Решение № 431 от 02.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. П., 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500531 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 863/28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 20225220100762 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил молбата на Я. К. Я. с ЕГН ********** от град П., ул.

“М.“ № 75 с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на бащиното му име от К.“ на „К.“ и на фамилното му име от „Я.“ на „К.“ и алтернативно за промяна на фамилното му име от „Я.“ на „Ю.“.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Я. К. Я. чрез неговия процесуален пълномощник адв. Б. Д. от АК-П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречия с материалния и процесуалния закон. Призовава въззивния съд да обмисли и разгледа настоящия казус от позицията на европейска институция, за която защитата на правата и интересите на гражданите са в основата на правораздаването. Във връзка с това моли съдът да направи разширително тълкуване на разпоредбата на закона, без да се посочва кой е този закон, но затова пък да се съобрази промяната, която настъпвала ежедневно в „световния правен мир“ и възможностите, които се откривали пред всеки европейски гражданин, които вече дори позволявали човекът сам да се самоопредели от какъв пол е „и въобще неограничените права, които се дават на хората по отношение на 1 това как те са възприемат, с цел това да съответства на техния мироглед и вътрешен мир и самоопределяне“./б.а. - Словоредът и правописът са спазени и цитирани дословно/. В европейското законодателство, към което се стремяло „българското такова“ , процедурата за промяна на имената била значително улеснена и имала регистрационен характер, като давала голяма свобода при избора на имена на гражданите.

Неправилен бил изводът на районния съд, че по делото липсвали доказателства за това, че молителят се е афиширал в обществото с различно бащино и фамилно име от посочените в акта му за раждане, тъй като противното било установено от показанията на свидетеля Ю.. Другият свидетел споменавал само малкото име на Я., тъй като били близки и пропуснал да спомене бащиното и фамилното му име.

В заключение процесуалният пълномощник твърди, че било абсурдно молителят да нови едно турско и две български имена, поради което искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което молбата да бъде уважена.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от Община П..

Представителят на Окръжна прокуратура – П. е дал становище за неоснователност на въззивната жалба.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В молбата, с която е бил сезиран районният съд, молителят Я. К. Я. е твърдял, че при раждането си е записан с имената Я. К. Я., но откакто се помни всички се обръщали към него с името Я.. Всички негови приятели, близки и роднини го знаели като Я. К. К., защото от десетилетия целият му род използвал турските си имена. Баща му бил известен сред роднини и приятели с името К. Я. К., но в личните му бил записан с българските си имена К. Я. Й.. Твърдял е, че имената на баща му принудително са били променени от турски на български, но на надгробната му плоча бил запис с турските имена К. Я. К.. Молителят е твърдял, че турски имена са носели и родителите на баща му - дядо му Я. К.ов Ю.ов и баба му Н. Я.ова К.ова.

Докато бил жив, бащата на молителя се канел да заведе дело, за да си възстанови турските имена, но така и не успял да го направи преди да почина през 2008 г. Това обаче сторил неговия брат и чичо на молителя А. Я. К. с ЕГН **********. Турски имена носели и първите братовчеди на молителя.

След смъртта на баща му молителят живеел в една къща с чичо си и с неговото семейство. Почитта към рода и силната привързаност към 2 семейството му били причината молителят да промени имената си, защото без турските имена се чувствал извън общността. С чичо му често пътували заедно до Германия, за да работят сезонна работа и заради различните им имена ги третирали различно. Това го карало да се чувства неудобно, защото го гледали така, все едно се е отрекъл от рода си, а родът му винаги е бил с турски имена, които били принудително променени. Твърдял е, че употребата на двата вида имена - български и турски - му създавало сериозни проблеми в ежедневието и в работата . Работодателят му гледал с недоверие към него, когато се представял с името Я. и всички се обръщали към него с това име, а когато подписвал ведомостите за заплати, трудови договори и други документи, там бил записан с имената Я. К. Я.. В работата подал молба за отпуск и по навик писал имената Я. К. К., поради което в счетоводството на фирмата настанала суматоха, защото се чудели кой е този работник. Това окончателно го убедило, че е крайно време да реши този проблем. Твърдял е, че през 2019 г. завел гр.д. № 3986/2019 г. по описа на PC-П. за промяна на трите имена, което приключило с решение, съгласно което било променено само собственото му име, а за другите две имена молбата била отхвърлена.

Това решение било потвърдено от Окръжен съд-П.. Твърдял е, че към настоящия момент били налице нови обстоятелства, които подсилвали желанието на молителя за промяна на бащиното му и фамилно име. Съгласно решение № 911 от 29.10.2021 г. по гр.д. №2541/2021 г. по описа на PC-П. имената на майката на молителя били променени от М.М. Й.а на Б.М.А..

Молителят е твърдял, че е свикнал в ежедневието с турските си имена.

Българските му имена му били чужди и всеки път като ги чуел или прочетял по различни официални институции, които посещавал, се замислял дали се отнасят за него или не. Твърдял е, че с промяната на бащиното и фамилно име цели да създаде синхрон между неговото личностно самоопределяне и начина, по който го възприемат околните, от една страна и фактическото положение, от друга. Твърдял е, че било абсолютно нелогично и житейски неприемливо да има турско собствено име, а останалата част от името му да е българско. Твърдял е, че е съгласен дори да носи турската фамилия на дядо си по бащина линия „Ю.“, защото обичал и уважавал дядо си и дори тази фамилия била много по-близка до него, отколкото българската „Я.“. На последно място наставката ,,-ов“ я нямало в турския език и изопачавала цялостното звучене на името, поради което била неприемлива за молителя, за рода му и за традицията. Твърдял е още, че било от изключително значение да носи името Я. К. К., тъй като това съответствало на разбиранията, на вярванията му и на родовата му традиция. Чувството за принадлежност към общността била много важно за молителя.

Искането е съдът да постанови решение, с което да се допусне промяна 3 на бащиното име на молителя от „К.“ на „К.“ и за промяна на фамилното му име от „Я.“ на „К.“. Алтернативно се поддържа искане за промяна на фамилното му име от „Я.“ на „Ю.“. подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община П. не е подаден писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК от Районна прокуратура -П. не е подаден писмен отговор.

Установява се от доказателствата по делото, че молителят е роден на 19.08.1976 г. от майка М.М. Я.а с ЕГН ********** и баща К. Я. Й. с ЕГН **********. Установява се още, че бащата на молителят е починал през 2008 г. и към датата на смъртта си е носил името К. Я. Й.. Съпруга на молителя е А.Е. Я.а с ЕГН **********, а сестрите му са Е. К.а А. с ЕГН ********** и Н.

К.а Я.а с ЕГН **********. А. Я. К. с ЕГН ********** е чичо на молителя.

Установява се от представения акт за раждане № 838 от 15.07.1952 г., че бащата на молителя при раждането си е запис с името К. Я.ов К.ов от родители Н. Я.ова К.ова и Я. К.ов Ю.ов. В този документ в графата „народност“ за родителите е записана съответно „циганин“ и „циганка“. В последствие името му е променено на К. Я. Й., променени са имената на родителите му съответно на Н. Я.а Й.а и Я. К. Й., а народността е променена на „българка“ и българин“.

Видно от решение № 911 от 29.10.2021 г. по гр.д. № 2541/2021 г. по описа на РС-П. майката на молителя по административен ред на основание чл.19, а от ЗГР е променила собственото си от М. на Б. и бащиното си име от М. на М.. Тъй като по време на брака си е била приела фамилията на съпруга си Й.а, а бракът е прекратен със смъртта на съпруга й, който към този момент не е възстановил турските си имена, на молителката е отказано по административен ред фамилното й име да бъде променено на К.. По съдебен ред фамилното й име е променено от Й.а на А., което е било фамилното име към момента на раждането й.

От изисканата от съда справка за съдимост рег. № 1683/12.07.2022 г., издадена от Бюро съдимост при PC-П. е видно, че молителят е бил многократно осъждан.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати и разпитани и свидетели.

От разпита на свидетеля Й.М. се установява, че познава молителя от детските си години, двамата били израснали заедно в една махала. Според свидетеля бащата на молителя имал желание приживе да възстанови турските си имена, но не реализирал това свое намерение и към момента на смъртта си 4 бащата е бил с българските имена К. Я. Я.ов. Свидетелят е заявил, че молителят и неговият чичо от 7-8 години работят сезонно в Германия. Чичото на молителя бил с турски имена и братовчедите му също били с турски имена. Молителят бил споделил със свидетеля, че работодателите му в Германия и всичките му колегите му в работата били с турски имена и се чудели защо чичо му е с турски имена, а той е с български. От разпита на свидетеля К. Ю. се установява, че с молителя се познават от деца и го знае с името Я. К. К.. Молителят работел в Германия и работодателите му там предимно били турци. Молителят споделил със свидетеля, че носенето на български имена не му пречело да си намира работа в Германия, но колегите му имали подигравателно отношение за това, че уж бил турчин, а имената му били български. Обкръжението на молителя в Германия било от българи от турски произход.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

На първо място следва да се напомни на процесуалния пълномощник на молителя, че Република България е страна-членка на ЕС от 2007 г., поради което вътрешното право на страната не просто се стреми към европейското законодателство, а е част от него, и представлявайки част от съдебната система на страна-членка на ЕС, българският съд е европейска институция, за която защитата на правата и интересите на гражданите са и винаги са били в основата на правораздаването. Интерпретативните разсъждения в жалбата на тема „неограничените права, които се дават на хората по отношение на това как те са възприемат, с цел това да съответства на техния мироглед и вътрешен мир и самоопределяне“ са доста произволни и неподкрепени с примери от правото на ЕС, поради което въззивният съд обективно е лишен от възможност да отговори на това твърдение. Съдът намира за необходимо обаче да посочи, че в нито една правна система не съществува разширително тълкуване на императивни правни норми, защото това би било противоречие в определението. По дефиниция императивните правни норми са норми на стриктното право и те никога не могат да бъдат тълкувани разширително.

Такава например е нормата на чл.9, ал.1 от ЗГР (Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.). Диспозитивните правни норми, каквато напр. е нормата на чл.19а, ал.1 от ЗГР, дават възможност на лицето по собствена преценка да избере да упражни или да не упражни правото, което законът му дава.