Определение № 64 от 19.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Варна, 18.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500521 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Л. Н., чрез процесуалния му представител адв. Г. В. против протоколно определение от 10.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 1526/2023г., с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната въззивната му жалба срещу решение № 1521/05.05.2023г., постановено по гр.д. №10925/2022г. по описа на Районен съд – Варна и производството по делото е прекратено.

По подробно изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 1526/2023г. по описа на ОС – Варна е образувано по въззивна жалба на Д. Л. Н. срещу решение № 1521/05.05.2023г. на ВРС, с което е увеличен размерът на присъдената с решение № 3855/01.07.2023г. по гр. д. № 396/2013г. на ВРС издръжка, дължима от бащата Д. Л. Н., в полза на детето А. Д. Н., чрез неговата майка и законен представител Х. Д. И., от 100 лв. на 400 лв., с падеж 20-то число на всеки 1 месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2022 г. до настъпване на законово основание за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

С определение № 3332/28.08.2023г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя в срок до насроченото за 10.10.2023г. о.с.з. да представи писмени доказателства за доплатена по сметката на ВОС дължима държавна такса за въззивното производство в размер на още 152.71 лв. след приспадане на вече заплатената държавна такса, като го е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнението.

Съобщението за изпълнение на така дадените указания е връчено на страната на 07.09.2023г. В о.с.з. на 10.10.2023г. жалбоподателят, респ. процесуалният му представител не са се явили, ОС е констатирал неизпълнение в срок на дадените указания за довнасяне на дължимата ДТ за въззивно производство, поради което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върнал въззивната му жалба и е прекратил образуваното пред него производство.

След проведеното о.с.з. в съда е постъпила молба с вх. № 24664/11.10.2023г., с която жалбоподателят Д. Н. е поискал отлагане на насроченото за 10.1.2023г. о.с.з. и е представил доказателства за доплатена държавна такса в размер на 152.71 лв., сочещо, че преводът е бил извършен към сметката на ОС – Варна на 09.10.2023г.

Молбата е подадена чрез куриер, видно от приложената към нея товарителница. При извършена служебна справка по номера на същата, се установи, че е изпратена на 10.10.2023г. в 11:58 ч., което е след обявения час на насроченото заседание за разглеждане на жалбата и до който момент указанията на съда за отстраняване на нередовността на същата е следвало да бъдат изпълнени.

Следователно, наведените в частната жалба доводи за изпълнение в срок са неоснователни. Съдебната практика е константна, че когато указанията за представяне на документ за плащането на ДТ не са изпълнени, жалбата подлежи на връщане, независимо дали самото плащане е направено в срок. Представянето на платежния документ след изтичането на дадения от съда срок не може да бъде взето предвид, тъй като съгласно чл.64, ал.1 ГПК представлява процесуално недопустимо действие. В този смисъл определение № 2585/18.09.2023г. по ч. гр. д. № 3179/2023г., IV ГО на ВКС, определение № 60151/01.12.2021г. по ч. гр. д. № 4545/2021г., I ГО на ВКС, определение № 474/03.10.2012г. по ч. гр. д. № 354/2012г. на I ГО на ВКС, определение № 394/21.10.2008г. по ч. гр. д. № 1458/2008г. на II ГО на ВКС и др.

Ето защо като е приел, че нередовностите на въззивната жалба не са били ОС – Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 1526/2023г. за връщане на подадената от Д.

Л. Н. въззивна жалба и прекратяване на производството по делото, на основание чл.262 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3