Решение № 6051 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6051 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20241100512065 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №47343/19.09.2024г. на ЧСИ Б.Б., подадена от „И.“ ЕООД, с ЕИК:*******, - длъжник и В. Т. Д., с ЕГН **********, срещу 1.Разпореждане за отказ от 10.09.2024г. по изп. д. № 1396 /2015 г. по описа на ЧСИ Б.Б., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, образувано срещу жалбоподателите за принудително изпълнение вземания на "ЕОС М." ЕООД, като се иска отмяна обжалваното Разпореждане като постановено в нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК и вместо него да бъдe постановено прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК изпълнително дело поради настъпила перемпция.

2.Сметка № 0000498308 от 28.06.2024г. по описа на ЧСИ Б.Б., определяща и възлагаща върху жалбоподателя В. Д. разноски по изпълнението в общ размер на 2 678.35 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ с включен ДДС, като се иска отмяна на обжалваната Сметка като съставена в нарушение на чл. 433, ал.

1, т. 8 вр. чл. 79, ал. 1, ГПК и вместо нея да бъде постановено, че жалбоподателят В. Д. не дължи възложените с обжалваната Сметка разноски.

В жалбата се твърди, че процесното изп. д. № 1396 /2015 г. по описа на ЧСИ Б.Б. е било спряно на 02.11.2015г., като и до днес не е възобновявано. Молбата на взискателя, респ. актът на съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното производство не се отразява на течението на срока по чл. 433, ал. 1. т. 8, ГПК. Срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е процесуален и преклузивен, като не подлежи на спиране и прекъсване. Изложени са подробни съображения защо процесното изпълнително дело е перемирано.

По подробно изложени съображения твърди, че не дължи разноски по изпълнителното производство, тъй като в същото няма събрани суми. Налице е споразумение между страните, което се изпълнява доброволно и извън процесното изпълнително дело, поради което и не се дължат такси на ЧСИ.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя „ЕОС М." ЕООД, с което се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме за основателна депозираната частна жалба иска претенцията на ответната страна за възстановяване на сторени разноски за държавна такса в настоящото производство да бъде оставена без уважение, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т.ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК). е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като изложените от взискателя съображения следва да бъдат оставени без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК.

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното изп. д. № 1396 /2015г. по описа на ЧСИ Б.Б. е образувано по молба от 26.06.2015г. , подадена от първоначалния взискател УниКредит Булбанк АД, ЕИК: *******, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 18.06.2015 г. от СРС, 34 с-в на основание Заповед за изпълнение но чл. 417 от ГПК от 18.06.2015 г., издадена по ГД N° 31357/2015 г. на СРС, 34 с-в. Предмет на образуваното изпълнително производство е имуществено, парично притезание, обективирано в посочения изпълнителен титул срещу солидарните длъжници „И.“ ЕООД и В. Т. Д..

С молбата за образуване на процесното изпълнително производство кредиторът иска образуване на дело, проучване на имущественото състояние на длъжниците, извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането, като е възложено на ЧСИ на осн. чл. 18 от ЗЧСИ и определяне на начина на изпълнение Със запорни съобщения от 20.07.2015г. (лист 56,57,58 от изп. дело), както и с постановление от 20.07.2015 г. (лист 30 от изп. дело), са наложени запори върху настоящи и бъдещи вземания по всички притежавани от длъжниците банкови сметки — левови/валутни, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание па касети, суми предоставени за доверително управление открити при Унпкредит Булбанк АД, Кей Би Си България ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, както и е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника В. Т. Д. ( листи 30 и 31 от изп. дело). На осн. чл. 428, ал. 2 от ГПК така наложените обезпечения са съобщени на длъжниците в изготвените до тях 11окаии за доброволно изпълнение, връчени им лично на 19.08.2015 г. ( листи 61 и 62 от изп. дело) С молба от 30.10.2015г. (лист 69-95 от изп. дело) „ЕОС М.“ ЕООД представя копие от Договор за цесия от 07.09.2015г., ведно с Приложение №1 към него, съгласно който е придобило вземането, обективнрано в изпълнявания по настоящото дело изпълнителен лист и на осн. чл. 429 от ГПК сьшото дружество е конституирано в правата па взискателя по делото (лист 102 от изп. дело).

С молба от 02.11.2015г. (листи 97-101 от изп. дело) взискателят „ЕОС М.“ ЕООД уведомява ЧСИ за подписано на 28.10.2015г. споразумение между страните за доброволно погасяване на задълженията, като иска спиране на изпълнителното производство на осн. чл.

432 от ГПК. Съгласно същото споразумение длъжникът се е задължил да изплаща задължението към взискателя, за събиране на което е образувано настоящото изпълнително дело, по посочения в ал. 1 от споразумението начин, за което ще използва благоприятните последици от спиране начисляването на законна лихва върху главницата и да получи намален размер па дълга, съгласно ал. 2. По силата на това споразумение се установява, че взискателят е поел задължение да поиска спиране на изпълнително дело, съгласно чл. 5, ал. 1 2 от споразумението, както и си е запазил възможността да иска възобновяване на производството при наличие па основания от изброените в чл. 5 от споразумението.

С постановление от 02.11.2015г. на ЧСИ Богданова процесното изпълнително дело е спряно на основание чл.432, т.2 ГПК.

С молба от 18.04.2019г. (лист 122 от изп. дело) взискателят е поискал изтегляне на изпълнителния лист и прекратяване на изпълнителното дело.

С молба от 03.05.2019г. (лист 125 от изп. дело) взискателят е оттеглил предходната си молба от 18.04.2019г. Съдебният изпълнител е зачел волята на кредитора-взискател и е оставил производството висящо.

С молба от 21.08.2024г. (лист 188 от изп. дело) длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С обжалваното разпореждане на ЧСИ Богданова от 10.09.2024г. (виж лист 192 от изп. дело) е отказано исканото прекратяване.

По изпълнителното дело са представени доказателства ( лист 153 и сл. от изп. дело), видно от които длъжниците регулярно са плащали суми по процесните задължения направо на взискателя по сключеното споразумение.

Няма спор между страните, че след 02.11.2015г. не са предприемани изпълнителни действия по процесното изпълнително дело нито по искане на взискателя, нито от инициатива на ЧСИ в резултат на възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Няма и извършвани плащания по изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

С Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. по тълк. д. № 2 /2023 г„ ВКС, ОСГТК/ се посочва ясно, че погасителната давност е институт на материалното право, а перемпциятана процесуалното право.

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, приложимо, считано от 26.06.2015г., се приема, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи)".

Съгласно съдебната практика, намерила израз в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, Определение №50130/08.03.2023г. на ВКС по гр. д. № 3235/2022г., III г. о., ГК, и др. двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е 3 внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Настоящият състав споделя горепосочената практика, съгласно която наличието на доброволно изпълнение е пречка за перемиране на процесното изпълнително дело.

Изпълнителното дело е спряно в изпълнение на сключеното между страните споразумение от 02.11.2015г., като последното се изпълнява от жалбоподателите, които редовно правят вноски за доброволно погасяване на задължението.

Поради това и съдът намира, че следва да потвърди като правилно Разпореждане за отказ от 10.09.2024г. по изп. д. № 1396 /2015 г. по описа на ЧСИ Б.Б., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

Видно от изп. д. № 1396 /2015 г. по описа на ЧСИ Б.Б. в периода 29.10.2015г.12.01.2014г. длъжниците са заплатили доброволно сума в общ размер на 49 100лв.

Със Сметка № 0000498308 от 28.06.2024г. по изп. д. № 1396 /2015 г. по описа на ЧСИ Б.Б. се определят и възлагат върху жалбоподателите разноски по изпълнението в общ размер на 2 678.35 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ с включен ДДС, представляваща пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ върху доброволно заплатените суми извън изпълнителното производство.

Настоящият състав намира, че пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ се дължи за събрани суми в изпълнителното производство, но не и върху доброволно заплатените суми извън изпълнителното производство. Поради това и жалбата срещу постановлението за разноски, обективирано в Сметка № 0000498308 от 28.06.2024г. по изп. д. № 1396 /2015 г. по описа на ЧСИ Б.Б. е основателна, поради което и същото следва да бъде отменено.