Решение № 578 от 15.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Враца, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20221420102783 по описа за 2022 година

С определение №204/04.04.2025 г. по ВГД №128/2023 г.на Окръжен съд Враца е отменено решение №769/22.12.2022 г. по гр.дело №2783/2022 по описа на Районен съд Враца в частта, имаща характер на определение, с което са оставени без разглеждане предявените от Р. Д. С. от гр.Враца срещу ОД на МВР Враца искове с правно осн. чл.224, ал.1 КТ и чл.226, ал.2 КТ. Съдът е върнал делото на Районен съд Враца с указания за разглеждане по същество на исковете по чл.224, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1776.61 лева и по чл.226, ал.2 КТ за присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в размер на 3438.60 лева.

Настоящият съдебен състав е обвързан от задължителните указания на поставения съдебен акт на Окръжен съд Враца по ВГД №128/2023 г., поради което следва да разгледа по същество исковете по чл.224, ал.1 КТ и по чл.226, ал.2 КТ.

По отношение на предявения иск с пр.основание чл.224, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 908,37 евро /1776.61 лева/ за 13 дни през 2021г. и 18 дни през 2022г. или общо 31 дни.

Първоначално Р. Д. С. е предявил против ОД на МВР иск за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на сумата 1550 лева за 13 дни през 2021г. и 18 дни през 2022г. или общо 31 дни, ведно със законната лихва върху сумата от 01.09.2022г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, проведено на 25.11.2022 г., съдът по искане на процесуалния представител на ищеца Р. С. е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК увеличение на размера на предявения алтернативен /така го именова ищеца/ иск за обезщетение по чл.224, ал.1 ГПК в размер на 1776.61 лева.

Съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания 1 платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ предпоставя работникът или служителят да не е ползвал платен годишен отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Безспорно е между страните, че въз основа на трудов договор №369р13736/10.08.2020 г., считано от 10.08.2020 г. ищецът Р. С. е бил в трудовоправна връзка с ответната страна по делото – ОД на МВР-Враца, като е изпълнявал длъжността *********** „***********“ в сектор „***********“ към отдел „*********** при ***********.

С предизвестие №369р-10397/01.06-2022 г., връчено му на 02.06.2022 г. ищецът е уведомен, че във връзка с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.328, ал.1, т.10, буква „б“ от КТ, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено в тридесетдневен срок от връчване на предизвестието.

Със Заповед №369з-1527/01.07.2022 г. трудовото правоотношение с Р. С. на длъжност *********** „*********** от сектор „***********“ към отдел „*********** при ОД на МВР Враца е прекратено, считано от 02.07.2022 г. В заповедта е посочено, че на С. следва да се изплатят дължимите обезщетения по КТ.

Видно от заключението на назначената и приета по делото съдебносчетоводна експертиза от събраната информация от счетоводните регистри на ОД на МВР дължимите суми за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., а именно 13 работни дни и за 2022 г. - 18 работни дни в платежните ведомости за трудови възнаграждения за месец септември по партидата на Р. С. е начислена брутна сума в размер на 1534.53 лева, която сума отговаря на изискванията на нормативната уредба.

Последният месец отработени най-малко 10 работни дни е месец май 2022 г., през който месец основната заплата на С. е в размер на 812.70лева и доплащане за прослужено време 276.32 лева. Брутен облагаем доход 1089.02 лева. Експертът посочва, че на 21.09.2022 г. по банковата сметка на Р. С. е преведена чиста сума в размер на 1381.08 лева, представляваща брутна сума от 1534.53 лева, намалена с дължим данък от 10% върху сумата в размер на 153.45 лева.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че сумите в заключението са изчислени като средномесечно брутно трудово възнаграждение, а не среднодневно.

Разяснило е, че няма разлика и на среднодневно да бъде изчислено. Дори да се изчисли среднодневно брутно трудово възнаграждение като месечна база, то ще бъде същото, каквото е посочено в заключението.

С оглед неоспорването на установеното от експертното заключение, че претендираното обезщетение за неизползван годишен отпуск е изплатено, то предявеният иск за сумата от 908,37 евро /1776.61 лева/ за 13 дни през 2021г. и 18 дни през 2022г. или общо 31 дни следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на предявения иск по чл.226, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в размер на1758,13 евро/3438.60 лева/ за периода от 02.07.2022г. до 02.09.2022г., съдът намира следното:

Първоначално предявеният иск е бил за сумата от 2200 лева, като в съдебно заседание, проведено на 25.11.2022 г., съдът по искане на процесуалния представител на ищеца Р. С. е допуснал на осн. чл.214, ал.1 ГПК увеличение на размера на предявения иск на сумата 3438.60 лева.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна 2 експертиза размера на обезщетението по чл.226, ал.2 КТ за задържане на трудовата книжка на Р. С. за периода от 02.07.2022 г. до 02.09.2022 г. при брутен облагаем доход 1089.02 лева е в размер на 2178.04 лева.

Съгласно т.2 на ТР №1/2019 г. на ОСГК, ВКС, причинените на работника или служителя вреди в резултат на незаконното задържане на трудовата му книжка, подлежат на обезщетяване съгласно чл.226, ал.2 КТ, при наличие на следните кумулативни предпоставки: 1.Прекратено трудово правоотношение, 2.Незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3.Наличие на причинени вреди и 4.Причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.

Както се посочи по горе, със Заповед №369з-1527/01.07.2022 г. трудовото правоотношение на ищеца за длъжността *********** „*********** от сектор „***********“ към отдел „*********** при ОД на МВР Враца е прекратено, считано от 02.07.2022 г.

Не се установи обаче наличието на втората от изброените предпоставки незаконно задържане на трудовата му книжка.

Видно от показанията на свидетеля А. А. в с.з. от 25.11.2022 г., ищецът бил поканен да си получи заповедта за освобождение, когато се явил на 01.07.2022г.- ден петък, да се запознае с нея и да я подпише в ОД на МВР Враца. На тази дата, според свидетеля, ищецът се явил в Сектор Човешки ресурси, в края на работния ден, запознал със заповедта, прочел я, но отказал да я подпише и си тръгнал. Въпреки че бил потърсен чрез неговия началник - Х. Д. - Началник сектор „***********“, в рамките на деня - 01.07.2022 г. по телефона, да дойде да си получи заповедта, ищецът не дошъл, а заповедта му била връчена по пощата препоръчано, с обратна разписка.

Тези факти, изложени от свидетеля А., установяват бездействие на служителяищец да получи срещу подпис документите за прекратяване на трудовото му правоотношение, в т.ч и трудовата книжка във връзка в освобождаване от длъжност, което негово поведение не може да се вмени във вина на работодателя. Свидетелят категорично установява, че на 01.07.2022 г., когато е била изготвена заповедта за прекратяване на трудовия договор е била оформена и трудовата книжка на ищеца, но не му е връчена, поради отказа да подпише заповедта.

Други относими доказателства, които да подлежат на анализ и преценка по този иск не са ангажирани.

В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2019 на ВКС, ГК, според които, ако надлежно поканеният работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка да бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не на работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6 ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж се освобождава от задължението си по чл. 350 ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил трудовата книжка, която е предал за оформяне на работодателя, не е налице незаконното й задържане, което да е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато не е в забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.

Относно останалите предпоставки на чл.226, ал.2 КТ, при отсъствието на една от тях, същите не следва да бъдат анализирани, тъй като са релевантни само в тяхната 3 кумулативна даденост.

С оглед на това, съдът приема за неоснователен и предявеният иск с правно осн чл.226, ал.2 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в размер на 1758,13 евро /3438.60 лева/ за периода от 02.07.2022г. до 02.09.2022г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение №769 от 22.12.2022 г. по гр.д.№2783/2022 г. на Районен съд Враца КАТО:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *********** против ОД на МВР Враца, с адрес гр.Враца, ул.“Поп Косто Буюклийски №10 искове: по чл.224, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 908,37 евро за 13 дни през 2021г. и 18 дни през 2022г. или общо 31 дни и по чл.226, ал.2 КТ за присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в размер на 1758,13 евро за периода от 02.07.2022г. до 02.09.2022г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4