Определение № 25638 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25638 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110150599 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на ответника „,,,,“ АД за допълване на Решение № 10664 от 02.06.2026 г. в частта за разноските, като в негова полза бъде присъдена сумата 360 лв., равняваща се на 184,07 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Молителят поддържа, че с постановеното решение предявеният срещу него иск е отхвърлен изцяло, като още с отговора на исковата молба е направил искане за присъждане на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата М. С. И. е подала отговор, с който оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за изменение на решението, както и че претендираният размер на юрисконсултското възнаграждение е прекомерен с оглед фактическата и правната сложност на делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С Решение № 10664 от 02.06.2026 г. съдът е отхвърлил изцяло предявения от М. С. И. срещу „,,,,“ АД иск за прогласяване недействителността на Договор за кредит „Бяла карта GOLD“ № 11052105 от 17.05.2023 г.

От материалите по делото се установява, че ответникът своевременно, с отговора на исковата молба, е поискал присъждане на направените разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК. В постановеното решение съдът не се е произнесъл по това искане. Налице е пропуск по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК, който следва да бъде отстранен в настоящото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Когато страната е юридическо лице и е била защитавана от юрисконсулт, на 1 основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Качеството на ищцата на потребител не изключва приложението на общите правила за отговорността за разноски при изцяло отхвърлен иск. Правото на Европейския съюз изисква националните процесуални правила да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите, но не установява общо освобождаване на потребителя от разноски при неоснователно воден и изцяло загубен съдебен спор.

В настоящия случай искът е отхвърлен изцяло, след като съдът е приел, че твърдяната от ищцата неустойка има характер на разход при неизпълнение и съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не подлежи на включване в годишния процент на разходите. Поради това не е установено нарушение на предоставените на потребителя права, нито неравноправна договорна клауза, чието обявяване да е наложило завеждането на делото.

Ето защо ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение.

Претендираният размер от 360 лв., равняващ се на 184,07 евро, не обвързва съда. При определянето на възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК съдът следва да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, обема и характера на извършената защита, броя на проведените заседания и осъществените от процесуалния представител действия.

Производството е приключило в едно открито съдебно заседание. Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба и е участвал чрез юрисконсулт, но спорът не се отличава с фактическа или правна сложност, която да обосновава присъждане на претендирания максимален размер. Предметът на делото е ограничен до преценката дали конкретна неустойка следва да бъде включена в годишния процент на разходите, като разрешението произтича непосредствено от разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.

При тези обстоятелства съдът намира, че справедливото възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита следва да бъде определено в размер на 100 лв., равняващи се на 51,13 евро. За разликата над този размер до претендираните 360 лв., равняващи се на 184,07 евро, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 10664 от 02.06.2026 г., постановено по гр. д. № 50599/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН **********, да заплати на „,,,,“ АД, ЕИК ,,,,, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК сумата 100 лв., равняваща се на 51,13 евро, представляваща 2 юрисконсултско възнаграждение, сторени в производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „,,,,“ АД за разликата над сумата 100 лв., равняваща се на 51,13 евро, до претендираните 360 лв., равняващи се на 184,07 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3