Решение № 232 от 04.06.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 43/2023
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 04.06.2024
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Галина Магардичиян
Цитирани разпоредби
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, ал.1,т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, ал.1,т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.117 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.375а, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.375а, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. Русе, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20234500100043 по описа за 2023 година
ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 Ищецът Н. И. Н., действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. Д. твърди, че на 07.08.2022г около 19.30часа в с.Н., местност“Текето“, общ.Русе е настъпил пътен инцидент с участието на джип марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 420 ЦДИ“ с рег № Р 3355 КС, управляван от Д. З. П.. Същият се е движил по двупосочен път в местност „Текето“, като поради неспазване правилата за дистанция удря с предницата си ищеца, който бутал своята тротинетка.
Последният се движел възможно най-вдясно на пътния банкет.
Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП и е съставен констативен протокол за ПТП № 173/203.Образувано е и ДП № 258/22. Счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си на пътя и е нарушил грубо чл.5 ЗДвП и чл.20 ЗДвП.
Твърди, че след произшествието ищецът е имал оплаквания от остри болки и невъзможност за движение на лява подбедрица и лява лакетна става, поради което е прегледан в УМБАЛ“Канев“-Русе. Там му била поставена диагноза „ фрактура крусис синистра ин партис дисталис“, състоящо се от счупване на лява голямопищялна кост и лява малкопищялна кост, както и охлузвания на ляв горен крайник. Бил хоспитализиран до 10.08.2022 като на 07.08.2022 била извършена оперативна интервенция-под обща анестезия е извършено репозиране на фрактурата и поставяне на циркулярна гипсова имобилизация от дистална/ средна трета на бедрото до основата на пръстите. След като бил изпис.Н.т болницата продължил с домашно лечение с дадени указания за придвижване с помощни средства, без да се натоварва оперираният крайник, щадящ режим и проследяване на рехабилитационния период. На 23.08.2022 бил приет в МБАЛ“Сърце и мозък“-гр.Плевен поради оплаквания от нестихваща болка в областта на лявата подбедрица. След изследвания и прегледи било установено незадоволителна репозиция на фрактурата, което е наложило приемането му за оперативно лечение, което било проведено на 1
24.08.2022. Тогава под анестезия била свалена гипсовата имобилизация, извършено е закрито наместване на фрактурата и е поставена нова гипсова имобилизация дистално от коленната става до главите на метатерзалните кости. На 28.08.22 е изписан с препоръка за спазване на хранително-диетичен режим, придвижване с помощни средства и спазване на режим на покой. Тези травми са му причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първите месеци от възстановителния период, който продължавал и към момента на завеждане на иска. Травматичните увреждания в областта на лявата тибиа и фибула са причинили трайни затруднения и остри болки при движение, които не стихвали дори и при покой. Цялата ситуация го принудила да бъде в легнало положение. За задоволяване на ежедневните си нужди/хранене, обличане, тоалет/ разчитал на семейството си. Необходимостта на стои вкъщи насилствено, заради получените увреждания, ограничили социалната му среда, нещо, което било изключително важно за личностното развитие на млад тийнейджър.
Допълнително бил трудно подвижен, което му създало трудности и неудобства при посещаването му на училище. Изпитвал страж и уплаха след случилото се, сънувал кошмари, чувствал се унил и изплашен. Споменът за инцидента ще остави траен болезнен отпечатък в съзнанието му завинаги.
Преди инцидента бил активно и жизнерадостно дете, а към момента се затворил в себе си и изпитвал страх и уплаха от случилото се. Освен това във връзка с лечението били извършени имуществени разходи в размер на 200лв.
Твърди, че джипа, предизвикал произшествието, е застрахован в „ЗК Лев инс“АД със задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ със срок от 10.05.2022 до 10.05.2023г.Отправил претенция до застрахователя на 13.10.2022 с искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но в предвиденият от закона три месечен срок липсвало такова.Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000лв, за причинените му имуществени вреди в размер на 200лв, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 13.10.2022г до окончателното им плащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“АД със седалище и адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорват всички твърдения в исковата молба. Оспорват твърдението, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача Д. З. П.. Твърдят, че вината е изцяло на ищеца. Освен това считат, че той не е бил пешеходец при настъпване на удара, а е бил водач и е управлявал двуколесно ППСтротинетка. Ищецът в тъмната част на денонощието около 23.30ч., внезапно е навлязъл с тротинетката върху платното за движение, с което поставил в невъзможност водачът на МПС-Д. З. П. да предотврати произшествието.
Тротинетката, на която се е возил пострадалия, е навлязла в платното за движение неправомерно без да зачете предимството на лекия автомобил.Независимо, че ищецът е бил малолетен, поради което не е действал виновно, поведението му е обективно противоправно и неочаквано от гледна точка на движещия се по пътя с предимство водач на лек автомобил. Навлизането на пътното платно от страна на ищеца е било внезапно когато автомобилът на Д. П. е бил в непосредствена близост, т.е в опасната му зона за спиране. Твърдят, че основна причина за настъпването на процесното ПТП са преките действия на ищеца . Ищецът не е пресичал 2 пътното платно по най-краткия възможен начин като с това е увеличил престоя си на пътното платно и е станал първопричина за настъпване на инцидента. Наред с това тротинетката не е имала устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад. Ищецът като водач на тротинетката не е ползвал в тъмните часове на денонощието светлоотразителни елементи върху видимата част от облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан. Водачът на тротинетката не е бил с включени светлини по време на инцидента/22.30/ в тъмните часове на денонощието. Ако се установи, че ищецът е бил пешеходец към момента на инцидента, ответникът прави също възражения за съпричиняване като се счита, че приноса на пострадалия е в размер на 95%.
Същият е нарушил чл.108, ал.1 от ЗДвП като в конкретният случай към момента на удара ищецът не е бил на тротоара. Навлязъл е на пътното платно като не е пресичал платното за движение по пешеходна пътека и е нарушил чл.113,ал1, т.1 и т.2 ЗДвП. Нарушил е чл.114, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП като е навлязъл внезапно на платното за движение, което е категорично забранено от закона. Наред с това е пресичал платното за движение при ограничени видимост, предвид факта, че инцидентът е станал на 23.30 в тъмната част на денонощието. С оглед тези възражения поддържа, че заявените от ищеца травми са резултат от самоувреждане, тъй като към момента на транспортния инцидент ищецът е нарушил посочените правила за движение по пътищата.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като се оспорва твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосноват размера на исковата претенция. Освен това твърди, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК като в отговора са изложени подробни съображения защо ответникът счита, че деянието е случайно. Оспорва се размера на обезщетението като се счита, че същият е завишен. Оспорва се иска за присъждане на законна лихва по аргумент за неоснователност на главния иск. Излагат се твърдения, че вина за наложилата се повторна операция в МБАЛ Сърце и мозък-гр.Плевен, имат единствено лекарите в УМБАЛ“Канев“АД поради допуснати нарушения на медицински стандарт „ортопедия и травматология“ и добрата медицинска практика от опериращите лекари. Именно лекарите от болницата в гр.Русе са направили така, че да удължат болките и страданията на ищеца. Считат, че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират се съдебни разноски.
С Определение № 401 от 26.07.2023г, постановено по в.ч.гр.д.№ 337/23 по описа на ВТАС е отменено Определение № 513 /05.06.2023г по гр.д.№ 43/23 по описа на РОС, с което е оставено без уважение искането на ответника за конституиране на трето лице-помагач на негова страна и вместо него е постановено друго, с което е допуснато привличане на УМБАЛ“Канев“АДРусе като трето лице помагач на Застрахователна компания“Лев инс“АД на основание чл.219 ГПК.
Третото лице –помагач на страната на ответника- УМБАЛ „Канев“АДРусе в писмен отговор-вх.№ 8177 от 01.09.2023г счита предявеният иск за допустим и подлежащ на разглеждане от РОС, но счита същият за неоснователен относно претендирания размер. Поддържат становището на ответника по иска за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което е имало противоправно поведение на 3 пътя, в качеството му на участник в движението. Поддържат аргументите на ответника относно нарушаване правилата за движение. Поддържат се доказателствените искания на ответника свързани със съпричиняването.
В отговора се излагат доводи за неоснователност на твърденията на ответника, че е налице виновно поведение на медицинския персонал на УМБАЛ“Канев“АД. Твърденията на ищеца сочат, че претърпените от него неимуществени вреда са в резултат на ПТП, в което е участник. Самият ищец не твърди виновно поведение на медицинския персонал на УМБАЛ“Канев“АД. Оспорват се твърденията в отговора на исковата молба, че по време на лечението на ищеца е налице неправилно извършена репозиция на лява подбедрица. Признават обстоятелството, че УМБАЛ“Канев“АД е възложител на работата на д-р Ц. С.-******* и като такъв носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД.
Действително ищецът е постъпил в отделение „ Ортопедия и травматология“ на болницата на 07.08.2022 с остра болка и невъзможност за движение на лява подбедрица и лява лакътна става в резултат на получена травма, настъпила два часа по-рано. При постъпване в лечебното заведение на ищеца са направени всички необходими изследвания, включително ренгенография на лява глезенна става, с която е установено: „състояние след диафизарна фрактура на лява тибия и фибула“. След установяване и локализиране на травматичното увреждане е извършена спешна репозиция по закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия и фибула.
Репозицията е извършена непосредствено след хоспитализация на ищеца предвид състоянието му и риска от посттравматичен оток, който би затруднил фиксацията на фрагментите и това би довело с голяма вероятност до нейното компрометиране. След извършената репозиция е поставена циркулярна гипсова шина, с която долния ляв крайник е имобилизиран от дистална/ средна трета на ведрото до основата на пръстите. Не признават твърденията в отговора, че вина за наложилата се повторна операция имат единствено лекарите в УМБАЛ“Канев“АД. Манипулацията е извършена качествено и в съответствие с медицинските стандарти. На 10.08.22 ищецът е изписан в добро общо състояние,с подобрение и постепенно отзвучаваща болка, без циркулаторни нарушения. Дадени са му указания да не натоварва крайника, както и препоръки относно режима на възстановяване. Същият се е явил на два контролни прегледа- на 12.08.22 и на 22.08.22 когато са му направени и контролни образни изследвания. Твърди се, че практиката сочи, че независимо от лечебния подход при подобен род травми, включително наместване чрез репозиция и обездвижване, което е необходимо за настъпване на костното срастване- в голям процент от случаите е налице вторично разместване/дислокация/ на фрагментите, което налага втора репозиция. Причините за това могат да бъдат различни. С оглед резултатите от последвалите образни изследвания, лекуващия лекар на