Решение № 1635 от 29.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1635 гр. Пловдив, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330203307 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от С. К. Г., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4616912, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят Г. оспорва ЕФ като незаконосъобразен. Моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Отговорността на жалбоподателя Г. е ангажирана за това, че на 1

11.03.2021г. в 09:21ч. на Републикански път ІІ-64 км 50+500, в посока от гр.

Пловдив към с. Труд, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, управлявал МПС л. а. „Сузуки СХ 4“ с рег. № *** със скорост от 75 км/ч, като е превишил максимално допустимата с 15 км/ч при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч. Това било установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ TFR1-M № 529. Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят Г..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – Протокол за използване на АТСС, снимков материал – клип № 37296, Радар № 529, Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 10.02.4835, писмо вх./изх.№ 20-00-107-2/18.12.2020г. на БИМ, справка за нарушител/водач, справки в Централна база –КАТ за ПС настояща собственост и служебна промяна на регистрация на МПС, писмо изх.№ 24-00653/16.11.2021г. на АПИ, ОПУ-Пловдив, извадки от ГИС на АПИ, Констативен протокол от 12.11.2019г., Констативен протокол от 04.10.2019г. на АПИ, ОПУ-Пловдив, снимки на разположение на пътен знак В26 и на служебен автомобил, писмо изх.№ 11-00-375/06.07.2023г. на АПИ, ОПУПловдив, ведно със схема на наличното знаково стопанство, касаещо процесния участък.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От събраните и проверени по делото доказателства съдът не установява извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 21 ал. ал. 2 вр. чл.21 ал. 1 от ЗДП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените в ЗДП стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В26 с указана скорост 60 км/ч.

Безспорно установено е, че на 11.03.2021г. в 09:21ч. л. а. марка „Сузуки“, модел СХ 4, с рег. № *** се е движил със скорост от 75 км/ч, извън населено място. Не се установява в този участък поведението на водача на автомобила да е противоправно на основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша място на извършване на нарушение на Републикански 2 път II-64, км 50+500 /както е отбелязано и в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г./, в посока от гр. Пловдив към с. Труд не е действало въведено ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 км/ч. От приетото като писмено доказателство по делото писмо с изх.№ 1100-375/06.07.2023г. от стопанина на пътя – ОПУ Пловдив, се установява, че на процесния участък, посочен като място на нарушението /км 50+500/, няма поставени никакви пътни знаци, в това число и пътен знак В26. Такъв знак е поставен на същия път и в същата посока, на км 50+650, но същият изчерпва действието си на км 50+590, което се намира преди местоустановяването на нарушението. Отново от същото писмо на ОПУ Пловдив става ясно, че допълнителна табела Т2 /1000м/ била монтирана по-късно спрямо датата на твърдяното в процесния ЕФ нарушение. В случая при нарастване на километража в посока от с. Труд към гр. Пловдив и с оглед посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, въведената забрана с пътен знак В26 няма действие за ограничаване на скоростта по отношение на мястото на нарушението. Това води до категоричния извод, че твърдяното за извършено от санкционираното лице нарушение въобще не е реализирано поради липсата на задължение за съобразяване със знак В26.

Следователно на процесното място и време е действало общото правило, предвидено в чл.21 ал.1 от ЗДП, а именно – максимална скорост от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС. Доколкото обаче установената и посочена стойност на скоростта, с която е управлявал жалбоподателят Г. е 75 км/ч и тя е в разрешения диапазон за скорост извън населено място, то няма и нарушение на правилото на чл.21 ал.1 от ЗДП, т.е. деянието му се явява несъставомерно.

Наред с горното, съдът намира за необходимо да посочи, че в случая жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.4 от ЗДП за нарушение на скорост, което е извършено повторно, но същевременно в обстоятелствената част на ЕФ липсват изложени каквито и да било фактически обстоятелства в тази насока, а именно кога е било извършено първото нарушение, с какви актове е било установено, респективно санкционирано и кога същите са влезли в сила, което е от съществено значение за преценката за наличие или липса на правнозначимия факт на повторността. Липсата на единство между фактическото и правното обвинение, води до процесуален пропуск при издаване на ЕФ от категорията на съществените такива. Коментираното процесуално нарушение пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, тъй като както за него, така и за съда остава неясно какво нарушение му се вменява, при какви фактически обстоятелства е извършено същото и дали правилно и законосъобразно е бил санкциониран.

Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

За пълнота на решението, следва да бъде отговорено на направените в жалбата възражения, които съдът счита за неоснователни.

3

Издаденият ЕФ съответства на одобрения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа предвидените в чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити. Мястото на деянието е описано с достатъчно яснота и конкретика, като е посочена и посоката на движение на процесното МПС.

Приложеният по преписката снимков материал на клип № 37296, радар № 529 опровергава твърдението, че не е установен регистрационният номер на описания в ЕФ лек автомобил, както и отчетените стойности на скоростта на движението му.

Представени са доказателства за изпълнение на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., а именно протокол за използване на АТСС, както и снимка на служебния автомобил, в който е разположено използваното техническо средство, от която е видно регистрационният номер на МПС, съвпадащ с отбелязания в протокола за използване на измервателното средство. С оглед вида на използваното измервателно средство, което се поставя за работа в лек автомобил не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл.10 ал.3 от наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са например т.нар.

„триножници“.

Що се отнася до компетентността на екипа, който е монтирал техническото средство, съдебната практика приема, че ролята на полицейския служител при АТСС е само да постави в действие техническото средство.

Измерването и регистрирането на нарушението се извършва автоматично, поради което квалификация на полицейския екип да работи с уреда е ирелевантна, ако не са представени доказателства за неговата реална намеса в процеса на работа на техническото средство, каквито в случая липсват.

Използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване, преминало последваща проверка за точността на измерване, доказателство за което е представеният по преписката протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, със заключение че същото съответства на одобрения тип. Макар издаденото удостоверение за одобрен тип да е с изтекъл срок на валидност към датата на нарушението, техническото средство се счита за одобрен тип съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията.

Доказана е и собствеността на управлявания лек автомобил с представената справка от база данни КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство.

Въпреки изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските по делото, доколкото от страна на жалбоподателя не е направено изрично искане в тази насока, като претенцията на въззиваемата страна в тази насока е неоснователна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4616912, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С. К. Г., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5