Решение № 100 от 24.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр.****, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ваня Д. Д. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20242300500364 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Т. С. Т., с ЕГН:********** от гр.****, С. Г. С. с ЕГН:********** от гр.**** и П. Д. С. с ЕГН: ********** от гр.****, всички чрез адв. Г.Г. от АК – Ямбол и насрещна въззивна жалба от Д. К. Р. с ЕГН: ********** от с.***, общ.*** чрез Адвокатско дружество „Трендафилова и Г.", упълномощен адв. П. Г. от АК – Бургас, двете срещу Решение № 423/26.07.2024г. постановено по гр.д. №715/2023 г. по описа на РС– Ямбол.

С въззивната жалба от Т. С. Т., С. Г. С. и П. Д. С. чрез адв. Г. Г. се обжалва Решение № 423/26.07.2024г. постановено по гр.д. №715/2023 г. по описа на РС–Ямбол в частта, с която исковете са уважени.

Въззивниците считат решението в атакуваната му част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразно и необосновано. Направено е възражение, че решението на първоинстанционния съд било постановено без да бъде направена пълна, съвкупна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства и в тази връзка при неправилно установена по делото фактическа обстановка. Правните изводи на съда не съответствали на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в мотивите на атакуваното решение не били обсъдени всички възражения и твърдения на въззивниците, които били относими към правния спор. Съдът при постановяване на съдебния акт бил допуснал процесуални нарушения, като бил изградил своите изводи само от отделни факти, без да направи съвкупен анализ на връзката между тях, като неправилно не бил преценил всички доказателства по делото, с оглед предмета и вида на търсената защита. В жалбата е посочено, че в нарушение на съдопроизводствените правила, ЯРС в атакуваното решение се позовал на свидетелските показания на св. М.Г., като било процесуално недопустимо да се 1 събират свидетелски показания за разкриване на привидността на договора за дарение, доколкото ищцата не е страна по него, като считат и аргументацията на съда за допускане на същите за изцяло неправилна. В нарушение на съдопроизводствените правила и неоснователно било отказано изслушването на поискания от жалбоподателите свидетел нотариус Д.Л.. Изложени са твърдения, че изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение, че симулативността на сделката се доказвала и на база косвени доказателства - чрез декларацията по чл. 3в от ЗС, нямали правна и фактическа тежест.

Жалбоподателите са направили оплакване, че всичките аргументи за нищожност на сделката, изложени в решението не се подкрепяли от доказателства, а се основавали само на голословни разсъждения, базирани на част от недопустими свидетелски показания и декларация, на която било придадено значение каквото тя нямала. Нищожността на сделката не била установена по несъмнен начин, поради което не били налице условия за приложението на чл.33, ал.2 ЗС. Считат за неоснователно твърдението на ЯРС в атакуваното решение, че ТР № 5/2012 г. било несъотносимо по спора на делото. Направено е възражение, че изводите, направени от първоинстанционния съд в мотивите, били вътрешно противоречиви. Неправилни и необосновани били изводите на първоинстанционния съд, че продажната цена вписана в Нотариален акт за покупко-продажба на ид.части от недвижими имоти с № 14, т.1, рег.№ 282, дело № 12/18.01.2023 г. на нотариус с рег. № 322 на НК, вписана с вх. рег. № 222, акт 108, том 1, дело 87/18.01.2023 г. на СВ- гр.Ямбол в размер на 60 000 лв., не било действително плащане по сделката. Сочи се, че в противоречие със собственото си заключения в мотивите, което гласяло „продажна цена от 60 000 лв. е била преведена от Т. С. Т. по сметката на С. Г. С., за което бе представена операционна бележка, чието оспорване не бе доказано" ЯРС необосновано приел, че „справедлива" пазарна цена за процесните идеални части била сума в размер на 11 000 лева. Първоинстанционният съд не бил съобразил и факта, че нотариалният акт, с който била оформена една сделка, имал характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, поради което се ползвал с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила. Жалбоподателите сочат, че атакуваното решение било неправилно и необосновано в частта от мотивите, в която се твърдяло, че Т. С. Т. бил купил гола собственост, след като С. Г. С. и П. Д. С. били отдали на сина си Г. С. С. процесиите имоти под аренда за 30 години считано от 23.12.2022 година. По направените оплаквания са изложени подробни аргументи. Посочена е съдебна практика. Иска се ЯОС да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и да реши спора по същество като отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, с всички произтичащи от това законни последици, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Д. К. Р., депозиран чрез Адвокатско дружество „Трендафилова и Г." с упълномощен адв. П. Г. от АК – Бургас. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и обоснованост на обжалваното решение в атакуваната му част. Излагат се твърдения, че не били допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Въззиваемата е оспорила направените във въззивната жалба възражения и желае да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение в атакуваните му части с присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпила насрещна въззивна жалба от Д.

К. Р., депозирана чрез Адвокатско дружество „Трендафилова и Г." с упълномощен адв. П. Г. от АК – Бургас, с която се атакува Решение № 423/26.07.2024 г., постановено по гр.д. № 715/2023 г. по описа на РС–Ямбол в частта, с която е отхвърлен искът за изкупуване на разликата от 149/252 ид.части до 170/252 ид.части от описаните в жалбата имоти, като неоснователен. Посочено е, че са правилни изводите на съда, досежно уважената част от исковата претенция. Направено е оплакване, че съдът неправилно е приел, че валидният 2 договор е този, с който купувачът - Т. С. Т., е придобил правото на собственост на само върху 149/252 ид.ч. от описаните недвижими имоти, като не се е произнесъл какво се случва с действително продадените 21/252 ид.части от процесните имоти, в чий патримониум остават след прогласяването на нищожността и след като съдът е приел, че дарението прикрива покупко-продажба. Оспорва изводите на съда, че ищцата имала право на изкупуване само върху 149/252 идеални части от процесните имоти. Изложени са подробни аргументи по направените оплаквания. Цитирана е съдебна практика. Иска се да бъде отменено атакуваното решение в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за изкупуване на разликата от 149/252 ид.части до 170/252 ид.части от описаните имоти, като неоснователен и да постанови друго, с което да се допусне изкупуване и на останалите 21/250 ид.части от процесиите недвижими имоти, както и присъждане на разноските по насрещната въззивна жалба.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Т. С.

Т., С. Г. С. и П. Д. С. чрез адв. Г. Г., с който е заявено подробно аргументирано становище за неоснователност на твърденията на въззиваемата страна, изложени в отговора на депозираната въззивна жалба. Изложено е и становище за неоснователност на депозираната насрещна жалба, поддържайки изложените във въззивната жалба аргументи.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват. Въззивниците Т. С. Т., С. Г. С. и П. Д. С. се представляват от адв. Г. Г., който поддържа въззивната жалба и отговора по насрещната въззивна жалба. Въззивницата Д. К. Р. поддържа своето становище чрез адв.Г., която е депозирала писмено становище преди съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба на Т. С. Т., С. Г. С. и П. Д. С. за неоснователна, а насрещната въззивна жалба на Д. К. Р. – основателна.

По отношение въззивната жалба на Т. С. Т., С. Г. С. и П. Д. С.:

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази обжалвана част, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивниците Т. С. Т., С. Г. С. и П. Д. С., наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

С обжалваната от тримата въззивници част от решение № 423/26.07.2024 г., ЯРС е прогласил на основание чл.26 ал.2, предл. последно ЗЗД нищожността като привиден на Договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 13, том I, рег.№ 281, нот.дело № 11 от 18.01.2023 г. на Нотариус Д.Л., с който С. Г. С. и П. Д. С. даряват на Т.

С. Т. 21/252 идеални части от пет подробно описани съсобствени недвижими имоти, находящи се в неурбанизирана територия на с.Зимница и допуснал Д. К. Р. да изкупи на основание чл. 33, ал.2 от ЗС 149/252 идеални части от правото на собственост върху същите недвижими имоти, която част е предмет на последвал дарението договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № 14, том I, рег.№ 282, дело № 12 от 18.01.2023 г. на нотариус Д.Л., с който С. Г. С. и П. Д. С. са продали на Т. С. Т. тази част от имотите при приета от съда цена по сделката в размер 11 000 лв., а не посочената в нея в размер 60 000 лв.

3

Предявения от ищцата Д. К. пред ЯРС иск е с правно основание чл.26, ал.2, пр.5, във вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Ищцата е претендирала да бъде прогласена нищожността на сделката по нотариален акт за дарение на 21/252 ид.ч. от описани поземлени имоти в землището на с. Зимница: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор 3089812.64 и ПИ с идентификатор ***, подробно описани в исковата молба, тъй като като тя притежавала 6/252 идеални части от тях. Твърденията са, че сделката е симулативна – налице е относителна симулация, поради което се желае прогласяването й за недействителна и разкриване на прикритата сделка - действителната воля, за която на страните е била покупко-продажба. След постигане на тези резултати и връщане на първоначалното положение на съсобствеността по отношение на имотите предмет на сделката, ищцата Р. е претендирала да бъде постановено изкупуване на 170/252 ид.ч. /21/252 ид.ч. по дарението + 149/252 ид.ч. по продажбата/, които действително не са били дарени, а продадени, както и постановяване на изкупуване на последвалата дарението покупкопродажба.

Действително от представените по делото два нотариални акта се установява, че на 18.01.2023 г. по нот.акт № 13, том 1, дело № 11/2023 г. ответниците С. Г. С. и П. Д. С. са дарили на ответника Т. С. Т. 21/252 ид.ч. от петте поземлени имота в землището на с.

Зимница, като в нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на даряваните ид.части от недвижимите имоти е в размер 661.23 лв. Със следващия нот.акт на същата дата 18.01.2023 г.