Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260202 от 14.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 103/2021
Вид
Решение № 260202
Подписан
14.07.2021
Състав
ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ ЧАМБОВ, КРАСИМИР КОСТОВ КОЛАРОВ, ЕМИЛ ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Конституция на Република България

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260202 гр. Пловдив, 14 юли 2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ

ЧАМБОВ ЕМИЛ МИТЕВ при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 103 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от Н.з.к. /Н./ против решение № 260153 от 18.12.2020 г., постановено по т. д. № 144 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд, с което НЗКе осъдена да заплати на „МБАТ“ ЕООД следните суми:

- 75 410 лева, представляваща стойността на извършена през месец февруари 2017 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №****г. и последващите допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по КП и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане;

- 22 980 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 75 410 лева, за периода от 31.03.2017 год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба;

- 4085,60 лв. - разноски по делото.

В подкрепа на въззивната жалба, ответникът по исковете Н. изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, по подробно изложени в жалбата съображения. Искането е обжалваното решение да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът „МБАЛ“ ЕООД, чрез представителя си е изразил становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Затова е поискал обжалваното решение да се потвърди, както и да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по предявени от „МБАЛ“ ЕООД против Н. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва:

- за заплащане сумата в общ размер от 75 410 лева, представляваща сбор от дължимите, но неразплатени възнаграждения за извършена дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури за вложени медицински изделия, от които: сумата 67850 лева, представляваща стойността на незаплатени дейности по клинични пътеки и амбулаторна процедура „предсрочно изпълнение на дейности по КП“ за оказана през февруари 2017 г. болнична помощ по клинични пътеки на 89 пациенти по Договор № ****г. и последващите допълнителни споразумения към него, и сумата 7560 лева – представляваща стойността вложени за лечението на четирима здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане;

- за заплащане на сумата 22 980 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 75 410 лева, за периода от 31.03.2017 год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.

Във връзка със заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото са установени следните, релевантни за спора факти в хронологичната им последователност:

Между Националната здравноосигурителна каса и „МБАЛ“ ЕООД е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № ****г., по силата на който болницата като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение 5 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Н., със съдържание, посочено в приложение № 16 /приложение № 2 от НРД за МД за 2015 г./ към договора.

От друга страна, Н. се е задължила да заплаща описаните дейности по ред условия и цени, регламентирани в подробно описаните в чл.1, ал. 2 нормативни актове, както следва:

-

Постановление № 94 от 24.04.2014 на МС за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, по:

Методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложения № 2А към чл. 2 ;

Методика за заплащане на дейностите в болничната помощ по приложения № 2Б към чл. 2.

- Договор №

РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г. между Н. и БЛС.

Хронологично

Договорът е изменян и допълван както следва:

С допълнително споразумение № 241859/27.05.2016 г. на основание чл. 59, ал. 3, изр. второ ЗЗО във връзка с Решение № РД-НС-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Н. за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки, съгласно приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Н., са изменени редица разпоредби от договора, включително и такива, отнасящи се до реда и условията за заплащане на извършени и отчетени медицински дейности и действието му е продължено през 2016 г..

С Анекс № 32 от 10.06.2016 г. е прието ново Приложение № 2 към договора, като са отразени увеличените месечни стойности за дейностите в болнична медицинска помощ, разпределени за дейност от м. май 2016 г. както и отразени добавени допълнителни стойности, с които е увеличена стойността за месец юни 2016 г.

С Анекс № 38 от 11.08.2016 г. отново е актуализирано Приложение № 2 към договора, като са коригирани месечните стойности за месец юли 2016 г.

С Анекс № 50 от 16.01.2017 г. към договора, е прието ново Приложение № 2 към договора, като са отразени увеличените месечни стойности за дейностите в болнична медицинска помощ, разпределени за дейностите за месец декември 2016 г.

Установено е също от представените доказателства, че през месец февруари 2017 г., „МБАЛ“ ЕООД е реализирала медицинска дейност над лимитните клинични пътеки на стойност 67850 лева и вложила медицински изделия отново над определения за месеца лимит, на стойност 7560 лева, като общата стойност на извършените дейности в БМП над определените с Приложение № 2 стойности, възлиза на 75410 лева. Дейностите и вложените медицински изделия са описани в спецификации и в протокол № Р-522/28.09.2020 г. на назначена от директора на РЗОК, Стара Загора комисия за проверка на включена в ежедневните отчети надлимитна дейност на „МБАЛ“

ЕООД за предходни години.

Тези обстоятелства освен това не се оспорват от представителя на ответника.

Основните възражения, поддържани от ответника е, че претендираните с предявените искове суми са били недължими, тъй като се отнасяли до извършена от ищеца медицинска дейност, чиято стойност превишавала предвидените определените в приложение № 2 към договора средства, както и че същите били погасени по давност към датата на предявяване на исковете.

Според уговорката в чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Договора, след изменението и допълнението му с допълнителното споразумение № 241859/27.05.2016 г., изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща стойността по чл. 36, ал. 2, а потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в месечните известия по чл. 31, ал.10 са в рамките на стойностите за съответния месец в приложение № 2 към договора.

Според чл.

43, ал. 2, т. 1, финансовоотчетните документи, въз основа на които възложителят заплаща ежемесечно договорената, извършената отчетената дейност, не се приемат, когато обемите и стойностите в спецификациите не отговарят на изискванията по чл. 37.

Въпреки наличието на посочените изисквания, с които на практика се ограничава стойността на извършваните от болницата медицинските дейности и вложените медицински изделия за съответните месеци в рамките на определените от Н. месечни стойности, не би могло да се приеме, че действително извършените от „МБАЛ“

ЕООД през месец февруари 2017 г. медицински дейности и вложени медицински изделия, надвишаващия тези стойности, не подлежат на заплащане.

Съгласно чл. 52 от Конституцията на

Република България, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

Съгласно чл. 2, чл. 4, чл.

35 ЗЗО, на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между Н. и съответното лечебно заведение, не само е предоставен пакет от здравни дейности, но е предвиден и свободен избор на изпълнител на тези дейности. В тази връзка Н. е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител, за което Н. разполага с определен бюджет – чл. 22 и сл. ЗЗО.

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗО със

Закона за бюджета на Н., който се приема ежегодно от Народното събрание, задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за различните видове медицинска помощ, медицински дейности, лекарствени продукти и пр. В този бюджет за съответната година задължително се предвижда резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства - чл. 25 и чл.

26, ал. 2 ЗЗО. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал.1, б. „б“ ЗБН. за 2017 г., която предвижда, че решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на Н. и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила. Подобна възможност, изрично е предвидена в чл. 40, ал. 2 от Договора между страните, чиято разпоредба която е била изрично отменена с допълнително споразумение от 27.05.2016 г.

Независимо от отмяната на посочената разпоредба, в споразумението към договора е предвидена друг ред и условия за закупуване/изплащане от страна на възложителя – Н. на извършени и заявени за плащане надлимитни дейности - чл. 39 – чл. 40 от допълнителното споразумение.

Произтичащите от посочените императивни законови разпоредби, както и от съдържащите се в сключените между страните договори задължения за изпълнителите на болнична медицинска помощ, изключват възможността същите да отказват предоставянето на такава помощ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от определените им месечни стойности.

Липсата на подобна възможност означава, че достигането на тези стойности от изпълнителя на БМП в един по-ранен момент, не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона чрез бюджета на Н. пакет болнична медицинска дейност, чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му, да оказва тази помощ.

Напротив, в чл. 5, т. 1, т. 3, т. 5, т. 8 от договора изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица; разпоредбата по т. 9 изисква „непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност“, а от друга страна нормата по т. 10 забранява искането на допълнително заплащане от посочените лица, независимо от това, дали определените от Н. месечни стойности са достигнати или не.