете си срещу тях с молба за отмяна на посочените в исковата молба нотариални актове за извършени продажби поради тяхната недействителност. Посочил е, че поради нищожността на извършената делба, следващите сделки нямат транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърли това което няма, от където следва и правния му интерес като собственик на ½ идеална част от апартамента като цяло.

При така установените обстоятелства с обжалваното определение съдът е счел, че спрямо ответниците П. Н. Г. и Ц. Ц. В. ищецът е предявил само искове за отмяна на нотариалните актове, с които те се легитимират като собственици, което е недопустимо и прекратил производството по делото спрямо тези ответници.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството срещу двамата ответници.

На първо място не е вярна констатацията на първоинстанционният съд, че срещу ответницата Ц. Ц. В. не е предявен друг иск, освен искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който същата се легитимира като собственик на процесния апартамент. Още с първоначалната искова молба, заведена в СРС на 02.12.2010 г. спрямо тази ответница се съдържа изричен петитум, от който е видно, че спрямо нея е предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за ¼ идеална част от процесния апартамент, обособен в последствие на два отделни 5 апартамента. Тази претенция е потвърдена и в уточнителна молба вх. № 25520/26.02.2020 г. л.108 от делото на СГС, където ищецът изрично е посочил, че претендира от Ц. Ц. В. предаване на владението на ¼ идеална част от процесния апартамент.

Ето защо спрямо тази ответница е предявен ревандикационен иск, ведно с искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констутитивния нотариален акт, въз основа на който същата се легитимира като собственик.

Дали такъв нотариален акт подлежи на отмяна е въпрос по същество на искането, като по този въпрос е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2012 г. от 29.11.2012 г., ВКС, ОСГК.

По отношение на ответника П. Н. Г.. Действително в първоначалната искова молба не се съдържа конкретно искане, респ. вида на исковата защита, която се търси срещу този ответник. В изпълнение многобройни указания на съда, ищецът не точно е посочвал и изпълнявал указанията в частта да посочи какъв иск предявява срещу този ответник, но доколкото правната квалификация е задължение на съда, то безспорно от фактическите твърдения, съдът несъмнено може да изведе, че срещу този ответник е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, ведно с искане за отмяна на нотариалния акт въз основа на който този ответник се легитимира като собственик, като правният си интерес ищецът многократно е обосновавал, именно с твърдението, че П. Н.

Г. е правоприемник на Л. М. М., от която е закупил (преди завеждането на исковата молба) обособения апартамент, паднал се в дял на тази ответница и тъй като делбата е нищожна, то той не е станал собственик на имота, следователно той не е могъл да прехвърли правото на собственост (пак преди завеждане на исковата молба) на ответницата Ц. Ц. В., следователно тя също не е станала собственик.