Решение № 393 от 04.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Пловдив, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Б. като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000282 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адвокат П.К. вписана в САК, в качеството си на пълномощник на ищеца А.Т. Д. ЕГН:********** против Решение № 159 от 22.12.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 1310/2021 г.

Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната част на постановеното решение, с която съдът е отхвърлил предявеният от АНГ. Т.

Д. ЕГН ********** против „З. Д.Б.:Ж. и З.“ АД ЕИК ... иск по чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над 75 000 лева до пълния предявен размер на иска от 200 000 лева, която сума се претендира като застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи в болки и страдания от претърпените травматични увреждания, при ПТП, настъпило на 11.11.2019 г.

Или обжалваемият интерес е в размер на 125 000 лева.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в тази обжалвана част решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като 1 присъденото обезщетение е в изключително занижен размер. Сумата от 75 000 лева не може да репарира в пълен обем претърпените от ищеца болки и страдания от причинените му многобройни травматични увреждания.

Второто оплакване е за допуснато нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец в толкова голям размер -50%. Неправилно вината на пострадалия се приравнява на тази на водача, който е извършил груби нарушения на ЗДВП, които са довели до тежкия пътен инцидент.

Неправилно съдът е уважил възражението за съпричиняване, което е обосновал с това ,че пострадалият пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.108,ал.2 от ЗДВП, която разпоредба задължава пешеходците да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.

Възражението за съпричиняване, направено от ответника е за нарушение на чл.108,ал.1 от ЗДв.П, а не по втората алинея на същата разпоредба, както е приел съда. Съдът неправилно е приел, че ако пострадалият се беше движил по банкета, то процесното ПТП би било избегнато, тъй като по делото не е установено по безсъмнен начин, че участъка между края на пътното платно и мантинелата има характера на пътен банкет.

Поддържа се оплакването ,че съдът не е съобразил заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице инж.И. Иванов и извода му, че водачът на лекия автомобил имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се движи със скорост, която е технически съобразена с осветената пред лекия автомобил зона, при движение с включени технически изправни къси светлини на фаровете. Но водачът е имал възможност по негова преценка да включи и дълги светлини на фаровете, при което положение водачът има техническа възможност да забележи пострадалите на разстояние по- голямо от 150 метра. В този случай, при своевременна реакция чрез задействане на спирачките, то лекият автомобил ще спре на значително разстояние от пострадалите.

С оглед на приетите доказателства и най-вече заключението на САТЕ 2 следва да се приеме, че единствената причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача Деян Енчев, който е управлявал автомобила си с несъобразена с осветеността на фаровете, включени на къси светлини скорост.

Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част, като вместо него бъде постановено въззивно решение по съществото на спора, по силата на което искът по чл.432,ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да се уважи в пълния му предявен размер от 200 000 лева. По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди същият да се уважи в пълни му размер, т.е.да се присъди допълнително сума в размер на 1 526.49 лева.

Въззивна жалба срещу постановеното решение е подадена и от ответника ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“АД, представлявано от пълномощника си адвокат В.П. против осъдителната му част, с която предявеният от ищеца иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 50 000 лева до 75 000 лева. В тази обжалвана част се поддържа оплакването ,че съдът е нарушил чл.52 от ЗЗД, като размера на присъденото обезщетение е завишен неоправдано.

Нарушил е и чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съпричиняването от страна на пострадалия е в по-голям размер и следва да се определи в размер на 2/3,т.е. на 75%, а не в размер на 50% , както погрешно е приел съда.

Претендира се за постановяване на въззивно решение по същество, с което да се отхвърли иска по чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди. Не обжалва решението в частта, с която съдът е присъдил обезщетение за причинените имуществени вреди от процесното ПТП.

В тази част въззивна жалба има само от ищеца.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във жалбите и на двете страни оплаквания и доводи, приема за установено следното:

І. По жалбата на ищеца АНГ. Т. Д..

В жалбата се поддържа оплакването за неправилно приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД като жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че съпричиняването от страна на пострадалия е в размер на 50%.

3

Основният довод, който се поддържа във въззивната жалба е,че е недопустимо да се приеме, че е налице съпричиняване на базата на предположения или вероятности. Съдът е приел, че е налице съпричиняване само въз основа на предположението на автоексперта, че вероятно ищецът се е движил по пътното платно.

В отговора на исковата молба ответникът е конкретизирал нарушенията на ЗДв.П, допуснати от пешеходеца, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат . В отговора на исковата молба са визирани три конкретни нарушения, а именно : а/ по чл.32,ал.2 от ЗДв.П- преди да навлезе на пътното платно не се е съобразил с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; б/ чл.108, ал.2 от ЗДв.П – не се е движил по платното, противоположно на движението на автомобила; в/ чл.113,ал.2, във вр. с чл. 113,ал.1 ,т.1 и т.2 от ЗДв.П – при пресичане на извънградски път не се е съобразил с придвижващите по пътното платно автомобили, като е удължил ненужно престоя си на пътното платно;

От тези три нарушения първоинстанционният съд е приел, че пострадалият пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.108,ал.2 от ЗДв.П.

Съгласно същата пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:

1.Когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани.

Съдът е приел, че в случая е имало банкет, но пострадалият се е движел по пътното платно. Приел е ,че пострадалият пешеходец е следвало да се движи по банкета в зоната от 0.8 метра широчина, непосредствено до пътната мантинела.

По тази причина е , приел, че пострадалият пешеходец е допринесъл за процесното ПТП и степента на това съпричиняване е 50%.

По делото е установено ,че на този извънградски път е нямало тротоар, но е съществувал банкет, без да е изяснено дали банкета е бил използваем или не. Същественият въпрос по делото е дали пострадалият пешеходец се е 4 намирал на платното за движение или не. При отговора на този въпрос вещото лице инж.И.Р., дава следните обяснения в съд.заседание на 27.05.2021 г./ стр.230/ „ Към момента на реализиране на контакта между тялото на А.Д. и лекия автомобил, най-вероятното разположение на А. е било върху дясната граница на платното за движение, върху бялата ивица. Възможно е да бил и малко в банкета, но не може да се твърди с голяма категоричност“.

Вещото лице няма пряко възприятие за станалото ПТП, поради което и разглежда нещата като вероятност. Но все пак има степени на вероятност.

От обясненията на вещото лице инж.И.Р. става ясно, че много по-голяма е вероятността пострадалият Д. да се е намирал върху платното за движение и конкретно върху дясната му граница, отколкото върху банкета. Дали тялото се е намирало изцяло върху пътното платно или една част върху банкета не е толкова важен – същественото е да се е намирало в близост до мантинелата.

Нещата са станали за части от секундата и няма свидетел-очевиден, който би могъл да установи къде точно се е намирал пострадалият Д. – дали върху платното за движение или върху банкета. Това което е сигурно е ,че към момента на удара тялото на пострадалия е било в изправено положение и с гръб към автомобила.Всъщност с гръб към движещия по платното за движение се лек автомобил „ М.“ са били и двамата пешеходци.

Специфичното в случая е ,че лекият автомобил „М.“ , който се е движел в собствената си лента за движение е осъществил контакт – удар най-напред с телата на пострадалите пешеходци. И най-първо върху тялото на пострадалия ищец, който е вървял след брат си . Ударът е бил много силен, тъй като скоростта на лекия автомобил към момента на удара според изчисленията на автоексперта е била 82 км/ч. Мястото на удара между лекия автомобил „М.“ и пострадалия А.Д. е на около 0.70 м северно от южната граница на платното за движение. Към момента на удара тялото на пострадалия е било с гръб към челната част на автомобила. Разположението на тялото на пострадалия към момента на първоначалния контакт спрямо автомобила „М.“ е било на около 50 см. на ляво от дясната страница на автомобила, гледано от позицията на водача. Към момента на удара между пострадалия и движещия се автомобил „М.“ пострадалият А.Д. се е намирал на разстояние на около 17-18 метра преди лявата страница на спрелия лек автомобил Ф.. След удара със скорост от 82 км/ ч тялото на пострадалия А. е 5 било отхвърлено напред и се е установило извън пътното платно на разстояние около 4-5 метра след установеното положение на лекия автомобил.

От гледна точка на механизма по който е станало процесното ПТП е важно да се отбележи, че ударът между движещият се лек автомобил „М.“ и спрелия лек автомобил „Ф.“ е бил челен за М.а и страничен за другия лек автомобил.

Към момента на удара лекия автомобил „М.“ е бил с надлъжната си ос успоредно на оста на платното за движение, докато „Ф.а“ е бил под ъгъл около 78 градуса спрямо същата ос. Към момента на удара лекият автомобил „Ф.“, който е бил статичен е заемал с най-издадената си част около 1.5 метра от лентата за движение на движещия се лек автомобил „М.“. Ширината на тази лента е била 3.8 метра или спрелия автомобил е заемал около 1.5 метра от тази лента, при това под почти прав ъгъл.

Безспорно установено е ,че не е бил поставен светлоотразителен триъгълник, спорно е дали изобщо спрелия автомобил е бил с включени къси светлини на фаровете или с аварийни светлини, но това са въпроси не касаят възражението за съпричиняване от страна на пострадалите.

Извън предмета на спора все пак следва да се отбележи, че истинският виновник за трагедията е водачът на лекия автомобил „Ф.“ Кунчо Иванов.

Последният е изгасил фаровете и дори аварийните светлини за да не се изхаби акумулаторната батерия и по този начин е поставил пострадалите в много рискова ситуация.

Съдът кредитира заключението на САТЕ и приема, че пострадалите в момента на удара са били на пътното платно, но не и плътно до мантинелата.

Съдът не кредитира показанията на св.Е.Б., която е била вътре в колата и през цялото време се е занимавала с бебето си. Толкова е била погълната от това ,че дори не е видяла удара, а по –скоро е усетила ,че автомобила се е разтресал, при което бебето е повърнало. След като цялото й внимание е било съсредоточено върху бебето не е ясно как точно е видяла, че двамата братя са се движили „ плътно до мантинелата“. Съдът не кредитира показанията на св.Б., която просто е възпроизвела това, за което са я подготвили,че трябва да каже. При разпита си пред дознателя е заявила, че 6 лекия автомобил „Ф.“ е бил с изключени къси светлини на фаровете, като шофьорът е загасил дори аварийните светлини. Пред съда обаче твърди точно обратното, което означава, че на тази свидетелка не може да се има доверие. Още по-малко на показанията на водача на автомобила Кунчо Иванов, който както отбелязахме е основният виновник за разигралата се трагедия.